Като ми влезе муха в главата трудно я пропъждам преди да я хвана. Този път мухата беше лястовица. Не една и не каква да е! Бабина, великденска и със захар по крилата. Откак видях рецептата за тези лястовичи курабии не мирясах, докато не се запретнах във вторник и не изпекох една тава от тях.
Рецептата не съм спазвала съвсем и дозата ми беше доза и половина. Постарах се да снимам всеки етап от приготвянето като прилежна домакиня каквато не съм. Придържам се обаче към максимата, че на каквото се правиш скоро ставаш тъкмо такова - действа.Струва ми се, че думите бяха на Вонегът - силно видоизменени, но в основата е проверен факт. Така.
Значи взимаме - брашно, захар, яйца, маргарин и масло (наполовина), кисело мляко, амонячна сода, сода бикарбонат, ванилена захар и един лайм или лимон. Може и портокал...
... и малко орехови ядки.
Яйцата са три за късмет, а едното е бяло, заради идеята за бялата лястовица. Разбиваме тези яйца
- толкова колкото си искате, според курабиите, които очаквате да получите на изхода на фурната, с три яйца излязоха три тави великденски курабии - разбиваме ги със захар (около чаша), прибавяме маргарина, маслото, млякото с угасената амонячна сода...установявам, че купата ми е малка, но вече е късно за промени и продължавам внимателно да бъркам продуктите, които са набъбнали до ръба. Бъркам с вилица, не ползвам миксер, дори тел нямам от години, играчка си е и се преуморявам, навикът понякога е тегоба.
Добавяйки брашното слагам и малко сода бикарбонат, нещата почти излизат от контрол - от купата...
Прибавям ваниловата захар и настъргвам кората на лайма - прилича на стружки пролетна трева:) Продължавам с вилицата, след като сместта се сгъсти достатъчно, прехвърлям на масата и меся с ръка.
Ето ми ги двете топки тесто - бях решила от едната - обикновени курабии с формички да изрежа, от другата - ятото лястовици. Разточих си тестото...
тук се включи дъщеря ми, която прояви желание да прави курабии - еха! Откак навърши десет не е особено запалена помощничка на мама в кухнята и съучастието и към лястовичо-курабиената авантюра ме зарадва.
Рязахме цветни формички и подредихме първата тава.
Пекарската хартия съм въвела в домакинството от Коледа. Много съм доволна. Курабиите пекох на 170 градуса. Преди това ги намазах с белтък и наръсих със захар.
След слагането на първата тава във фурната се захванахме със същинското майсторене на лястовичетата. Показано е подробно в блога на Мария, спестявам си тези етапи, много се забавлявахме с оформянето.
Ето ги първите ни опити, доста са тромави и ми заприличаха на врабчетата на Радичков, нежели на лястовици. Карикатури!:) Слагах им парченца орех за очички, някои гледат много изразително, защото получиха направо очища. Към края на майсторенето се присетих, че мога да позасуквам опашките им и се получи по-добре с последните...
Доста уморително се оказа. Направихме не повече от 20 лястовички, напълних тавата и излезе, че ни остава тесто за още една. Хайде пак към формичките!
Добавих в останалото тесто артисалите орехови ядки и последната тава беше по-различна.
Ето го ятото в почти цял състав.
Набързо им спретнах гнезденце.
Реших, че тези трите се нуждаят от майка и прибавих най-голямата лястовица, за която се шегувах с щерка ми, че по-скоро е измайсторила кокошка, не лястовица
После гнездото стана тясно. Напълних и две кутии с останалите курабии.
А след още малко синът ми видя сметката на едната кутия курабии. Вчера от лястовиците имаше едно самотно птиче.
Вече и него го няма. Колкото и да се питаше дъщеря ми как ще ги ядем, след като са толкова изразителни в погледите, птичките бяха унищожени до троха.
Сега остава да се амбицирам за истинското великденско печене на курабии и козунаци. Весели подготовки да са! Със сърце! За истински празници!
( Последната снимка не е моя, но пък ме връща в едни времена...Цветни и с пиленца!)
Рецептата не съм спазвала съвсем и дозата ми беше доза и половина. Постарах се да снимам всеки етап от приготвянето като прилежна домакиня каквато не съм. Придържам се обаче към максимата, че на каквото се правиш скоро ставаш тъкмо такова - действа.Струва ми се, че думите бяха на Вонегът - силно видоизменени, но в основата е проверен факт. Така.
Значи взимаме - брашно, захар, яйца, маргарин и масло (наполовина), кисело мляко, амонячна сода, сода бикарбонат, ванилена захар и един лайм или лимон. Може и портокал...
... и малко орехови ядки.
Яйцата са три за късмет, а едното е бяло, заради идеята за бялата лястовица. Разбиваме тези яйца
- толкова колкото си искате, според курабиите, които очаквате да получите на изхода на фурната, с три яйца излязоха три тави великденски курабии - разбиваме ги със захар (около чаша), прибавяме маргарина, маслото, млякото с угасената амонячна сода...установявам, че купата ми е малка, но вече е късно за промени и продължавам внимателно да бъркам продуктите, които са набъбнали до ръба. Бъркам с вилица, не ползвам миксер, дори тел нямам от години, играчка си е и се преуморявам, навикът понякога е тегоба.
