Каня се вече от месец да впиша новите си подвизи на кухненския фронт. Откак навлезе пролетта съм се хванала за зелените и поли, ама здраво - и скубя ли скубя...То не бяха салати със спанак, домати, марули и листа от глухарчета.
Не бяха кюфтенца с ориз, сирене и лапад - голямо лапане на лапад пада през март-април;))
То не бяха всякакви ягодови импровизации с мюсли и кисело мляко, сметана и течен шоколад - имахме незабравими ягодови вечери в април:)
Обаче най-важното за което искам да пиша и покажа тук и сега е венеца с лозови листа. Още откак се разлистиха лозите аз си чакам листенцата да станат достатъчо големшки, че да завия едни сармици, а те - не та не! Цял април почти чаках! Не, половин всъщност, защото след Великден ми хрумна, че мога да направя опит с лозови листа да завия един венец в старата кексова форма, дето изобщо не става за кексове. Речено-сторено. Набрах си пресни, крехки листенца и нямах търпение да пробвам какво ще излезе. Преди време бях видяла нещо подобно със спаначени или лападови листа, не помня точно къде, но ми се стори супер идея. И ето на - такива листенца...
е, и малко по-големи също - колкото по-крехки, толкова по-вкусно - се бланшират и с тях се облепя една добре намазнена кексова форма. Ама веднага - докато са топли и мокри, ако се оставят да престоят не става така добре. След което се запържва плънката - или преди това, ако можете успоредно - още по добре - класическа плънка за лозови сарми - ориз, лук, моркови, гъбки, джоджен, черен пипер и като стане почти готова се изсипва в налепената плътно с листенца форма. След което се покрива напълно с останалите листа.
Ето така изглежда вече опечен. Това е вторият ми опит, с плънка от ориз, сирене и яйце.
Много сполучливо се съчетаха вкусовете. Стана малко по-течна плънката и не се режеше така добре като първия.
Ето и първия, който беше понакъсан на места и се подаваше тук-там плънка. Напълних го в средата с кисело мляко и поднесох с крутони.
Имахме специален семеен повод, по който поработих върху две питки. Едната направих с тесто със сметана, а другата с ленено брашно, премесено с бялото. Маслени питки с мая. Ползвала съм идея на Валентин Зуркан за първата, видях я при Диани.
Не стана точно както трябва, нямах време да охладя тестото. Предполагам затова не се получи съвсем.
Втората си я измпровизирах - с чепка грозде и житен клас. Обредна питка, която символично търкулнахме към лятото ( сиреч изядохме на Гергьовден) - да има берекет !
Вчера набрах първата шепа череши за тази година. Вземете си!:)
Не бяха кюфтенца с ориз, сирене и лапад - голямо лапане на лапад пада през март-април;))
То не бяха всякакви ягодови импровизации с мюсли и кисело мляко, сметана и течен шоколад - имахме незабравими ягодови вечери в април:)
Обаче най-важното за което искам да пиша и покажа тук и сега е венеца с лозови листа. Още откак се разлистиха лозите аз си чакам листенцата да станат достатъчо големшки, че да завия едни сармици, а те - не та не! Цял април почти чаках! Не, половин всъщност, защото след Великден ми хрумна, че мога да направя опит с лозови листа да завия един венец в старата кексова форма, дето изобщо не става за кексове. Речено-сторено. Набрах си пресни, крехки листенца и нямах търпение да пробвам какво ще излезе. Преди време бях видяла нещо подобно със спаначени или лападови листа, не помня точно къде, но ми се стори супер идея. И ето на - такива листенца...
е, и малко по-големи също - колкото по-крехки, толкова по-вкусно - се бланшират и с тях се облепя една добре намазнена кексова форма. Ама веднага - докато са топли и мокри, ако се оставят да престоят не става така добре. След което се запържва плънката - или преди това, ако можете успоредно - още по добре - класическа плънка за лозови сарми - ориз, лук, моркови, гъбки, джоджен, черен пипер и като стане почти готова се изсипва в налепената плътно с листенца форма. След което се покрива напълно с останалите листа.
