неделя, 18 декември 2011 г.

Репетиция за Коледа със сладки, наградка и весела песничка

От три години правя по Коледа джинджифилови сладки с мед и карамфил. Рецепти има навсякъде, затова няма да изпадам в конкретики и без това не ме бива в мерките и теглилките. Обаче сладки правих за проба. Човек спокойно може да се комплексира надничайки тук и там из мрежата, преспокойно може да се откаже като си знае скромните възможности - такива престъпно красиви сладки, чак да ти се прииска да ги затвориш в една кутия и само да си ги гледкаш и вдишваш отвреме-навреме. За дух и настроение. Но не би...Не се задоволих с гледане, макар, че понякога е по-добре. Друг при вида само на тeзи красоти би се разколебал, дори отказал. Не и аз. Заинатих се да правя сладки, хем никакъв ми го нямаше коледния дух ( по това време го обявих за издирване) и реших, че ако се запретна и поприготвя малко коледни курабии с традиционни подправки и у дома замирише на Коледа, може да се излъже и да се позавърти наоколо - духът;)
Значи - брашно, мед, захар, масло, яйца, малко набухвател, джинджифил, карамфил и канела - продуктите за майсторенето на настроението. Омесих тестото  и разточих първата медена кора, оттам-насетне се сетих, че нямам формички за коледни сладки - сиреч елхички, бастунчета и ангелчета. Звездички и сърчица - да, разни великденски формички ми се намират, но не и елхи, а какво си бях наумила да спретна елховий лес и се почна едно рязане - докарах двайсетина елхички, една с една не си приличат, но така е то в гората...Разбрах как украсяват хората курабийките, опитах се да си направя такъв айсинг, но не сполучих - както е видно. Доста лепкаво и редичко се оказа нещото с което намазах елхичките за цвят.


 

направих само един коледен ангел - поне прилича, дъщеря ми веднага разбра какво е


                                           
добре, че снимките остават, защото курабиите, колкото и да не бяха от красивите, свършиха почти моменталически






         Сега е моментът да благодаря на Мони за първия подарък за коледно настроение, който получих преди време


                        


и да върна жеста като пожелая на всички - истински коледен дух и празнични сърца! Напълнете сърцата си с настроение за цялата следваща година! Щастливи празнични дни!


                                     Стихчето, което следва, е от времето, когато още не правех такива сладки, но пък пишех вдъхновено и си е живо доказателство за магията на словото. Сбъдва:)



Приказка бяла, песничка зимна, с канелени сладки, комин и камина


                         
С вехт, удобен халат -



топъл, мекичък плат -
белосребърен кок на тила -
баба Зима си пийва
с глог някакъв сок
и напява си под носа.
Тя люлее се в стол,
а пък мъничък трол
ръчка огъня с златна маша.
Във ботушки обут 
и с коланче от смок
на червен панталон от кашà.
Баба Зима плете ли,
или шие кордели,
аз от тука не виждам добре,
но хвърчат `и  ръцете, 
те са вечно заети -
 работливите нейни ръце.
Тез' пантофи с пискюли,
дето ши ги през юли,
ей краката и кипрят сега,
тя обича да има
(не случайно е Зима)
нещо топличко за снега.
Баба пее уж тихо,
после взе пък, че кихна -
вън откърши се някакъв клон,
и реши да я пусне 
песента си изкусна,
вън развихри се вятър с балтон.
Баба Зима го може,
тя не се и тревожи -
вълче време е, истинското,
сред вихрушката - сприя 
гладни вълците вият
и просвяткат със хищно око.
Но пък вътре е лятно
и ухае приятно
на канелени сладки и бор,
баба Зима умее 
не само да пее,
че е майстор-готвач няма спор.


А отвън през комина
на бабината камина,
дядо Коледа се тренира добре,
как по-бързо да мине,
(без дори да настине),
как с подарък да се провре.
Че елените чакат
и потропват в мрака,
още малко остава, нали?
Идва Нова година, 
бяла, млада, невинна -
Сняг *на* истински*  вече вали.