Неделяне с тефтерна поезия

Разстрелят ли ме в очите с лъжа
пилея се в листа
и падам
бавно
заобикалям
ъгъла
деня
ръба
заоблям пладнето
с отдаване
отдавна се разтварям в есента
и в шумата безшумна съм отдавна

в лъжата никнат всякакви цветя
а бурените нямат равни

замерят ли ме с камък във тила
в лъчи се пръскам
ставам на снежинки

 лъжата лесна жълтата  лъжа
ме прави на безброй
прашинки
и се въртя и стеля се
 умирам

попивам дълго и дълбоко във пръстта

внезапна пролет -
с глава пробивам

в зелено стръкче
жилава трева

Ситен се сипе снегът,
сипе се, сипе, си - пе,
скоро ще скрие града,
 тихо ще бъде, ти - хо.


Стъпките не кънтят -
снегът си прави от звуци
свое уютно никъде
и там си е у дома си.

Трофеи снегът си има -
говор, викове, тропот,
уличен шум под грима -
бял, плътен,
изопнат е.

Поел цялата глъчка
с нейните цветни кристали,
снегът така се измъчва,
топи се от мъка - жали...

Нямам неделна рокля,
неделята - равен празник.
Прави се въпреки локвите
и ненастроения разни.

Ти не гребеш в лодката.
Никаква златна пътека.
Водата е просто мокра,
макар в рамките предпочетена.

Пляскат меко веслата,
водата е отстъпчива,
лодката, слънцето, роклята,
неделята ми отива.

Всичко се плъзва полека,
хоризонтът плавно се скланя,
потъва слънцето, с него -
роклята, лодката, двамата...

Лозови сармички за търпение

През годините не съм имала отношение към лозовите сарми - ама никакво. Бабите ми и майка не са правили такива и не бях опитвала до преди няколко години, когато взеха да продават по магазините консервирани лозови сарми. Оказа се, че са чудесни на вкус и дълго време купувах готови - лете и зиме. Едно от предимствата им е, че стават за ядене и топли и студени, даже студени и на следващия ден са за предпочитане. За зелевите - които са ми първа голяма любов, не мога да кажа същото. Те си вървят със свинското и сезона. Зимни и точка. Удивителни с удивителна!
Докато се сетя, че мога сама да свивам лозови сарми мина доста време. Години време! Бях си харесала марката палиррия и дотам, без особено въображение. Никакво развитие в тази посока. Един ден докато си шетах из лозята обаче, ми хрумна гениалната идея, че мога да си набера листа - ами да! Защо да не опитам и аз, таковата, да свия една-две сармички, колко му е?! Едва ли ще е нещо дотам трудно, че невъзможно. Листата не са особено големи, но дивачките, които  случайно пропускаме или си виреят на воля из съседните неподдържани лозя предоставят едни такива възширочки, по-големички листа, някои колкото една длан - напълно удовлетворително!

спретнато миналогодишно лятно лозе, нейде из неговите редове ми блесна - лозови листа! сармички!


 Речено-сторено - набрах си аз листата и един горещ летен следобед се хванах да опитам като как ще да ми се получи тази магия със свиването на зелени лозови пурички с постен оризов пълнеж - така изглеждаха всичките сармички, които бях купувала. Бланширах листата, отцедих, запържих лук с морков, добавих чаша ориз, топла водичка и специалната подправка - микс от сушени зеленчуци без никаква сол, която откривам само в един магазин, изчаках оризът да "усвои" водата и започнах завиването. Свиването на тези сармички е най-пипкавия и досаден момент, колкото и големи листа да съм откъснала все се оказва, че повечето с които се опитвам да увия плънката са малки и недостатъчни. До пурички рядко го докарвам по-скоро ми се получават пакетчета.
Последния път в хладилника ми се намираха и няколко гъби, така, че разнообразих плънката - седем-осем гъбки;морковче;две глави лук; универсална подправка, чаша ориз, запържвам, доливам, увира, добавям сол и черен пипер - и почвам да опаковам, бавно и търпеливо, колкото мога за момента - около четирийсет малки пакетчета излязоха. Хапки. Редя ги върху подложка от лозови листа, доливам топла водичка, балсамов оцет и зехтин във водичката и варя. Това с балсамовия оцет си го измислих още в началото - стават тъкмо киселички по мой вкус. Всичко на око, затова не мога да дам точна рецепта. Отскоро прибавих и джоджен към плънката.

