четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Нещо с ябълки

Мина цялата празнична олелия, новата година ( условно нова) повече от месец е на линия и си тече между другото. Ден след ден дойде февруари и отновото се наканих да споделя един десерт, който съвсем импровизирано спретнах с три, задържали се във фруктиерата, ябълки.
През зимата купувам предимно цитрусови плодове. Тази зима се оказва основно мандаринена до момента. Попаднах на едни страхотни мандарини и докато зареждаха от тях в близкия магазин на БИЛА от тях, всеки ден купувах. Запомних сорта им - NOVA. Не бях опитвала толкова сладки и сочни мандарини. Обаче свършиха, от седмица вече не откривам такива. За първи път тази зима купих личи, двете с дъщеря ми го харесахме и още няколко пъти взимах. Сега купувам портокали. Ябълките нещо губят позиции през зимата. Наскоро видях  в кошчето в кухнята огромна, само нахапана, ябълка. Синът ми я беше метнал - не била вкусна, дори се изказа по-силно - отвратителна била. Имах още две от тях и, след случая с ябълката в боклука, реших да ги сложа в ябълкова пита, за да не последват съдбата на посестримата си. Да се оползотворят все пак. Ако има нещо, което особено да ме дразни в съвременното общество, това е хвърлянето на храна. На купища храна. Толкова сме презадоволени, преситени и разглезени. Вбесявам се, вярвайте ми. Особено като знам, че по света има хора, които буквално мрат от глад. В този момент някъде. Това така да ме яде...Въпреки, че знам, че няма как да им дам моята излишна храна, няма как да достигне до тях, опитвам поне да не хвърлям. Значи всяка кора хляб гледам да направя на галета и ми е много криво като хлябът се застои и плесеняса, тогава нямам избор и го хвърлям. Лятото е особено мъчително, много бързо се разваля хлябът и съм принудена да хвърлям...Бях спряла направо да купувам и месех, когато ми трябва, колкото е необходимо. Нямам винаги това време и все пак се налага понякога, един-два пъти седмично да купя хляб. С времето успявам да не взимам повече продукти, отколкото ни е необходимо, да не готвя повече, отколкото ще изядем. Във всеки случай все по-рядко се случва да хвърля храна.
Обаче темата ми е за ябълките и тяхното използване. Бях си наумила да ги вкарам в ябълкова пита. Майка ми често ни приготвяше точно този сладкиш в детството. Беше по рецепта от жълтата и дебела книга "Съвременна домашна кухня", май така се казваше. Бяха три варианта на пита един под друг. Нашият беше с настъргани ябълки, чаша олио, кисело мляко с бакпулвер, чаша захар, три яйца, брашно, канела...Нещо такова. Откак аз приготвям ябълков сладкиш, предпочитам да режа ябълките на малки кубченца. Беля и нарязвам. Подготвих си ябълките, потърсих останалите продукти и установих, че нямам олио и кисело мляко...Реших, че мога да опитам тогава нещо по-различно. Разбих едно яйце със захар и разтопено масло ( захарта беше на око, около 100 гр, маслото - 70 гр, да речем). Добавих ябълките, шепа орехови ядки и реших, че може да сложа и малко корнфлейкс. Пак на око. Разбърках всичко и разпределих в шолички за печене - подмазани с масло. Изпекох на 180 градуса. Е, голяма вкуснотия излезе!




Десертът се оказа много сполучлив. Ябълките имаха текстура на крем - леко киселееха още, получиха мек нюанс от маслото и кремчето, което беше около тях сладнееше.

                                       

ето колко вкусен беше!



Небето през февруари е особено омагьосващо...Тази снимка е от деня преди пълнолунието, втори февруари, луната изгря рано, преди 17 часа