петък, 11 май 2012 г.

Зелени трапези - венец за пролетта и питка, търкулната към лятото

Каня се вече от месец да впиша новите си подвизи на кухненския фронт. Откак навлезе пролетта съм се хванала за зелените и поли, ама здраво - и скубя ли скубя...То не бяха салати със спанак, домати, марули и листа от глухарчета.


Не бяха кюфтенца с ориз, сирене и лапад - голямо лапане на лапад пада през март-април;))



То не бяха всякакви ягодови импровизации с мюсли и кисело мляко, сметана и течен шоколад - имахме незабравими ягодови вечери в април:)




Обаче най-важното за което искам да пиша и покажа тук и сега е венеца с лозови листа. Още откак се разлистиха лозите аз си чакам листенцата да станат достатъчо големшки, че да завия едни сармици, а те - не та не! Цял април почти чаках! Не, половин всъщност, защото след Великден ми хрумна, че мога да направя опит с лозови листа да завия един венец в старата кексова форма, дето изобщо не става за кексове. Речено-сторено. Набрах си пресни, крехки листенца и нямах търпение да пробвам какво ще излезе. Преди време бях видяла нещо подобно със спаначени или лападови листа, не помня точно къде, но ми се стори супер идея. И ето на - такива листенца...

е, и малко по-големи също - колкото по-крехки, толкова по-вкусно - се бланшират и с тях се облепя една добре намазнена кексова форма. Ама веднага - докато са топли и мокри, ако се оставят да престоят не става така добре. След което се запържва плънката - или преди това, ако можете успоредно - още по добре - класическа плънка за лозови сарми - ориз, лук, моркови, гъбки, джоджен, черен пипер и като стане почти готова се изсипва в налепената плътно с листенца форма. След което се покрива напълно с останалите листа.


                   
 Ето така изглежда вече опечен. Това е вторият ми опит, с плънка от ориз, сирене и яйце.                              
   


                                 
                                 Много сполучливо се съчетаха вкусовете. Стана малко по-течна плънката и не се режеше така добре като първия.

                                     

Ето и първия, който беше понакъсан на места и се подаваше тук-там плънка. Напълних го в средата с кисело мляко и поднесох с крутони.

                                     

                     

Имахме специален семеен повод, по който поработих върху две питки. Едната направих с тесто със сметана,  а другата с ленено брашно, премесено с бялото. Маслени питки с мая. Ползвала съм идея на Валентин Зуркан за първата, видях я при Диани.


                                             
Не стана точно както трябва, нямах време да охладя тестото. Предполагам затова не се получи съвсем.

                         

Втората си я измпровизирах  - с чепка грозде и житен клас. Обредна питка, която символично търкулнахме към лятото ( сиреч изядохме на Гергьовден) - да има берекет !


Вчера набрах първата шепа череши за тази година. Вземете си!:)