последния път не бях особено търпелива и тук-таме се вижда оризец, но и листата бяха малки, следобедът - горещ...оправдания колкото щеш!

 23.06 - добавям снимка на днешните  "некултурни"  сармички,  които се получиха по-добре - свих ги с листата, които свих от една дивачка, затова са така голееми и некултурни;), за сравнение до тях съм наредила от малките, по-светли, "културни", които правя обикновено


Миналото лято докато свивах сармите се написа и едно стихотворение. Вярвам - първото писано по повод правене лозови сармички с помощна буря като престилка около кръста на кухнята;)

Разминаване с буря 



Бурясва въздухът
тревата
настръхва
     небето е изопнато от вятър
завивам си сармите на търпението
         най-крехки тънки лозови листа
                                 с ориз
неистово пищят щурците
навред са лястовиците и
      отривисто режат облаците с пернати ножици
внимателно премахвам дръжките
прегъвам пакетчета
по два сантиметра -
колкото нокът е вярно но неподходящо сравнение
 вятърът навън огъва дървета
люлее се в короните
в тревите мята се
до пръсване издува бузи

вътре
сармите са завити
подредени 
и тихо къкрят
  а аз без звук се надкрещявам с бурята която се разми

размина

размина се
в какво търпение се е възпитала!
   
последен минава вятърът
       и килва шапката на този кротнат  привечерен час

 която лястовиците скроиха от отрязъците облаци


04.07.2010

Черешов петък с лавандулови полета

Имаме тук-там черешови дървета, но всяка година ни изпреварват далеч по-пъргави от нас берачи, които ошмулват почти всичко още на зелено. Така че рядко ми се случва да откъсна черешка от наше дръвче, колкото и да ми се иска. Вчера обаче на едната череша бяха останали няколко шепи плод. Радост голяма! Неописуеми вкусни череши, лично откъснати от дървото - ама че били накълвани от птички, проядени от мравки - кой ти гледа, а имаше и съвършени плодчета - големи, лъскави и червени - пръскаха се от гордост в ръката ми, после на ушите ми - смених поне десет чифта черешови обеци и после - в устата - ммм, ама че вкусно!

Детето се оказа случайно облечено в подходящ цвят - да мимикира сред черешите и да не се крият от него зад листата - голяма черешка на черешата, сигурна съм че затова набра най-много череши, не защото беше покачена на покрива на колата:)

там двечки свенливо се крият, но ще ги докопаме:)

Като бяхме малки баща ми имаше един израз "под езичето". Донесе ни нещо вкусно , което трудно се намира в магазините по това време - деветдесетте и заяви, че "под езичето" ни е взел ето тези бонбони или сладки. След банкет или друго събиране ни носеше разни вкусотии завити в салфетка, може би затова и аз така привикнах - един бонбон да ни почерпят в училище и го носех в къщи, да го разделя с брат ми и сестра ми. Вчера се сетих като напълних тази малка чашка за приятелка. Като птиче значи - "под езичето", не се бях замисляла...

Щъркелите се върнаха, стегнаха къщите, снесоха, измътиха, излюпиха поколение, неуморно храниха "под езичето" децата си и те за месец така отхвърчаха тези смешни тромави пилета, че сега са почти колкото възрастните, стройни и дългокраки, само клюновете им още чернеят, и скоро ще летят сами!

Леле, тази лавандула! Още на отиване я зърнах - невероятна е! Сякаш в платно на френски художник се пренесох, на връщане направих няколко снимки, сега ще ги кача всичките, макар, че не стигат да се предаде цялото великолепие на това поле, а как ухае само!

                                    

                                            
Слагам стръкчета лавандула в гардеробите между дрехите, и във възглавниците за добър сън.

      
Извън града е съвсем отделно място - като в сън. Mясто чисто, ярко, истински красиво - колкото повече се отдалечаваме от главния път...Връщането през строежа на магистралата е като минаване през врата - хоп, обратно в реалния свят - напредва строежът! Ври и кипи.

                                   снимката ми е в движение и наклонена, но я показвам, защото това ще е пътят до морето - този, по който ще стигаме по-бързо най-голямото събитие! Пожелавам си го по-често това събитие.

Щастливо лято да ни е!

Глухарче за небе, сълза от мак

Юни. Въздухът вече лепне, носи се сладък аромат. Пеперудите са влюбени в лилавата туфа, като залепнали са - не трепват.

