петък, 6 април 2012 г.

Великденски курабии (репетиция с лястовици)

Като ми влезе муха в главата трудно я пропъждам преди да я хвана. Този път мухата беше лястовица. Не една и не каква да е! Бабина, великденска и със захар по крилата. Откак видях рецептата за тези лястовичи курабии не мирясах, докато не се запретнах във вторник и не изпекох една тава от тях.

Рецептата не съм спазвала съвсем и дозата ми беше доза и половина. Постарах се да снимам всеки етап от приготвянето като прилежна домакиня каквато не съм. Придържам се обаче към максимата, че на каквото се правиш скоро ставаш тъкмо такова - действа.Струва ми се, че думите бяха на Вонегът - силно видоизменени, но в основата е проверен факт. Така.

Значи взимаме - брашно, захар, яйца, маргарин и масло (наполовина), кисело мляко, амонячна сода, сода бикарбонат, ванилена захар и един лайм или лимон. Може и портокал...


... и малко орехови ядки.
Яйцата са три за късмет, а едното е бяло, заради идеята за бялата лястовица. Разбиваме тези яйца



- толкова  колкото си искате, според курабиите, които очаквате да получите на изхода на фурната, с три яйца излязоха три тави великденски курабии - разбиваме ги със захар (около чаша), прибавяме маргарина, маслото, млякото с угасената амонячна сода...установявам, че купата ми е малка, но вече е късно за промени и продължавам внимателно да бъркам продуктите, които са набъбнали до ръба. Бъркам с вилица, не ползвам миксер, дори тел нямам от години, играчка си е и се преуморявам, навикът понякога е тегоба.
                                     
                                   
Добавяйки брашното слагам и малко сода бикарбонат, нещата почти излизат от контрол - от купата...

Прибавям ваниловата захар и настъргвам кората на лайма - прилича на стружки пролетна трева:) Продължавам с вилицата, след като сместта се сгъсти достатъчно, прехвърлям на масата и меся с ръка.
                                       
                                   
                             

Ето ми ги двете топки тесто - бях решила от едната - обикновени курабии с формички да изрежа, от другата - ятото лястовици. Разточих си тестото...

                                       
тук се включи дъщеря ми, която прояви желание да прави курабии - еха! Откак навърши десет не е особено запалена помощничка на мама в кухнята и съучастието и към лястовичо-курабиената авантюра ме зарадва.

                                   
                                       
Рязахме цветни формички и подредихме първата тава.


                   

Пекарската хартия съм въвела в домакинството от Коледа. Много съм доволна. Курабиите пекох на 170 градуса. Преди това ги намазах с белтък и наръсих със захар.

                                       След слагането на първата тава във фурната се захванахме със същинското майсторене на лястовичетата. Показано е подробно в блога на   Мария,       спестявам си тези етапи, много се забавлявахме с оформянето.

                               

Ето ги първите ни опити, доста са тромави и ми заприличаха на врабчетата на Радичков, нежели на лястовици. Карикатури!:) Слагах им парченца орех за очички, някои гледат много изразително, защото получиха направо очища. Към края на майсторенето се присетих, че мога да позасуквам опашките им и се получи по-добре с последните...
Доста уморително се оказа. Направихме не повече от 20 лястовички, напълних тавата и излезе, че ни остава тесто за още една. Хайде пак към формичките!



Добавих в останалото тесто артисалите орехови ядки и последната тава беше по-различна.



                                   
                     
Ето го ятото в почти цял състав.

                                       
Набързо им спретнах гнезденце.


                             Реших, че тези трите се нуждаят от майка и прибавих най-голямата лястовица, за която се шегувах с щерка ми, че по-скоро е измайсторила кокошка, не лястовица          
    

                                     
После гнездото стана тясно. Напълних и две кутии с останалите курабии.

                                         
             А след още малко синът ми видя сметката на едната кутия курабии. Вчера от лястовиците имаше едно самотно птиче.

                                       
                                       
Вече и него го няма. Колкото и да се питаше дъщеря ми как ще ги ядем, след като са толкова изразителни в погледите, птичките бяха унищожени до троха.

Сега остава да се амбицирам за истинското великденско печене на курабии и козунаци. Весели подготовки да са! Със сърце! За истински празници!

                                     

( Последната снимка не е моя, но пък ме връща в едни времена...Цветни и с пиленца!)