Ноември е най-рождения месец в моята фамилия, в смисъл - месецът в който са родени най-много от моите близки хора, първите ми роднини. Три от приятелките, с които ме е свързал животът през годините, също се оказват ноемврийчета и до една скорпиончета. Винаги сме празнували ноември - започва се с рождения ден на брат ми, следва свекърва ми и после като се сгъстят, в една седмица - сестра ми, сина ми и мама. Тази седмица на ноември, в която сме, е най-празнична, кажи речи през ден - рожденик. Нещо като делник - рожден ден - рожден ден - делник - рожден ден...Как да не ми е на сърце ноември при това стечение на празнични дни. На сърце ми е, и сърцето ми е негово. Поводи за маса и наздравици колкото искаш, семейството си е открай време с отношение към вината и другите питиета, които се поемат със салати и мезета, а понякога и на мен ми се приисква да участвам. Малко. От години мъжът ми прави вино, с което есенно време свекърът залага пелин с 40 билки и плодове - комбинация, която се пази в тайна, но питието, което се получава е вълшебно, силно и ароматно. Аз пелин не умея да правя. Хубаво питие е, често го сравняват с вермут, но не е съвсем така. Вкусът е цветен, сладко-горчив, ароматът силен, ефектът - сгряващ. Да не остана назад понякога правя ликьор. Поне преди десет години открих рецептата в една готварска книжка. Видя ми се лесна, запомних я наизуст и имам няколко такива ликьорени опита за това време.
Нужни са - портокал, 44 зърна кафе, 44 бучки захар (кафява), подходящ стъклен съд и търпение 44 дневно. Портокала се пробива равномерно с върха на ножа и в разрезите се слагат зърната кафе - получава се нещо като шпикован портокал, добавя се захарта, долива се литър високоградусов алкохол, 50-ина градуса, но предполагам, че ще стане и с по-слаб, хубаво е да е светъл на цвят, прозрачен като вода и без мирис, ако може, за да получи естествено оцветяване и аромат от кафето и портокала. Тази година удвоих дозата и прибавих един лимон за разкош. Да видим как ще прозвучи композицията след шест седмици:)
добре е алкохолът да покрива плода и съда да се държи на тъмно
обаче не искат да стоят на дъното и леко са изплували
Преди този ликьор обаче направих още един - домашен бейлис. Рецептата видях на три места и я сведох до най-опростения вариант. Сметана, кондензирано мляко и отлежал алкохол. Удвоих съставките дадени в рецептата. Сега имам една голяма есенна бутилка сметанов ликьор.
сигурно ще го прелея в по-малки и удобни стъкла
От години се опитвам да убедя останалата част от семейството колко е полезен постът и колко е важно да се спазват тези дни. Заради нас самите. Мъжете в къщи не обичат зелени манджи и зарзаватлии ястия, хапват, ако към тях има мръвка. Така че не ми е лесно и отчитам като голям успех, че вече десети ден не съм купила и един котлет. Нито колбас, нито кюфтенце. Никаква мръвка. Кулинарните блогове и форуми са ми в голяма помощ за приготвянето на менюто в последно време. Благодаря на Диани за нейните специални постни постове. Много са полезни. Препоръчвам една арабска рецепта за леща и ориз с пържен лук - много вкусно става. Тази седмица пробвах рецепта грах с картофи, на която попаднах преди два дни и приготвих точно по указанието, с кимион. Ново за мен и неочаквано сполучливо съчетание. Не спазваме всички ограничения, не съм изключила съвсем яйцата и млякото, но намаляваме и тяхната употреба.
Синът ми е роден на 24-и ноември преди 15 години. Роден е в неделя по обяд след като се установи, че е прекалено голям и при всичките ми усилия няма да се появи естествено, бях оперирана по спешност - благодарна съм, че всичко се разви по най-бързия и добър за нас начин. Благодарна съм, че има и добри лекари - случвало се е да имам работа с болници и лекари единствено при ражданията на децата и двата пъти попадам на хора. Човеци. Без да плащам, без екипи, без ходатайство. Както трябва да е. Може би затова вярата ми в доброто в човека се е съхранила. Надявам се Ваньо да си има късмет цял живот и да успява, да устоява и да е дълъг пътят му, да е неговият, верният, този който сам ще си избере, този, който избере него.
Нужни са - портокал, 44 зърна кафе, 44 бучки захар (кафява), подходящ стъклен съд и търпение 44 дневно. Портокала се пробива равномерно с върха на ножа и в разрезите се слагат зърната кафе - получава се нещо като шпикован портокал, добавя се захарта, долива се литър високоградусов алкохол, 50-ина градуса, но предполагам, че ще стане и с по-слаб, хубаво е да е светъл на цвят, прозрачен като вода и без мирис, ако може, за да получи естествено оцветяване и аромат от кафето и портокала. Тази година удвоих дозата и прибавих един лимон за разкош. Да видим как ще прозвучи композицията след шест седмици:)
добре е алкохолът да покрива плода и съда да се държи на тъмно
Преди този ликьор обаче направих още един - домашен бейлис. Рецептата видях на три места и я сведох до най-опростения вариант. Сметана, кондензирано мляко и отлежал алкохол. Удвоих съставките дадени в рецептата. Сега имам една голяма есенна бутилка сметанов ликьор.
сигурно ще го прелея в по-малки и удобни стъкла
От години се опитвам да убедя останалата част от семейството колко е полезен постът и колко е важно да се спазват тези дни. Заради нас самите. Мъжете в къщи не обичат зелени манджи и зарзаватлии ястия, хапват, ако към тях има мръвка. Така че не ми е лесно и отчитам като голям успех, че вече десети ден не съм купила и един котлет. Нито колбас, нито кюфтенце. Никаква мръвка. Кулинарните блогове и форуми са ми в голяма помощ за приготвянето на менюто в последно време. Благодаря на Диани за нейните специални постни постове. Много са полезни. Препоръчвам една арабска рецепта за леща и ориз с пържен лук - много вкусно става. Тази седмица пробвах рецепта грах с картофи, на която попаднах преди два дни и приготвих точно по указанието, с кимион. Ново за мен и неочаквано сполучливо съчетание. Не спазваме всички ограничения, не съм изключила съвсем яйцата и млякото, но намаляваме и тяхната употреба.
Синът ми е роден на 24-и ноември преди 15 години. Роден е в неделя по обяд след като се установи, че е прекалено голям и при всичките ми усилия няма да се появи естествено, бях оперирана по спешност - благодарна съм, че всичко се разви по най-бързия и добър за нас начин. Благодарна съм, че има и добри лекари - случвало се е да имам работа с болници и лекари единствено при ражданията на децата и двата пъти попадам на хора. Човеци. Без да плащам, без екипи, без ходатайство. Както трябва да е. Може би затова вярата ми в доброто в човека се е съхранила. Надявам се Ваньо да си има късмет цял живот и да успява, да устоява и да е дълъг пътят му, да е неговият, верният, този който сам ще си избере, този, който избере него.
