Жена

І

СУТРЕШНА ЖЕНА

Търпението и е понятие oт ластик -
 котка със седем живота -
оранжева
може би
за да си ходи с походката
играта и лъжегрима
на лятото -
един
щур обикновеник
залутан щурец в меката ръж на косите
на удивително-неуловима жена -
муза на непитомни поети
домоседи-моряци
и славеи
Сутрин
с трънени китки
и тръстикови глезени
отмества гръмотевични завеси
от намусен муселин
омесва слънцето с гъвкав поглед
и се разсейва зелена
по разни светнали от нощните рани облаци.

ІІ

ЖЕНА В ЗЕНИЦАТА НА СЛЪНЦЕТО

Тревата я ражда -
излиза от лъчистата й пяна -
тучна и земна Афродита
с коси преметнати през рамо
цветът и - мед и глина
на дъното
на маслиненият и поглед
утаеното слънце
  мами

Неудържимо привлича
скутът и -
ложе
глава да заровиш

Върви жена -
земя и облак

ІІІ

ДЕЛФИНА НА ВЕЧЕРНАТА ЖЕНА


Тревожна е вечерната жена,
приспива грижите си в люлките на здрача,
завива ги  уютно с одеяла
и се опитва никак да не плаче.
Подрежда си небето сам-сама,
свещите на звездите му запалва,
поставя огледалото-луна,
което знае всичките и тайни.

Разстила си очите над нощта,
ръцете си внимателно оставя
и гмурва се свободна във съня -
 сама делфин с делфините играе.

Палачинки с кленов сироп

Тези прословути американски палачинки лекомислено съм обещала да ги направя откак прекрасните ни генни наследници следят редовно детските канали, а там явно анимационният народ масово се храни  не особено здравословно и без кой-знае какво въображение, с една дума - с палачинки. Преди години се разминавах с обещанието не защото нямах желание, а защото липсваше кленов сироп в магазините, но отскоро вече не мога да се измъкна. Не само, че взеха да зареждат кленов сироп в магазина на DM, който ми е опасно близо - за разлика от този на METRO, който не посещавам повече от веднъж на година и то съвсем случайно, но и сериала за Флапджак възроди у децата този интерес към американската класика - така наречените panecake. В петък се сдобих със скъпоценната бутилчица кленов сироп, вечерта прерових за рецепта, която най-да ми пасне и която да напасна, защото не мога да не импровизирам, пък било то и съвсем незабележимо, и в събота сутринта, снабдена с масло, мляко, брашно и хлебна сода запасах престилка и запретнах ръкави. Ако може млякото да е от крава е най-добре, аз купувам в плик едно, което има трайност седем дни. Обикновено и толкова не трае на опитване, но е за предпочитане пред кутиеното, което има стряскащата трайност от 5-6 месеца. Маслото също не търпи компромиси, към готвенето с масло се привързах след като гледах "Джули и Джулия", винаги когато мога, и по бучица масло да прибавя, подобрява се вкуса на ястието, но истинско масло, аз купувам едно немско, което е разпространено в търговската мрежа и доскоро беше по-достъпно.
Та за палачинките използвах две яйца, две чаши пресято брашно, две чаши мляко, лъжичка сода, 50 грама стопено масло, по лъжичка сол и захар - лесно се помни 2:2:2 и останалото - бърка се до хомогенна смес, доста гъста боза се получава, и след това с черпачето в нагрято тефлоново тиганче. Около два часа ми отне цялото приготвяне - включително миенето на съдовете, дозата стигна за 12 палачинки. И народът беше доволно нахранен. При последната палчинка се сетих да снимам резултата, защото и спомен не остава, но снимките са за това. Видно е, че ми се получи побългаряване на варианта, но вкусът си беше съвсем автентичен - предполагам, защото не съм опитвала от оригиналните, които изглеждат така:

Познанство

Познава се по дългите неписани писма

и тайните вестоносци на погледи

завили зад ъглите и изминали

прашните пътища на разстоянията

изкатерили въздушните кули на илюзиите

пресекли пространствата на пещерните си страхове

познава се по времето

което винаги е подходящо за нея

и едно сърце безкрайно и дълбоко като морето

познава се по дните на шеметен възторг

по нощите с плът на ядливи цветя

и плътния вятър

обвил шията и лицето в яшмак от въздушни целувки

познава се по ласката на всеки дъжд

и приемливостта на най-жестокото слънце

познава по безкрайния небесен корен

довел до онази приливна нега със аромат на рози -

отколешна тъга по рая

познава се във всеки миг и час и ден

по всяка следваща усмивка

трепкава като пеперуда

отлитаща от ъгъла на устните

за да накаца и остане завинаги

по високите безкрайни поляни с ягоди и лютичета

мунзухари и макове

кокичета и метличини

маргарити и детелини

синчец и звъника

иглики и теменуги

божури и ружи

и още и всякакви диви цветя

които хранят пеперудите

и в които се разпознава непознаваемата вечната и недостижимата

- не споменавам напразно името `и -

Луна от старо злато

Изгря луна -
голяма есенна луна
с нащърбено лице от старо злато

издигна се нагоре

намаля


висока есенна луна

лицето и внезапно пребледня


Над кестените бялата луна

загуби блясъка
цвета си попиля

безброй листа от злато смете вятърът