Гледам, че последната ми публикация е великденска, и се самопорицавам. Август си отива, а аз не мога да се наканя да опиша поне едно свое лятно кулинарно приключение. Всъщност е логично, защото авантюрите в кухнята през този сезон за мен са най-малко. Рядко се запрятам да меся, готвя пъргави манджички и основно я караме на скара и салати. Бързи, цветни, здравословни менюта.
Лятото дойде. Гърмя. Трещя. Валя, валя, валя... Надовлече кал. Градушките и влагата повредиха почти навсякъде реколтата. Огорчи ни лятото. Удари ни небрежно като проклет хлапак и побягна...Повлече сълзи, клетви, сви сърцата в салфетки от опасения и ги поднесе към небето
На божията милост се надяваме. Разчитаме. Уповаваме се. Човек трябва да вярва безрезервно. Без резерви, сиреч - без остатък, до последната си клетчица. На мен понякога ми е трудно, все се съмнявам, все нещо ме човърка, все се питам...А когато спра да се питам и се оставя на вярата си, се получава едно такова убийствено печене на меденки в най-знойния ден на август - следобедът на 13-и. Тази година 13, 14 и 15 август замениха горещниците - направо лепнеха от жега. Температурите минаха 40 градуса... Явно ми е било недостатъчно, защото точно тогава реших, че е време да спретна типчно зимните за кухнята ми меденки. Жегата извиква такива пристъпи, хората изпращяват. Та и моето занимание с меденките беше такова изпращяване. Направих една доза здравословни - пълнозърнесто брашно, овесени ядки, кафява захар, две яйца, малко кисело мляко с бакпулвер и три лъжици мед. Стана тъмнокафяво, доста гъстичко тесто, разстелих върху кухненска хартия в тавата за печене, сложих бадемчета. На 175 градуса. Получи се цял сладкиш, който нарязах на парчета. Доста тъмни и наистина здравословни на вкус. Дозата беше за две тави. После продължих с класическите меденки - бяло брашно, две яйца, захар, масло, колкото яйце, бакпулвер, ванилия, джинджифил на прах и мед - пак толкова, стотина грама. Правя всичко на око, рядко ползвам мерителни чаши и затова не мога да дам точни грамажи - обикновено добавям брашно, докато се получи тесто, от което да оформя топчета. Слагам им бадемче и нареждам върху пекарска хартия. Фурната на 175 - за 15- 20 минути почват да розовеят, и стават златисти. Добиват меден цвят. Така се сдобих с аромат на зима в един от най-горещите следобеди на август и две доволни деца. Синът ми ме пита откъде съм купила тези тъмнокафевите кексчета, това от неговите уста е комплимент.
Напоследък времето се поразхлади и не ме провокира да пека други сладки и хлябове. Правя често пълнени чушки, които просто стават знаменити - направо се привързвам към тях. Лесни и вкусни. Запържвам ориз и булгур с лук и сушени подправки, добавям чаша топла вода и като "дръпнат" водата ги омесвам с повечко сурова кайма - пълня изтърбушените, почистени от семе, пиперки, поливам със зехтин, добавям вода и пъхам във фурната - докато изври водата и покафенее ципата на чушките. Много сполучливо ястие! Горещо препоръчвам, със сосче или без. Другия път ще ги снимам.
Морето тази година е един мираж до който на два пъти се добрахме през пустините ( условно) на юли и август. Много за кратко и веднага обратно. Такова оскъдно моренце, колкото да ми подразни апетита, а той и така е огромен...На море съм ненаситна. Затова мога да определя това лято като гладно - на всичкото отгоре. Гладно, дъждовно, кално, непоносимо влажно - но прекрасно и вече изплъзващо се. Отива си лятото. Изтегля се полека. Сега, докато пиша, навън е странно тихо, не чувам лястовиците, които обикновено вдигат невъобразим шум. Може и те да се готвят да отлетят...Иде есен...ииде есен...
Лятото дойде. Гърмя. Трещя. Валя, валя, валя... Надовлече кал. Градушките и влагата повредиха почти навсякъде реколтата. Огорчи ни лятото. Удари ни небрежно като проклет хлапак и побягна...Повлече сълзи, клетви, сви сърцата в салфетки от опасения и ги поднесе към небето
На божията милост се надяваме. Разчитаме. Уповаваме се. Човек трябва да вярва безрезервно. Без резерви, сиреч - без остатък, до последната си клетчица. На мен понякога ми е трудно, все се съмнявам, все нещо ме човърка, все се питам...А когато спра да се питам и се оставя на вярата си, се получава едно такова убийствено печене на меденки в най-знойния ден на август - следобедът на 13-и. Тази година 13, 14 и 15 август замениха горещниците - направо лепнеха от жега. Температурите минаха 40 градуса... Явно ми е било недостатъчно, защото точно тогава реших, че е време да спретна типчно зимните за кухнята ми меденки. Жегата извиква такива пристъпи, хората изпращяват. Та и моето занимание с меденките беше такова изпращяване. Направих една доза здравословни - пълнозърнесто брашно, овесени ядки, кафява захар, две яйца, малко кисело мляко с бакпулвер и три лъжици мед. Стана тъмнокафяво, доста гъстичко тесто, разстелих върху кухненска хартия в тавата за печене, сложих бадемчета. На 175 градуса. Получи се цял сладкиш, който нарязах на парчета. Доста тъмни и наистина здравословни на вкус. Дозата беше за две тави. После продължих с класическите меденки - бяло брашно, две яйца, захар, масло, колкото яйце, бакпулвер, ванилия, джинджифил на прах и мед - пак толкова, стотина грама. Правя всичко на око, рядко ползвам мерителни чаши и затова не мога да дам точни грамажи - обикновено добавям брашно, докато се получи тесто, от което да оформя топчета. Слагам им бадемче и нареждам върху пекарска хартия. Фурната на 175 - за 15- 20 минути почват да розовеят, и стават златисти. Добиват меден цвят. Така се сдобих с аромат на зима в един от най-горещите следобеди на август и две доволни деца. Синът ми ме пита откъде съм купила тези тъмнокафевите кексчета, това от неговите уста е комплимент.
Напоследък времето се поразхлади и не ме провокира да пека други сладки и хлябове. Правя често пълнени чушки, които просто стават знаменити - направо се привързвам към тях. Лесни и вкусни. Запържвам ориз и булгур с лук и сушени подправки, добавям чаша топла вода и като "дръпнат" водата ги омесвам с повечко сурова кайма - пълня изтърбушените, почистени от семе, пиперки, поливам със зехтин, добавям вода и пъхам във фурната - докато изври водата и покафенее ципата на чушките. Много сполучливо ястие! Горещо препоръчвам, със сосче или без. Другия път ще ги снимам.
Морето тази година е един мираж до който на два пъти се добрахме през пустините ( условно) на юли и август. Много за кратко и веднага обратно. Такова оскъдно моренце, колкото да ми подразни апетита, а той и така е огромен...На море съм ненаситна. Затова мога да определя това лято като гладно - на всичкото отгоре. Гладно, дъждовно, кално, непоносимо влажно - но прекрасно и вече изплъзващо се. Отива си лятото. Изтегля се полека. Сега, докато пиша, навън е странно тихо, не чувам лястовиците, които обикновено вдигат невъобразим шум. Може и те да се готвят да отлетят...Иде есен...ииде есен...