Добавяйки брашното слагам и малко сода бикарбонат, нещата почти излизат от контрол - от купата...
Прибавям ваниловата захар и настъргвам кората на лайма - прилича на стружки пролетна трева:) Продължавам с вилицата, след като сместта се сгъсти достатъчно, прехвърлям на масата и меся с ръка.
Ето ми ги двете топки тесто - бях решила от едната - обикновени курабии с формички да изрежа, от другата - ятото лястовици. Разточих си тестото...
тук се включи дъщеря ми, която прояви желание да прави курабии - еха! Откак навърши десет не е особено запалена помощничка на мама в кухнята и съучастието и към лястовичо-курабиената авантюра ме зарадва.
Рязахме цветни формички и подредихме първата тава.
Пекарската хартия съм въвела в домакинството от Коледа. Много съм доволна. Курабиите пекох на 170 градуса. Преди това ги намазах с белтък и наръсих със захар.
След слагането на първата тава във фурната се захванахме със същинското майсторене на лястовичетата. Показано е подробно в блога на Мария, спестявам си тези етапи, много се забавлявахме с оформянето.
Ето ги първите ни опити, доста са тромави и ми заприличаха на врабчетата на Радичков, нежели на лястовици. Карикатури!:) Слагах им парченца орех за очички, някои гледат много изразително, защото получиха направо очища. Към края на майсторенето се присетих, че мога да позасуквам опашките им и се получи по-добре с последните...
Доста уморително се оказа. Направихме не повече от 20 лястовички, напълних тавата и излезе, че ни остава тесто за още една. Хайде пак към формичките!
Добавих в останалото тесто артисалите орехови ядки и последната тава беше по-различна.
Ето го ятото в почти цял състав.
Набързо им спретнах гнезденце.
После гнездото стана тясно. Напълних и две кутии с останалите курабии.
А след още малко синът ми видя сметката на едната кутия курабии. Вчера от лястовиците имаше едно самотно птиче.
Вече и него го няма. Колкото и да се питаше дъщеря ми как ще ги ядем, след като са толкова изразителни в погледите, птичките бяха унищожени до троха.
Сега остава да се амбицирам за истинското великденско печене на курабии и козунаци. Весели подготовки да са! Със сърце! За истински празници!
( Последната снимка не е моя, но пък ме връща в едни времена...Цветни и с пиленца!)
Забавно изглежда Марта :))
ОтговорИзтриванеПоздрави !
Марта,вземам си една лястовичка за закуска и ти пожелавам усмихнати и вкусни празници!
ОтговорИзтриванеО, това тук ми хареса! Смятам да се пробвам още тази събота. Лястовиче ято, еха! Браво на вас!
ОтговорИзтриванеЧудни лястовички и хубава символика Мартичка :) Последната снимка направо ме размаза от кеф :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря за хубавите пожелания и на вас весели празнични подготовки и една голяма прегръдка от мен:)
Да ви е сладко и лястовичено, Дора-Марта! :))) И аз си копирам рецептата, никога не съм правила курабийки, а съм запалена още от Пипи Дългото Чорапче! :)))И ти ме довърши с тия любими лястовици! Видях, че ги намазваш с белтък - аз винаги мажа с жълтък - когато пека например пита и искам да стане лъскава отгоре. За белтъка не знаех, интересно!
ОтговорИзтриванекайти - голям хилеж! чак се чудя как станаха и такива;)
ОтговорИзтриванеЕликсир - сега има палачинки с боровинково сладко - вземи си;)
Gwendoline - забавно е! Нищо не си струва да се прави, ако не се забавляваш с него - не че мога винаги да се забавлявам в кухнята, но обикновено нещата ми се получават имено тогава:)
eva bor - записала съм си я преди година, защото като я видях за първи път си спомних пиленцата в кашон с дупки, които купуваха баба и дядо, и миризмата им ме връхлетя...Прегръдки, Евик!
Magicktarot - и на вас, Соня! Ма как да не съм запалена, колкото по-не раста, толкова по-курабея и затуй хубавея;))
Белтъкът не е твърде подходящ, само, за да полепне захарта го ползвах, едва розовеят от него. Другия път ще мажа с яйце с разбити няколко капки олио - за блясък:)
Благодаря ви, момичета! Честити ни Лазаровден и Цветница!
Хехе, Марта!
ОтговорИзтриванеАз да бях, нямаше да се усъмня изобщо в скоростното опостушаване на всички тези дребни и симпатични курабийки;)
Сега чакам вълната от козунаци да ме залее, но поне ще е уханно;)
Весели празници!
Здравей Марта!За първи път попадам в твоето местенце и съм очарована!
ОтговорИзтриванеСтрахотни курабийки си направила,много идейни!
Истински ме развълнува с малките шарени пиленца,спомени изплуваха и в моето съзнание!
Сега отивам да разгледам блога и да наваксам пропуснатото!
Желая ти хубава празнична седмица!
Мъх, като голямото опустошаване в Катхулт;)
ОтговорИзтриванеКозунаците ме зоват и трябва да откликна;)
Мира - благодаря ти за посещението и отношението!
Поздрави и сполучливи подготовки за едни уютни и щастлви празници!
Сега очаквам и козуначени истории да прочета/ и опитам/:)
ОтговорИзтриванеМиа