Наближава Хелоуин. Не е празник, който да тача. Дори не съм го отбелязвала, допреди децата да тръгнат на училище. Вече седем-осем-девет години откак Хелоуин се вмъкна и понастани у нас чрез учебниците по английски. Няма лошо - един празник в повече винаги е добре дошъл. Само ми се ще и будителите ни да бяха толкова популярни у нас, колкото онзи нахилен Jack Pumpkin
Миналата година у дома позвъниха малчугани с думите - "Номер или лакомство?". Не бях подготвена:(. Затова пък след това набързо направих "Пръстите на вещицата". Рецептата открих в Крокотак. Наскоро при Люси , попаднах на цяло находище от рецепти за Хелоуин! Тя е истински спец в тази област. Сами ще се убедите! Бързам да споделя откритието си, докато има ден-два за приготвяне на разни ужасяващи сладории и други страховити ястия.
.jpg)
За Вси светии и будителите имам собствена теория, която съм изложила преди време. Препубликувам текста.
Днес по католическия календар е Хелоуин или денят на Вси светии. Празник, останал още от времето на келтите, свързан с края на прибирането на реколтата и междата на която е стъпил последния октомврийски ден. Ден, свързан с огъня, гоненето на злите сили и преминаването в зимата. Преминаване след оттърсване, оставяне на всичко плашещо зад гърба и продължаване напред. На първи ноември празнуваме денят на будителите - онези светли хора, призвани да ръчкат, да не оставят да заспят и да будят вече заспалите души. Едни огнени и харизматични личности, каквито напоследък липсват в нашите интересни времена. Липсват ми лично на мен и ми е мъчно. Нищо случайно, че празниците се допират. Не виждам просто съвпадение, че се преливат и са, аха-аха, на една дата. Уж различни религии, култури и ритуали, различен начин на празнуване, уж става въпрос за твърде различни неща, но от доста време съм убедена, че това е един и същи празник. Ден на различието. Незагаснал древен празник, свързан с оцеляването на човешкото, на искрата в душата. Мое усещане, лично мнение. Ако Хелоуин, образно казано, е тиквения фенер, то денят на будителите е свещта в този фенер. Пламъка, огъня, който трябва да съхраним, който трябва да носим и предадем нататък. Не просто да не спим на 31-и срещу 1-ви, да внимаваме и да гоним злото, а винаги да сме вътрешно будни, нащрек. Да не се успокояваме. Да не бъдем особено послушни. Да не оставяме да ни отвличат вниманието с всякакви дивотии, баламосвания, инсценирани паники и безумни веселби и шоу програми. Дори да си мислим, че не можем да променим нищо, колкото и безнадеждно да изглежда всичко около нас, да продължаваме да носим фенера и да търсим човешкото в човека, да се опитаме да го осветим и извадим от там, където се е свряло. И да внимаваме винаги да има на кого да предадем фенера и свещта.
Честит ни празник!
Миналата година у дома позвъниха малчугани с думите - "Номер или лакомство?". Не бях подготвена:(. Затова пък след това набързо направих "Пръстите на вещицата". Рецептата открих в Крокотак. Наскоро при Люси , попаднах на цяло находище от рецепти за Хелоуин! Тя е истински спец в тази област. Сами ще се убедите! Бързам да споделя откритието си, докато има ден-два за приготвяне на разни ужасяващи сладории и други страховити ястия.
.jpg)
За Вси светии и будителите имам собствена теория, която съм изложила преди време. Препубликувам текста.
Днес по католическия календар е Хелоуин или денят на Вси светии. Празник, останал още от времето на келтите, свързан с края на прибирането на реколтата и междата на която е стъпил последния октомврийски ден. Ден, свързан с огъня, гоненето на злите сили и преминаването в зимата. Преминаване след оттърсване, оставяне на всичко плашещо зад гърба и продължаване напред. На първи ноември празнуваме денят на будителите - онези светли хора, призвани да ръчкат, да не оставят да заспят и да будят вече заспалите души. Едни огнени и харизматични личности, каквито напоследък липсват в нашите интересни времена. Липсват ми лично на мен и ми е мъчно. Нищо случайно, че празниците се допират. Не виждам просто съвпадение, че се преливат и са, аха-аха, на една дата. Уж различни религии, култури и ритуали, различен начин на празнуване, уж става въпрос за твърде различни неща, но от доста време съм убедена, че това е един и същи празник. Ден на различието. Незагаснал древен празник, свързан с оцеляването на човешкото, на искрата в душата. Мое усещане, лично мнение. Ако Хелоуин, образно казано, е тиквения фенер, то денят на будителите е свещта в този фенер. Пламъка, огъня, който трябва да съхраним, който трябва да носим и предадем нататък. Не просто да не спим на 31-и срещу 1-ви, да внимаваме и да гоним злото, а винаги да сме вътрешно будни, нащрек. Да не се успокояваме. Да не бъдем особено послушни. Да не оставяме да ни отвличат вниманието с всякакви дивотии, баламосвания, инсценирани паники и безумни веселби и шоу програми. Дори да си мислим, че не можем да променим нищо, колкото и безнадеждно да изглежда всичко около нас, да продължаваме да носим фенера и да търсим човешкото в човека, да се опитаме да го осветим и извадим от там, където се е свряло. И да внимаваме винаги да има на кого да предадем фенера и свещта.
Честит ни празник!
