петък, 22 април 2011 г.

Великден

Великден. И седмицата, предхождаща го, също велика. Велико боядисване на яйца в четвъртък следобeд. Приятно ми беше и се заиграх, още повече, че тази година при варенето се пукнаха само две от двайсет и четири. Случвало ми се е половината да се пукнат. Сигурно не съм била толкова внимателна, владеят ме периоди джаста-праста, преди години са били доста властни.
  Сега тези избрани яйца ги приготвих предварително, ако ги извадя от хладилника и веднага започна да ги варя - разбира се, че ще се пукат. Сложих хавлиен пешкир на дъното на тенджерата, наредих ги в него като в полог, долях вода да ги покрие и добавих сол, като завря водата намалих огъня. Търсих да купя бели яйца, но не намерих. Задоволих се с това, което има. Боя, разтворена в буркани, първи четири червени яйца.


                                                           първите две пред иконите

Боядисах първата дузина. Не останах особено доволна от резултата и реших, че останалите трябва да ги нарисувам. Рисувала съм и други години, особено когато бяха малки децата и се включваха с удоволствие в шаренето. Съвсем доскоро, вече не. Това малко ме натъжи. Рисували сме с бои, флумастери, пастели, моливи, кога по-успешно, кога не толкова, но се забавлявахме заедно.

                                    
                                  междувременно видях идея за калинки-яйца и направих две

                                        
 Нарисувах яйце-дъга, яйце-слънце, яйце-полянка с макове, яйце-море, яйце-лелка, дъждовно яйце и още няколко.  Синът ми се загрижи защо съм се хабила да ги рисувам като ще ги счупим съвсем скоро - приятно ми беше, забавлявах се сама.


                                        

Миналата година също са се получили, припомних си как са изглеждали тогава.

                                    
                                   по-пъстри са станали, комай ги мацах с пръсти 

                                          Тази снимка и още няколко от миналогодишните великденски празници са за спомен от зайчето, което гледахме и с което се разделихме по лекарска препоръка през лятото, сега сигурно радва други деца някъде, дано е живо и здраво.


Слънцето се грижи да ми е празнично, колкото може. Отлива щедро светлина от сутринта, даде всичко от себе си, за да стана още в шест и половина и денят предстои. Пълно ми е с тъга от снощи насам, стъмнила съм се, стегнало ми се е гърлото, буца ми е заседнала там, ужасно ме е срам, очаквам Възкресението като прошка, като десница върху челото, като освобождение, като полет на гълъб. Сякаш очаквам буцата в гърлото ми да стане на гълъб и да отлети.
 Дано винаги ни прощава греховете и ни води към добро и светлина. Моля се с "Благодаря!"

                                        
            Кръст
                               
          
Съсъкът на

люспестите им думи
влачи тяло в краката Му
Катери прашните Му глезени
Препъва Го
Первазите на погледите им са в наточени бръсначи
Ръцете им  жестоки със продължения от камъни
                                                                        и остриета


Залива залез злите им лица
По тялото изгряват раните
Отварят
безнадеждна
кухина във петъка


Не се запълва с четвъртито слънце
Защото хората по пътя са 
загърбили Го в черно слънчогледи


до стрък изтръгват светлината


До лъч си тръгва
в четири посоки