вторник, 20 септември 2011 г.

Първи есенни белези, гювеч без гювеч и обаятелна баница

На седемнайс'ти сутринта беше първото същинско есенно утро. После денят се поправи и превключи на летен режим, но даде да се разбере, че есента убедително е наоколо. Твърде тук вече, за да се връща или отива където и да е другаде...



На разсъмване мъглата струеше от пазвите на планината и обвиваше пейзажа...Усещаше се настойчив хлад, тази сутрин също. 


Доста от дърветата са пожълтели и обичайните ми градски пътеки са посипани с есенни листа. Кестените боледуват за поредна година и цяло лято листата им са като прокажени, но на кестенчетата нищо им няма - събрах си първите няколко - гладки и лъскави - като гладки коси и ласкав поглед едновременно. Косите и погледа на есента.

                           



             
Покрай разходките, пътуванията, изпращането на лятото с лястовиците, започването на новата учебна година, работата си върви - вече втори месец берем грозде - тази година малко закъсня и започнахме бялото в началото на август, неусетно настъпи и времето на кабернето, което благодарение на златния септември направи една завидна захарност. Без опасност за диабет, но с голяма надежда виното да е мноого добро.

                                 

Нямам снимки от този гроздобер, но е не по-лошо от това - дори по-добро...


                                         
та и виното, което тепърва ври, наричам да е поне толкова плътно и богато на вкус и топлина


Вихря се из кухнята тези три дни - получих готварски пристъп - и колкото и да бях уморена в събота след голямото слънце, правих лазаня. Стана донякъде, като за първи път съм доволна - изяде се.
В неделя бяхме на картофени кюфтета след изнурителния ден, дъщерята е голяма почитателка на картофа във всичките му варианти, а кюфтенцата от него са и най-голяма любимост. Така че запретнах се, омесих и поизпържих няколко. Обаче думата ми е за гювеча, който откривам наново през последните години. Изключително ястие. Неописуемо вкусен. Правя го не повече от четири-пет пъти в сезона , защото мъжката половина го хапва, но назлъ-назлъ. За да е по-убедителен за мъжете трябва да му се добавя месо, а го предпочитам в лекия вариант и вчера си угодихме с дъщерята. Набавих си един малък патладжан, двеста грама зелен фасул, още толкова бамя, две големи глави лук, две чушки - червена и зелена, един хубав морков, един среден  домат и шест големи картофа. Всичкия този зеленчук се измива старателно - най-вече патладжана - след като е обелен и нарязан 20 минути кисне във вода, която се изхвърля и след това посолените парчета преседяват в цедка и отново се измиват хубаво. Налива се обилно олио в тенджерка и се запържва последователно - лука, моркова, чушките, зеления фасул, бамята, патладжана, картофите, прибавям универсална подправка от сушени зеленчуци и доливам топла водичка,  така... да клокне и поклокочи...Прибавям домата и червения пипер накрая. Добре е след тази манипулация поуврелия вече гювеч да се премести в истински глинен съд (гювеч) и да се допече, това е почти задължително, ако готвим гювеча с месо. Но не и в нашия случай на бърз и лесен безмесен.

                             
обичам го много, но винаги гледам да не прекаля и да остане за другия ден - тогава е два пъти по-вкусен - студен


Другото интересно и доста по-лесно ястие, печиво по-точно, е една баница от баят хляб. Затова и не само - о баят елна. За първи път я опитах в Русе при Руслина - и тя самата твърде обаятелна,  в един отколешен февруари...Помня я като днес- толкова вкусна ми се стори. А как бързо стана! И това лято я правя няколко пъти - когато имам под ръка достатъчно сух хляб. Няколко филии от хляба -колкото повече толкова повече баница естествено - се начупват на късчета, или нарязват на хапки, както ви харесва. Подходяща тавичка се намазнява добре и хапките плътно се редят в нея. Разбиваме 2-3-4-5 яйца - според количеството хляб, с относително голяма бучка сирене и малко масло или олио, разпределяме равномерно сместа в натрошения хляб и заливаме всичко с прясно мляко. Печем внимателно, като не забравяме, че имаме такава обаятелна баница във фурната. Вчера аз за малко да забравя и да я лиша от чар...


                                 


Заесенява вече и печивата, а и пържените тестени закуски, все повече ще възвръщат територия. В неделя направих и от лангошите на Диани - получиха се и семейството ги одобри в цялост, което си е голяма победа.


Тепърва да ни побеждава есента
и ние, вече в зряло обожание,
да тръпнем в мразовитите утра
и да се радваме на цялото старание,
с което пред краката ни разстила
килимите си златни, на листа,
дарява слънцето и свидната си свила
 и сипе кестен жар за зимата



събота, 17 септември 2011 г.

Златното време на септември

Тази година септември е различен. Пълен с лято до средата. Горещ, та чак зноен. Познавам го вече отдавна и знам, че почне ли, времето се променя, от първия му ден, съвсем отчетливо. И морето се променя, и въздухът. Обаче тази година - не! Категорично септемврийско лято.  Шестнайсет златни дни, без дъжд, почти без ветрове, без застудяване...изтича пред очите, през сърцето златното му време. Седнала съм на брега на септемврийска река и сея пясък, в него има златни песъчинки - мигове. Реката на септември само за ден стана море, но пък цели два златни часа имах с него.


Този момент е още от август - нощна Варна

                                       
Едно закътано местенце над Златни пясъци в края на август -(може да се нарече Бели камъни, няма пясък и по брега и във водата)

                                     
                            И ето го септември - две лястовици в небето му ( специално ги лових една вечер)        

                                       
Един септемврийски ден посветихме на планината - посетихме Асеновград и Панагюрище - снимката е от центъра на градчето.

                                     
На 12-и се разходихме до морето - мислех си, че няма да го видя през септември - така обичам да не съм права:)


Освен, че септември се оказа прекрасен за разходки и пътувания, започва неусетно да се кичи и със златни листа, красивее  и ме провокира отново да се позанимая и аз с украси. Рисувам бутилки от няколко години - по тях, с едни специални бои и контури, може и с обикновен лак за нокти - сега има безкрайно много цветове, богат избор и възможности.
       
                                         

 тази е една от последните. Тук има още 

 За първи път опитах декупаж върху бутилка преди седмица.

                         
Направих няколко и реших да се пробвам върху дървена повърхност -

Първият ми опит се оказа не особено успешен - декупажна хартия върху нощно шкафче. Повърхността е по-тъмна и цветовете се спотаяват...

Есента обаче не се спотайва, а е навсякъде около нас - лее се златна и щедра.

Eсен пилее златни листа
стелят се верни - царица е тя!
Има корона от дъбови листи,
хвърля отблясъци медно-златисти,
нейните щедри и нежни ръце
кошници носят с плодове.
В двора и - приказна златна гора
зайци с лисици играят игра,
жълъди капят, зреят къпини
мечета лапат сладки малини,
всички се готвят, слънце си взимат...
след Есента е царицата Зима.












С вяра, надежда и любов в сърцата! Не прекалено мъдри! Честит празник!