Да, вече няма как да объркам юли, от седми насам е истински пек. Сега пък ни е горещо. Ама мноого горещо! Истински горещници вече четири дни. От днес си имаме жълт код за жегите, миналата седмица беше за дъждовете, няма лошо, жълтото е подходящ цвят за лятото и инак ни отива, и всякак. Метафорично, поетично и прозаично казано. Дори цинично. Жълто. Жълтък. Жестоко Ж...като Живота.
това е едно мъничко дърво на живота, което си хванах от мама
тук е вече пораснало и си шушне с цвета на кактуса, който изгря през юни, голямо впечатление ми направи, че почти нацели миналогодишната дата на цъфтеж( 12 юни) цъфна на 13-и
това цвете не е точно жълто, но пък си харесвам снимката
и малко юнско крайпътно рапично жълто - класическо, за сметка на това поразмазмазано
и едно момиченце в жълто, което е все още само на десет години
а на седми същото момиченце стана вече на 12-и
и как стават тия бързи работи с порастването все още никак не разбирам...
Пиша си така отвреме-навреме, да не загубя тренинг, както казва Бландиана - скорост му е майката, ама като се засили човек пък ... лелееее...каква инерция, така, че по малко, полеека, за да е по-сладко
Той* е влюбен във мене до смърт,
аз тъкмо до смърт го обичам,
единствен, последен и пръв,
усмихнат, добър и различен.
Той е влюбен във мене така,
че не мога да дишам без него,
носи слънце, небе и земя,
подарява ми своето време.
Той е винаги с мене, до мен,
вътре в мен, обикаля наоколо,
доброволно ме има в плен
и ми връзва-развързва посоките...
Той цял е отдаден на мен,
аз от колко години - все негова
до граничния, залезен ден
и пределната песен на лебеда
( * животът ми)
тук е вече пораснало и си шушне с цвета на кактуса, който изгря през юни, голямо впечатление ми направи, че почти нацели миналогодишната дата на цъфтеж( 12 юни) цъфна на 13-и
и как стават тия бързи работи с порастването все още никак не разбирам...
Пиша си така отвреме-навреме, да не загубя тренинг, както казва Бландиана - скорост му е майката, ама като се засили човек пък ... лелееее...каква инерция, така, че по малко, полеека, за да е по-сладко
Той* е влюбен във мене до смърт,
аз тъкмо до смърт го обичам,
единствен, последен и пръв,
усмихнат, добър и различен.
Той е влюбен във мене така,
че не мога да дишам без него,
носи слънце, небе и земя,
подарява ми своето време.
Той е винаги с мене, до мен,
вътре в мен, обикаля наоколо,
доброволно ме има в плен
и ми връзва-развързва посоките...
Той цял е отдаден на мен,
аз от колко години - все негова
до граничния, залезен ден
и пределната песен на лебеда
( * животът ми)
