Октомври е красив, не просто красив - невероятен, дащен, нежен, щедър с богатите си дъхави пазарища, ниско слънце и есенни листопади. Повече от красив, независимо от дъждовните дни, които тази есен препълниха чашата на оптимиста, но затова пък в последната си седмица месецът се разкри в пълния си блясък и очарование. Октомври е на края си, свършва...Рони лист след лист, ден след ден и скоро и неговия лист ще отрони календара. Дано е все така слънчев докрая. Все така неустомо настоятелен - всеки ден ме кани на разходки, под мекото си слънцето, сред листата...Навън е прекрасно. Есента е най-пропускливия сезон, заради бримките във въздуха, тънкото слънце, църквите на дърветата с кръглите им златни кубета...Есента ме отвлича, есента ме разтваря. Смесена-есенна....Затова вероятно не успявам толкова да се задържам вкъщи, в кухнята, пред компютъра. Позабравих месенето и печенето на хлябове и сладки. Направо не помня откога не бях пекла бисквити. Вчера се поправих. Бях видяла едни совички, които реших, че ще е подходящо да изпека в чест на будителите. Совички - буднички и ококорени.
Както обикновено се захванах с майсторенето без никакви предварителни приготовления, не умея да планирам...Оставям се на импулса, хваща ме вдъхновение и така - в кухнята, в поезията, в рисуването. Имах масло, брашно и захар, орехи и стафиди. Замесих си тесто от едно яйце, 150 гр пудра, едно пакетче масло и брашно, колкото поеме, добавих и малко оризово брашно за финес, екстракт ванилия и портокалови корички за аромат. Направих си три фитила по 20 см, завих във фолио - развяват напоследък една нова дума "фолиран - фолирана краставица", която ме разсмива, защото си представям фризирана краставица ( ама не във фризер;)...та прибрах фитилите в хладилника да се стегнат за час. Лошо , е може би не съвсем, че все по-рядко ме връхлита такова кухненско вдъхновение. Нещо не ме влече толкова. Все по-здравословно гледаме да се храним и някак отпадат тези вкусни и калорични хлябове, месеници и бисквити, които печах често до преди година-две. Бисквитките ме изкушиха с вида си и с желанието да приготвя едни сови на съпротивата. Опозиция на сладките чудовищни изкушения, приготвяни за Хелоуин. Нещо вече не искам да толерирам и приемам този празник. Отблъскват ме все повече призивите и украсите в моловете, комерческата всичкота на този ден. Купи, купи, купи - това се набива в очите и ушите. Е, няма да купувам. Изобщо на мен рекламите открай време ми действат обратно. Щом нещо се рекламира не го взимам, избягвам го дори. Имаме си чудесен ден на будителите, който е на 1 ноември. Той не е комерсиален и около него е тихо, тихичко, всяка година минава почти неусетно в сянката на чудовищния Хелоуин, като един понеделник след неделя. Като един скромен, опрятен и тих човечец до облечено искрящо и помпозно неопределено същество. Незабележим е денят на будителите, а това е обидно. Недопустимо. Поправимо? Дано е така. Децата не учат на първи ноември, което за мен е абсурдно. Би трябвало точно този ден да са на училище и да слушат, да четат, да гледат филми за будителите.
Совичките! Нарязах си фитилите на по 15-ина тръкълца и ги оформих, колкото можах. С подръчните ми стафиди, орехи и вилица. Пекох на 150 градуса, 20-ина минути,
Ароматът е празничен.
А тиквата е истинска кралица на октомври. Никакъв фенер! Смятам да я напълня със сушени плодове, орехи и локум:)
