петък, 11 февруари 2011 г.

Любовна мелодрама

Този февруари е необичайно разнежен. Един такъв завеян, забравил, че е зимен месец, загърбил Сечко, само малък, топъл, южен. Прилича ми на влюбен, поне от неделя насам. Обитава земите на една предварителна пролет, и ние с него - какви късметлии. Припомних си тази любовна история, писана преди години. В навечерието и името на празника, който приближава, под протекцията на този любовен и мек февруари
една

Любовна мелодрама

Когато в един сивичък,
тъжен ден като днешния
в Къщата със зеления покрив
пристигнаха две нови обувчици,
те изобщо и не предполагаха
какво предстои да им се случи.
Бяха съвсем неопитни, белички
с розови връзчици.
Наредиха ги до останалите
на стелажа в коридора на къщата.
Малките бели обувчици стеснително се огледаха.
Отляво имаха за съседи два големи плъстени пантофа,
отдясно - поразръфани гуменки с дупка на пръста широка.
А когато обърнаха поглед надолу...
ах, от вълнение
оплетоха се връзчиците им на възел...
Отдолу бяха подредени
два прекрасни лъскави чепика,
строги и невъзмутими,
в тях белите обувчици
можеха да се огледат като в огледало.
И с цялото си мъничко 
кожено сърчице
обувчиците почувстваха, че се влюбват.
Едно такова летящо им стана,
една такава прекрасна промяна.
Хвърляха скришни погледи
малките бели обувки,
прискърцваха тихичко,
но уви, високомерните чепици не ги и забелязваха,
дори поглед нагоре не отправиха никакъв.
Така малките бели обувчици
ходеха през деня на училище
с момиченцето, което живееше в къщата,
а вечер наблюдаваха
отгоре обекта на любовта си
и им се струваше, че той не е на педя разстояние,
а тъй отдалечен, недостижим
и целият в сияние.

Една вечер при обувките настана оживление.
Стопаните щяха да ходят
на танцувално увеселение.
Лъскавите чепици обу на краката си таткото,
а майката извади от едно чекмедже...

...прекрасни червени обувчици две.
Стройни, високи, с елегантна извивка.
Сърцето на белите обувчици се преобърна,
когато през вратата да излизат ги зърна.
Оооо, то бе толкова огорчено това сърчице
и така го болеше, и му ставаше зле.
Само си представи как танцуват
лъскавите чепици с червените обувчици
и свят му се замая.
Помисли си дали да не се обеси на връзчиците си накрая.
Или пък да се хвърли от високия стелаж.
Не му достигна само малко кураж.
Така се разтъжиха двете малки обувки, че въобще не забелязаха
как отдясно им застанаха чифт съвсем нови, сини, спортни обувки,
наперени и готови за бягане и милувки.
Веднага решиха да се представят
на съседката си розово-бяла  отляво.
И в същия миг малките бели обувки забравиха
високомерния лъснат чепик,
вече почваха да се влюбват в себеподобни две.
Така да свършва всяка любовна история
е супер добре. 



14.10.2004 г.



птиците в горната рисунка ме разбиват, масово летят по гръб, oсвен ако не падат като пернат дъжд :)


рисунките са на малките обитатели на къщата, съответно притежатели на спортните обущета-главни герои в историята, от времето когато е писана