Ухае наистина пленително това лилавото - и да не си пеперуда ще те зашемети, разбирам ги защо така "залепват" по цветчетата...

не знам кое е цветето, има и лавандулови полета малко по-нагоре по пътя, а тези фонтанчета лилавички тази години избуяха

Макът прегаря. Тук-там въгленчета в зеленото още парват окото

Ефирният свят на глухарчето избухва с едно леко подухване и се разлитат бели чадърчета...

Сигурно тези чадърчета са за елфите, да летят по-лесно с вятъра :)

Небето на неделя се композираше приказно - пишеше се, летеше, стапяше се в шепите на слънце и вятър и се лееше

лазур

Птицата разпери криле и отлетя. Отдалечаваме се от това небе, а в щъркеловите гнезда по пътя вече има по две - по три пухести тромави щърклета.



Небе с глухарково сърце.
 
Разлита се под устните на вятъра...

А погледа ми парят макове -
сълзите си не смята този юни.

Маковата принцеса

Маковата принцеса живеела в малък маков палат, полющващ се на крехко стъбълце край един малък селски път. По пътя рядко минавали хора и животни, понякога профучавали коли от което маковият дворец се люшвал много по-силно, огъвал се почти до земята, а принцесата падала от кревата си и после трябвало нейните придворни калинки да я пръскат с вода и разтриват с ароматни листенца, за да се съвземе от уплахата. Добре, че пътят наистина бил малък и това се случвало сравнително рядко. Освен калинките маковата принцеса си имала и един черен жребец-щурец, с който, ако и се доще- принцесите имат една такава привичка като ръкавичка наречена прищявка - да поязди до близките сини цветенца, ако пък и се прище - до по-далечните жълти. Имала си и една лична пчела за камериерка и самолет едновременно, ако и се прииска да се разходи до лавандуловите туфи по-нагоре край пътя или до малкото кръгло езеро, когато нетърпимо и се иска да се огледа.
Освен от калинките, щуреца и пчелата, принцесата била посещавана и от един вятър - за принц и за всичко останало. Доста празноглав и лекомислен принц, мен ако питате. Появявал се сегиз-тогиз, без предизвестие, дърпал роклята на принцесата и бръщолевел възмутителни глупости на ухото и...Когато вятърът не се появявал с дни, и коли не минавали по малкия селски път, и нямала нужда от разходка и огледало, принцесата мечтаела - мечтаела за голямата макова нива, за която била чувала от пчелата, но никога не била виждала. Знаела, че там има хиляди макови дворци и предполагала, че в тях живеят хиляди макови принцеси. Искало и се да се запознае с някои от тях, предполагала, че са приятни и изискани като нея самата. Пчелата обаче не можела да лети до там с товар на гърба си, затова принцесата решила да помоли вятъра - колкото и да бил несериозен и да не можело да се разчита на него, все щял на шега да я довее в маковото поле.
Речено-сторено. При следващото вятърно посещение прекъснала вятърничавите приказки още в началото и изрекла желанието си. Вятърът размятал глава и на мига я грабнал в шепа, докато се усети маковата принцеса се озовала в едно огромно поле, пълно с макови дворци, лилави кули и жълти павилиони.

       
Оказало се в тези хиляди макове живеят хиляди такива макови същества като нея, но те съвсем не смятат себе си за принцове и принцеси. Просто се наричали маковичета и се събирали да играят и се забавляват сред пъстрите цветя - въртели се безспир и скачали в меките треви, катерели се по високите стъбла на кандилките и се кандилкали докато им се завивал свят. Дърпали цветчетата на рапицата и весело посипвали отгоре си жълт пращец. Принцесата се почувствала много добре сред тях, веднага се включила в игрите и тутакси забравила онова нещо, наречено прищявка. Запознала се с много маковичета и всеки ден се събуждала с радостно предчувствие. Научила се да пее една от шлагерните макови песни и с нея изпращала всеки, пълен със забавления, ден...Ето един рефрен от нея:

                               Макове, макове, макове
                                       край релсите махат ли махат,
                                 колко ли летни влакове
                                            маковете изпратиха...

