Красиво утро. Юлско. Двайсетоюлско. Към шест и половина слънцето вече се разливаше и лястовиците вдигаха шум до Бога. Като всяка сутрин откак са дошли - врява неописуема, но една жизнерадостна такава врява. Признала съм ги лястовиците за първи посрещачи на слънцето - цвъркотят, нареждат нещо, бърборкат си там, пеят химни във възхвала, премятат се презглава и едновременно с това ловят мушици както си хвърчат щастливо. Птички божии - това е.
Свети Илия си го бива, препуска с ония ми ти огнени коне, небето разкъртиха бесните хали, сипеше се безпощадно слънце допреди час и като каза - дотука и като смръщи облачни вежди - тръгва си с не по-малък дъжд, чак град удари за минута-две преди малко, сега лястовиците са във възторг от банята и пак писукат високо и стремглаво се стрелкат...
съвсем се беше смрачило, дъждът премина за минути, поокъпа града
водна завеса от едри капки се беше провесила право надолу
и зеленото поосвежи
Поогледах се за дъга - няма. Още прогърмява колесницата в далечината. Пак заваля, но по-кротко.
Ходих на църква сутринта, взех си от там една отчупена клонка от саксийно цвете, но не го познавам. Ако може някой да ми каже какво е и дали ще се хване, натопила съм го във вода засега.
(... ходих да се огледам за дъга - дъга йок, но пък беше бухнал един такъв бял облак след бурята на Свети Илия - като цвят на магнолия)
 | |||||||||||||||||||
закичи роза ли, магнолия, на двайс'ти юли вечерта, денят отива си - история от шест до двадесет часа, приижда нощ, придърпва здрача и го намята като плащ - да скрие тези дето плачат във гънките му. За кураж окача си звезди по свода завинтва си една луна, а бурята разгръща своята мълниеносна свобода...  |
