сряда, 23 ноември 2011 г.

Ноември с рожденици, постни импровизации и ликьорени композиции

Ноември е най-рождения месец в моята фамилия, в смисъл - месецът в който са родени най-много от моите близки хора, първите ми роднини. Три от приятелките, с които ме е свързал животът през годините, също се оказват ноемврийчета и до една скорпиончета. Винаги сме празнували ноември - започва се с рождения ден на брат ми, следва свекърва ми и после като се сгъстят, в една седмица - сестра ми, сина ми и мама. Тази седмица на ноември, в която сме, е най-празнична, кажи речи през ден - рожденик. Нещо като делник - рожден ден - рожден ден - делник - рожден ден...Как да не ми е на сърце ноември при това стечение на празнични дни. На сърце ми е, и сърцето ми е негово. Поводи за маса и наздравици колкото искаш, семейството си е открай време с отношение към вината и другите питиета, които се поемат със салати и мезета, а понякога и на мен ми се приисква да участвам. Малко. От години мъжът ми прави вино, с което есенно време свекърът залага пелин с 40 билки и плодове - комбинация, която се пази в тайна, но питието, което се получава е вълшебно, силно и ароматно. Аз пелин не умея да правя. Хубаво питие е, често го сравняват с вермут, но не е съвсем така.  Вкусът е цветен, сладко-горчив, ароматът силен, ефектът - сгряващ. Да не остана назад понякога правя ликьор. Поне преди десет години открих рецептата в една готварска книжка. Видя ми се лесна, запомних я наизуст и имам няколко такива ликьорени опита за това време.
Нужни са - портокал, 44 зърна кафе, 44 бучки захар (кафява), подходящ стъклен съд и търпение 44 дневно. Портокала се пробива равномерно с върха на ножа и в разрезите се слагат зърната кафе - получава се нещо като шпикован портокал, добавя се захарта, долива се литър високоградусов алкохол, 50-ина градуса, но предполагам, че ще стане и с по-слаб, хубаво е да е светъл на цвят, прозрачен като вода и без мирис, ако може, за да получи естествено оцветяване и аромат от кафето и портокала. Тази година удвоих дозата и прибавих един лимон за разкош. Да видим как ще прозвучи композицията след шест седмици:)

                                 

                                добре е алкохолът да покрива плода и съда да се държи на тъмно


                            обаче не искат да стоят на дъното и леко са изплували




Преди този ликьор обаче направих още един - домашен бейлис. Рецептата видях на три места и я сведох до най-опростения вариант. Сметана, кондензирано мляко и отлежал алкохол. Удвоих съставките дадени в рецептата. Сега имам една голяма есенна бутилка сметанов ликьор.
                                     
                                     
                                 сигурно ще го прелея в по-малки и удобни стъкла




От години се опитвам да убедя останалата част от семейството колко е полезен постът и колко е важно да се спазват тези дни. Заради нас самите. Мъжете в къщи не обичат зелени манджи и зарзаватлии ястия, хапват, ако към тях има мръвка. Така че не ми е лесно и отчитам като голям успех, че вече десети ден не съм купила и един котлет. Нито колбас, нито кюфтенце. Никаква мръвка. Кулинарните блогове и форуми са ми в голяма помощ за приготвянето на менюто в последно време. Благодаря на Диани за нейните специални постни постове. Много са полезни. Препоръчвам една арабска рецепта за леща и ориз с пържен лук - много вкусно става. Тази седмица пробвах рецепта грах с картофи, на която попаднах преди два дни и приготвих точно по указанието, с кимион. Ново за мен и неочаквано сполучливо съчетание. Не спазваме всички ограничения, не съм изключила съвсем яйцата и млякото, но намаляваме и тяхната употреба.
                                         
                                     








Синът ми е роден на 24-и ноември преди 15 години. Роден е в неделя по обяд след като се установи, че е прекалено голям и при всичките ми усилия няма да се появи естествено, бях оперирана по спешност - благодарна съм, че всичко се разви по най-бързия и добър за нас начин. Благодарна съм, че има и добри лекари - случвало се е да имам работа с болници и лекари единствено при ражданията на децата и двата пъти попадам на хора. Човеци. Без да плащам, без екипи, без ходатайство. Както трябва да е. Може би затова вярата ми в доброто в човека се е съхранила. Надявам се Ваньо да си има късмет цял живот и да успява, да устоява и да е дълъг пътят му, да е неговият, верният, този който сам ще си избере, този, който избере него.




