Много обичам тиква. Харесвам я и я предпочитам с всичката и оранжевост, тумбестост и неугледност. Дори пъпчивост! Не мога да си обясня това си отношение, може би родство далечно някакво. Или по-близко. Винаги ме е радвал октомври с неговите струпани купища тикви. Нищо, че съм родена през май - октомври ми става все по-любим с годините. Наполовина Душко Добродушков и аз така по тиквата си падам - не непременно печена и не задължително за ядене. За гледане може, за възхищаване. За есенна украса. За семки. По едно време дори за каляска. Временно, но доста дълго. За луна също понякога...За тиквеник.
тази не е съвсем оранжева, но само нея съм снимала миналата есен - декоративна белезникавозелена тиквичка
(като с рокличка)
тази не е съвсем оранжева, но само нея съм снимала миналата есен - декоративна белезникавозелена тиквичка
(като с рокличка)
Обаче за рачел...Непременно! Баба ми правеше страхотен рачел от тиква. Изобщо баба ми беше невероятна жена. Истинската орисница в живота ми. Заради нея се казвам Дора. Не е искала да нося нейното име - Неделя се казваше. Щели да ме кръстят Нела, но баба се запънала. Преди два дни станаха 29 години откак си отиде. Непрежалимата ми. Когато си меся и готвя в кухнята и ми се получават нещата, тя вероятно е наоколо. Толкова ми е спокойно понякога. Уверено.
В нейна памет няколко пъти през последните години опитвам да направя рачел. Баба го правеше с тиква, сини сливи и орехи. Тази година приготвих само няколко бурканчета. Вече нямам спомен хубав ли беше или не толкова. Малко беше, бързо свърши. Най-хубавото на тиквата в рачела е нейната хрупкавост. Стои два-три часа във варно мляко и така при варенето остава твърда отвън.
Оставям една примерна рецепта за бабиния рачел. Насосана рецепта.
тиква - около килограм, нарязана на парченца
сини сливи - също килограм, почистени от костилките
две - три шепи орехови ядки
захар - килограм и половина
лимонена киселина
Разтваряме шепа вар в пет литра вода и поставяме сливите и тиквата в нея да се втвърдят. След два-три часа вадим от разтвора и хубавичко измиваме на течаща вода. Слагаме в тенджера, заливаме със захарен сироп (на 1 кг захар/чаша вода) или захар и вода отделно и варим до сгъстяване. Бавно. На края добавяме ореховите ядки и лимонтозуто. Малко преди да спре процеса на варене. Не съм привърженичка на индришето. По-добре рачелът да си е с оригиналния аромат. Насипваме в сухи бурканчета, затваряме добре и слагаме в долапа. Баба имаше долап на западната стена на лятната кухня, една зелена вратичка към истинска съкровищница.
И едно стихотворение, навярно временно отричане...
Отричане на Пепеляшка
Кристалната пантофка ми убива.
Светът целува като мащеха.
Пайети по небето си пришивам
и по баирите бера си мащерка.
На босо и на гладно се приема,
и през очите - сок от прясно слънце.
По слънчево-дъждовна жива схема
отглеждам дните си от зрънце.
И те са благодарни. Те порастват!
Как станаха чак толкова годишни?
Не си играят с топка и на ластик,
по-малко се усмихват, плитко дишат.
Търкулва се по нощното небе
оранжевата тиква на луната.
Часовникът! Дванайсет вече е...
За Пепеляшка друга да се смята.