                                              

                                          

                                           


п.п. това е екзотичния принц, който ще пристигне скоро за да вземе нашата бивша принцеса със своето рено, но тя още не знае и безгрижно си играе




приказката е подарък най-вече за Нети и всички, които не забравят детето - своето "то"

Несговорчиви пролети и дъждове, пресладки залези и портокали

И все се разминавам с този дъжд,
лицето му от облака надниква
и се разтваря,скрива се...
Веднъж
ми подари каляска - тиква,
изплетена от слънчеви лъчи,
направена от лъскави камшици -
на капрата и кипреше се кочияш
и теглеха я седем сини птици.
Изпрати ми я онзи дъждоносец,
да го посрещна както подобава,
когато се накани пресен-росен,
когато, все едно, ще се предава...
Да ме намери щом се е смрачило
и втурне се с дъждовната потеря...
Дъждът, със който все ми се мълчи,
дъжд, който е наречен за неделя.

Tози свят е обречен на щастие
под подковата на дъгата,
всеки ден е нов съучастник
във играта на слънце и вятър.
Всеки час има свое присъствие,
всяка синя минута звънка
вгражда своята златна сянка,
четките на секундите тънки
изписват вежди, изплитат мрежи
за улов на зрели залези,
белег от безметежност -
всеки миг в миглите пазим,
всеки миг вдишвам-
издишвам,
пия вятъра,
синевата,
всеки миг като цвете различно
 пълни фарфора на душата.

                                  

Великден

Великден. И седмицата, предхождаща го, също велика. Велико боядисване на яйца в четвъртък следобeд. Приятно ми беше и се заиграх, още повече, че тази година при варенето се пукнаха само две от двайсет и четири. Случвало ми се е половината да се пукнат. Сигурно не съм била толкова внимателна, владеят ме периоди джаста-праста, преди години са били доста властни.
  Сега тези избрани яйца ги приготвих предварително, ако ги извадя от хладилника и веднага започна да ги варя - разбира се, че ще се пукат. Сложих хавлиен пешкир на дъното на тенджерата, наредих ги в него като в полог, долях вода да ги покрие и добавих сол, като завря водата намалих огъня. Търсих да купя бели яйца, но не намерих. Задоволих се с това, което има. Боя, разтворена в буркани, първи четири червени яйца.

                                                           първите две пред иконите

Боядисах първата дузина. Не останах особено доволна от резултата и реших, че останалите трябва да ги нарисувам. Рисувала съм и други години, особено когато бяха малки децата и се включваха с удоволствие в шаренето. Съвсем доскоро, вече не. Това малко ме натъжи. Рисували сме с бои, флумастери, пастели, моливи, кога по-успешно, кога не толкова, но се забавлявахме заедно.

                                    
                                  междувременно видях идея за калинки-яйца и направих две

                                        
 Нарисувах яйце-дъга, яйце-слънце, яйце-полянка с макове, яйце-море, яйце-лелка, дъждовно яйце и още няколко.  Синът ми се загрижи защо съм се хабила да ги рисувам като ще ги счупим съвсем скоро - приятно ми беше, забавлявах се сама.

                                        

Миналата година също са се получили, припомних си как са изглеждали тогава.

                                    
                                   по-пъстри са станали, комай ги мацах с пръсти 

                                          Тази снимка и още няколко от миналогодишните великденски празници са за спомен от зайчето, което гледахме и с което се разделихме по лекарска препоръка през лятото, сега сигурно радва други деца някъде, дано е живо и здраво.


Слънцето се грижи да ми е празнично, колкото може. Отлива щедро светлина от сутринта, даде всичко от себе си, за да стана още в шест и половина и денят предстои. Пълно ми е с тъга от снощи насам, стъмнила съм се, стегнало ми се е гърлото, буца ми е заседнала там, ужасно ме е срам, очаквам Възкресението като прошка, като десница върху челото, като освобождение, като полет на гълъб. Сякаш очаквам буцата в гърлото ми да стане на гълъб и да отлети.
 Дано винаги ни прощава греховете и ни води към добро и светлина. Моля се с "Благодаря!"

                                        
            Кръст
                               
          
Съсъкът на

люспестите им думи

влачи тяло в краката Му

Катери прашните Му глезени

Препъва Го

Первазите на погледите им са в наточени бръсначи

Ръцете им  жестоки със продължения от камъни
                                                                        и остриета


Залива залез злите им лица

По тялото изгряват раните

Отварят
безнадеждна
кухина във петъка


Не се запълва с четвъртито слънце

Защото хората по пътя са 
загърбили Го в черно слънчогледи


до стрък изтръгват светлината


До лъч си тръгва
в четири посоки