Ето така изглежда вече опечен. Това е вторият ми опит, с плънка от ориз, сирене и яйце.
Много сполучливо се съчетаха вкусовете. Стана малко по-течна плънката и не се режеше така добре като първия.
Ето и първия, който беше понакъсан на места и се подаваше тук-там плънка. Напълних го в средата с кисело мляко и поднесох с крутони.
Имахме специален семеен повод, по който поработих върху две питки. Едната направих с тесто със сметана, а другата с ленено брашно, премесено с бялото. Маслени питки с мая. Ползвала съм идея на Валентин Зуркан за първата, видях я при Диани.
Не стана точно както трябва, нямах време да охладя тестото. Предполагам затова не се получи съвсем.
Втората си я измпровизирах - с чепка грозде и житен клас. Обредна питка, която символично търкулнахме към лятото ( сиреч изядохме на Гергьовден) - да има берекет !
Вчера набрах първата шепа череши за тази година. Вземете си!:)
Много вкусна пубикация ,Марта ! Чуден е този венец ,а оризеца така апетитно се подава отдолу ,че чак му личи колко е вкусен :) ! А питката ти май стигна лятото .....от 2 дни тук сме с летни температури :) ! Вземам си 2по2 черешки за обички и ти пожелавам хубави събота и неделя !
ОтговорИзтриванеПрекрасен пролетно-вкусен пост! Благодаря за черешките, Марта! Хубав уикенд!
ОтговорИзтриванеОбредната питка с грозда и класа е върховна, Дора-Марта! Як прощъпулник за Лятото сте спретнали - ето защо то толкова бързо проходи! :))) И зелените ястия са един път! Аз тази година от зеленото най-много коприва готвя - за първи път почти всеки ден ядем коприва, откакто е поникнала, много съм щастлива от това! :) Даже измислих едни содени питки с коприва - стават зелени. Основата е от ръжено и царевично брашно, но към него се прибавя леко сварена коприва с лук и подправки и стават невероятни!
ОтговорИзтриванеМарта,
ОтговорИзтриванемного пролет има на вашата трапеза!
Този венец ще го правя, то се е видяло- изглежда страшно вкусно!
И благодаря за черешките!! Искам и аз вече!
Много свежа публикация!!!!!!Да се хванеш за зелените поли на пролетта- прекрасно казано!....и аз скубя , не прощавам.
ОтговорИзтриванеСлънчев и усмихнат уикенд!
ivana - първият опита комай беше най-успешен. Вчерашният ми не се получи, листата бяха поизсъхнали и не стана венец. Днес си понапълнихме вече една капела с черешки:)
ОтговорИзтриванеZvetanka Shahanska - благодаря ти, Цвете! Шаренко и светло!
Magicktarot - Соня, много добра идея ми подаваш. Аз си правих копривена супичка - за мен, само за мен. Никой друг у дома не уважава копривката, а аз много - още от приказката за Елза и лебедите - имам едно стихотворение дори - "Думи от коприва". Ще го кача след малко:)
Мъх - зеленее се! Толкова е зелен май и толкова щедър, все крие нещо в пазвичка за нас;)
Vili Konova - много се радвам, че и ти така...за полите;)))
Благодаря, момичета! Щастлив май!
Ммм този венец много ме спечели- хем оригинални хем вкусно.
ОтговорИзтриванеБраво !
Поздрави !
Всичко е много вкусно,Марта!Такъв венец и аз правех преди,но вече я карам още по-съкратено и нарязвам листата в плънката.
ОтговорИзтриванеПитките обаче най-много ми допадат-пухкави,мекички и красиви!Черешка няма да откажа,благодаря!Поздрави!
Хехе, Мартичке, и вкусно, и красиво, и много, много цветно! Чудесна публикация! Те всичките твои са такива, с дух и създаващи настроение.:-))
ОтговорИзтриванеКогато имаш възможност, заповядай, намини през блогчето ми, там имам една изненада, която непременно искам да споделя и с теб.:-))
Хубави почивни дни!