Вчера Диани ме приобщи официално към кулинарите в блога - за което и благодаря с намигване. Не се взимам насериозно ( може би седмо коляно на рода Гот Веща;), понякога обичам да се въртя около печката, друг път - не съвсем. Получават ми се нещата единствено, когато имам желание и така ме тика отвътре да сготвя нещичко - а тук има хора, които ми възпламеняват фитила лесничко и напоследък опитвам разни неща, които са ми нови и изобщо откривам цял нов свят на небивали изкушения из кулинарните блогове, и това си е едно истинско богатство. Искрено се възхищавам на майсторството и естетския вкус на тези невероятно търпеливи люде. Търпението е качество, което уважавам, преследвам стоически, обсаждам тактически и малко по малко овладявам, но понякога просто ми се изплъзва - мисля си, че с готвенето също се възпитава търпение и се гради вкус. И то какъв! Да не се отплесвам, че ще затъна в едни пясъчни разсъждения по никое време.
Разбрах, че трябва да предам нататък наградите - гледам как го е направила Катерина и преписвам:)
Поемете факлите, моля
Излезе, че следя съвсем малко кулинарни блогове и се затрудних, освен факлоносците на моето искрено възхищение горе - най-вече при diani надничам за идеи, при Lety напоследък и при Drago. Толкова време имам засега, а и блогът ми тук изобщо не беше замислен като кулинарен, разви се в тази посока покрай обкръжението за възхищение (с оглед средата, дето определя;)
Така и ще си остане - ни рак, ни риба - нещо като:
Ами това е положението!
Моята награда искам да дам на всички, които готвят, пишат, рисуват, творят и живеят с любов. Който се припознае да си я вземе - ваша е:
За да не изневеря на първоначалната идея за блог и като се съобразявам с насоката, която пое от самосебе си - едно стихотворение с дъх на кардамон и шепотът на "Ева Луна"
Кафе с кардамон за изгрев
Разбрах, че трябва да предам нататък наградите - гледам как го е направила Катерина и преписвам:)
Поемете факлите, моля
Излезе, че следя съвсем малко кулинарни блогове и се затрудних, освен факлоносците на моето искрено възхищение горе - най-вече при diani надничам за идеи, при Lety напоследък и при Drago. Толкова време имам засега, а и блогът ми тук изобщо не беше замислен като кулинарен, разви се в тази посока покрай обкръжението за възхищение (с оглед средата, дето определя;)
Така и ще си остане - ни рак, ни риба - нещо като:
Ами това е положението!
Моята награда искам да дам на всички, които готвят, пишат, рисуват, творят и живеят с любов. Който се припознае да си я вземе - ваша е:
За да не изневеря на първоначалната идея за блог и като се съобразявам с насоката, която пое от самосебе си - едно стихотворение с дъх на кардамон и шепотът на "Ева Луна"
Кафе с кардамон за изгрев
Нарът в дланта ти,
Сулема,
полуразтворените ти устни
и извитото под отпуснатата ти ръка облегало,
чехлите ти от мед,
къносаните ти стъпала,
бистрата ти, бисерна кожа,
разкошният свят на косите ти,
мъртвото вълнение на очите ти...
за кого са сега, за кого?
Прибоят на нощта, Сулема,
удря с плясък къщата, която
след него беше различна
и страдаше изоставена
също като теб, Сулема.
Нощта, която кара да изпълзяват от ъглите сенките на страстта ,
страшни и гъсти,
ароматите на
мускус, ванилия, лимон и
канела,
размазващите желания
и тъжната песен на пясъци стрити от
увехнали венчелистчета.
Проникналите ухания в стените се завръщат,
за да мъстят.
Игуаните им наводняват пода,
и разлюляват стола ти, Сулема -
превръщат го в злонрава лодка
сред бодливо, зелено море от влечуги.
Събуди се, Сулема,
зарови медно джезве в горещия пясък,
кипни кафето
и докарай с зърно кардамон
ароматът на Изток, ароматът на Изгрев.
Заравяне на сенките в двора на утринта.
Разпуканият нар на устните ти свети.
Слънце е, Сулема.
Сулема,
полуразтворените ти устни
и извитото под отпуснатата ти ръка облегало,
чехлите ти от мед,
къносаните ти стъпала,
бистрата ти, бисерна кожа,
разкошният свят на косите ти,
мъртвото вълнение на очите ти...
за кого са сега, за кого?
Прибоят на нощта, Сулема,
удря с плясък къщата, която
след него беше различна
и страдаше изоставена
също като теб, Сулема.
Нощта, която кара да изпълзяват от ъглите сенките на страстта ,
страшни и гъсти,
ароматите на
мускус, ванилия, лимон и
канела,
размазващите желания
и тъжната песен на пясъци стрити от
увехнали венчелистчета.
Проникналите ухания в стените се завръщат,
за да мъстят.
Игуаните им наводняват пода,
и разлюляват стола ти, Сулема -
превръщат го в злонрава лодка
сред бодливо, зелено море от влечуги.
Събуди се, Сулема,
зарови медно джезве в горещия пясък,
кипни кафето
и докарай с зърно кардамон
ароматът на Изток, ароматът на Изгрев.
Заравяне на сенките в двора на утринта.
Разпуканият нар на устните ти свети.
Слънце е, Сулема.
...
п.п. защото съм записала едно бадемово изражение в заглавието, а и към кафето ще върви, черпя с бадемов кекс с глазура от желе от дюли.