                                        








                     
              

петък, 11 ноември 2011 г.

Маслена питка със сирене, сладкиш с круши, тиквеник, предизвикателство и награди

Толкова неща опитах през изтеклия месец, че се чудя откъде да започна. Отзад - напред ще ми прилича. Първо - благодаря на Ева и Цветанка за предизвикателството, което ми отправиха и с което така ме затрудниха.

           

Седем важни неща за мен. Хубаво число е седем, сред любимите ми. Мисля, че е любимо на мноого хора. Днес пък датата е 11.11.2011, oще не е станало 11 часа, но скоро. Друго любимо мое число - както и на повечето от нас, предполагам. Като бях по-малка любима ми беше четворката. Защото името ми има четири букви. Кръстили са ме Дора. "4-4 мое щастие", повтарях си.  Открай време околните твърдят, че съм щастливка. Дори в училище една съученичка по зададена тема "Най-щастливия човек, когото познавате" беше посочила мен. Тогава ми беше чудно. Щастлива? Аз? Сега вече се приемам и вярвам в това. Значи първо - старая се да съм щастлив човек. Осъзнала съм, че човекът движи своята вселена, дирижира света си и избирам да съм щастлива. Много се усмихвам, също много плача...Сега се сетих, че имам стихотворение, което мога да посоча като отговор на предизвикателството. Само да напиша (от първо до трето!), че през последните пет години преоткрих колко е важно семейството, това да сме заедно и да споделяме радости и трудности. Децата са най-важни за мен, посветила съм се на тях откакто са родени. Те са ми голямата любов. Другата ми любов е морето(4-5-6-7), Бургас, където съм израснала, но за съжаление вече не живея, и поезията. Книгите, рисуването, музиката... Е, имам още много слабости и увлечения, готвенето също, особено през последните години, снимането...но все пак в седем точки е ограничението, а аз вече излязох от рамките му. И сега стихотворението!

Казвам си честно - плача.
Също много се смея.
Спирам.  Потеглям. Не значи
животът че го умея.
Не значи, че мога твърдо
да бъда аз, утре.
Понякога се огъвам.
Понякога просто студ е.
Но имам една причина
да се обичам дотолкова,
че да не се размина
и да не питам колко.
Да се открия отново,
отново да си се случа.
Да си повярвам.
 Готова съм
отново да се науча.
Казвам си - има причини.
Даже една стига.
Слънце, което сутрин
в прозореца ми намига...


( защото изгревите също са ми от най-любимите неща, една професионална посрещачка на слънцето съм от доста време, както съм и вятърна любима, ухажвана от луди ветрове;)

         
                              

Какво ли не правих през последния месец. Пак отзад-напред, за да има някакъв ред. Опитах да мариновам зелени доматчета и гъби-кладница по рецептите на Пепеляшка. Доматчетата опитах току-що и са станали страхотни! Гъбите вчера пробвахме - мноого вкусни!. Благодаря, Мария!

Попаднаха ми круши - естествено вложих ги в маслен сладкиш с круши - само разбивам добре маргарин със захар и брашно за тестото, добавям малко бакпулвер, ванилия  и отгоре редя резенчета обелени круши. Получи се.



       
                

Друго, което правих в почивните дни, беше питка с три вида брашно - бяло, пълнозърнесто и ленено. Забърках закваска с брашно, прясно мляко, суха мая, зехтин, оцет, захар, сол. Домесих с бяло брашно, като прибавих една част пълнозърнесто и шепа ленено. Хубаво бухна, пак я премесих с малко масло и прибавих сирене. 


                             


Като голяма почитателка на тиквата приготвях два пъти десерти с тиква в  предходните десетина дни. Първият беше крем-карамел с тиква и орехи. В сряда правих класически тиквеник. Беше повече здравословен, отколкото вкусен, но най ме радва, че децата такъв го харесаха! Настъргах тиква, задуших леко с малко масло, прибавих канела, захар,  орехи и една шепа ленено семе.
След това - всеки знае - плънката равномерно в кората, завиваме и редим охлюв. Отгоре разпределих парченца масло и изпекох. Наръсих с пудра захар.


                              



Искам да благодаря на Мони за всички награди, които ми предаде. Да си жива и здрава и все с такива страхотни предложения да ни изкушаваш! 


                           
                                           
                                   
                                              
                                         
                                      
                                    


15.11.2011
Благодаря и на  Еликсир за последните три награди - двоен комплект за двойно старание! :)