Поминуване в жегите (горещници)

Днес е първия ден от горещниците - народно название за дните 15, 16 и 17 юли. Както се очертава тази година няма да са умопомрачителни жегите в средата на юли, прогнозите са за слънчево и топло време, но миналата година...юли и август бяха се слели в един огнедишащ змей.

Аз все пак ще се съобразя с народните вярвания и ще се въздържам от месене и печене на хляб в тези три дни. Виж за къпането едва ли ще устискам до четвъртък....Градушката вече ни удари - на шести юли, и сърцето ми оттогава е със следи от градушка. Мъчително е да гледаш труда си така повреден.  Като пристигнахме по обяд на лозята да видим вредите и видях отблизо удареното грозде, ми се прирева. Постоянно ми се въртеше в главата Яворовото стихотворение, толкова съм стихотворно обременена. Човек с каквото и въображение да е надарен, (колкото и прокълнат) , рядко може в пълнота да си представи какво бедствие е градушката (пък и пожара, наводнението...всичко е било през последните 14 години).  Когато ти се случи, те поразява, направо отвътре те порязва и си казваш  - "Вярно бе, страшна работа!".
Няма смисъл да се тръшкаш. Станалото - станало. Не можеш да се сърдиш на небето. Само се надяваш до гроздобера да се разминава. Да не вали повече. Моля.

                                       

Миналата година беше истинска жега, но лозето иска точно това и гроздето беше сладко и много. Тази година времето си прави каквото си иска - обикновено му се радвам на непредвидимостта, но този път лично ме удари това му своенравие. Не му се радвам чак толкова вече - мъчно ми е и още ближа рани.

Припомних си миналогодишния юли, с далеч по-радостно сърце,  покрай едно стихотворение, което съм писала и няколко снимки. Толкова неща са други оттогава. Човек не предполага колко е безгрижен и щастлив и все гледа нещо да мрънкоти, да се оплаква, да не му е таман. А не трябва така. Благодарна съм за всичко и молитвата ми е - благодаря.

плитките на лука от миналата година - сплетен собственоръчно от мама

                                                     

                                     доматеното сърце на лятото (мамина градинка)


                                         

                                          първото грозде - перла, по това време сме го брали през 2012



Поминуване в жегите




Хванаха ни жегите,
Уроки да не ни хващат...


В жегите поминуваме с хляб, сирене и домати.
Диня. Праскови. Царевица.
Готвя понякога тиквички. Пресни картофи.
Крехък фасул. Пъстри салати.. 
Млечнобял леден таратор с орехи и копър.
Можем да минем с толкова малко.
Добре, че са жегите да ни напомнят
колко голям е хляба,
по челото целунат от юлското слънце.
Колко червени и сочни доматите от градината,
колко красиви плитките на лука,
провесени на стената.
Добре, че са жегите да ни налеят гроздето с такава сладост,
да му дарят великолепен аромат на мед,
та да ухае виното на мед от слънце.

Да! Да! Да! Добре, че са жегите,
които ме изцеждат и хвърлят в постелята
необичайно да мечтая за необичната ми зима
с млечнобял снежен тен и зелени кристалчета за обеци.

Ще минат и жегите.
Добре поминуваме с тях.

юли 2012 г.

Юли със слънчогледите и вредил се сладкиш с круши

Вече са изгрели навсякъде край пътя - малки златни слънца...Обичам слънчогледите. Като ги видя такива слънчеви ми иде да хвана златните им глави с две ръцe и да ги целуна по челата. Въздържам се, че децата ще ми се смеят. Влизала съм навътре сред нивите и е едно особено усещане между дебелите им тихи стебла. Загадъчно и потайно.  По-високи стават от мен, та като се завъртя виждам само стебла и листа, главите им над моята и обърнати към слънцето. Следят го, да не го изтърват от поглед. Много са ми интересни като обърнат гръб на пътя - всичките по слънцето зяпат. Изглеждат ми сърдити. Аз не им се сърдя. Обаче лично се обиждам, ако някой използва  израза "Слънчоглед партия". Не така! Хората има да гонят слънчогледите във верността и отдадеността си и никога няма да ги стигнат. Въртели се били...Ами въртят се, но само и единствено около слънцето. Съвсем позната история. 
Още има да растат тези слънчогледи, да наливат, да обожават слънцето. Още има лято!:)
                                           

..ще вземеш да ни изгубиш...

Да вземем да се изгубим със тебе
в една слънчогледова нива
когато цъфтят слънчогледите
и по-високо от главата ми стигат

Да вземем да хванем напряко
пътеката през средата
наоколо само зелено -
стъблата листата стъблата

Нейде през кръста на нивата
светът е в началото в края си -
слънчогледите златни отгоре
мълчаливо усмихнати траят си

                                                                                   

Тъй като вчера брах круши - така де, събирах ги от земята по-скоро, си припомних сладкиша с круши на Драго, който открих преди време при Мария. Правих го на няколко пъти - вкуснотия е!

видно е, че по есенно-зимно време съм го правила, но снимките не излязоха добри и чак сега се осмелявам да го покажа. С куража на слънчоглед!

Джулай, далеч от брега на морето, и два специалитета

Канехме се да тръгнем към два тази сутрин за морето, но така и не се наканихме...Пречки и препънки от всякакво естество, включително и дъждовно. Вчера се скъсА да вали. Захладня, обърна го почти на есен и юни се изтече с дъжда. Почти не забелязах как се стопи. Свърши се, изчезна. Опитът ми от други години сочи (ама сочен опит имам :), че Джулай може да ми се получи в който и да е юлски ден! Какво като не е първи, та юли си има цели 31 дни с изгреви при добро стечение на обстоятелства и време. Тъкмо за мен работа - да се оставя на течението пък когато ме добута до бургаския бряг...

Тази сутрин към пет небето изобщо не даваше знак, че ще ни огрее. В пет и половина още не се надявах да видя изгрева - толкова плътна облачност, че и двойна. Хоризонтът мрачнее, завзет от напластени до върха на небето облаци, а пред тях се пързалят бавничко други развлечени и космати дъждовни приятелчета. Иди и чакай. Ама аз съм си такава - чакам. Въоръжена с най-добрия за снимки телефон на детето се курдисах на терасата и много скоро бях възнаградена...
                                       

                                                    Поразкъсаха се тук-там завесите от облаци,

                                       

светлината си проправи път

слънцето изгря като в спектакъл за единствен зрител:)

Изгрев по поръчка. Джулай на почти двеста километра от морето, но като гледах тази сутрин прякото предаване от Камен бряг, там валеше като из ведро. Значи да не съжалявам. И не съжалявам. Друго си е да предстои морето...Толкова бързо минава времето ми с него, че по-добре да се поотложи малко. 

Слънцето се остави да го хвана и само след пет минути се скри, но важното е, че го улових. Първо обаче то ме улови, доста отдавна. В мрежите му съм вече толкова години и колкото и да боли понякога и в средата на лятото да мургавея прекалено от ласките му, слънцето е голяма моя любов. 

Сега по кулинарно същество. Миналата седмица бях изкушена от сладките думи на Ирма. Залепнах като муха в меда на словото и и не можах да се отлепя, докато не направих нейната бугаца. 

                                                           

Интересен вкус и аромат. Може би стана малко по-суха и недотам сладка, но това си е мой пропуск. Все гледам да сложа по-малко захар на сладкишите. Във всеки случай се хареса на повечето от нас.

Бавничко  и с наслаждение си я изядохме - в събота и неделя. Така е, Ирма, много засища. И със сигурност е полезна за стомаха! Покрай търсенето на мастикс попаднах на някои материали и се запознах с лечебния ефект на дъвката.

Другото предложение, което пробвах миналата седмица, са кюфтетата от леща на Диди. Спазих указанията и станаха от раз. С малко олио - между печени и пържени. Лещата е много полезен продукт, често я приготвям, откак разбрах, че ускорява метаболизма и е много полезна за очите. Изобщо - добре е честичко да се яде леща, дори и само заради притчата.

                                              

Обичам да си пия кафето със слънцето, сутрин по изгрев на терасата и днес направих тъкмо това. 

Изпих кафето си в компания на слънце.

Погледнах юли право във очите.

Огледа се в очите ми морето.