неделя, 17 октомври 2010 г.

Палачинки с кленов сироп

Тези прословути американски палачинки лекомислено съм обещала да ги направя откак прекрасните ни генни наследници следят редовно детските канали, а там явно анимационният народ масово се храни  не особено здравословно и без кой-знае какво въображение, с една дума - с палачинки. Преди години се разминавах с обещанието не защото нямах желание, а защото липсваше кленов сироп в магазините, но отскоро вече не мога да се измъкна. Не само, че взеха да зареждат кленов сироп в магазина на DM, който ми е опасно близо - за разлика от този на METRO, който не посещавам повече от веднъж на година и то съвсем случайно, но и сериала за Флапджак възроди у децата този интерес към американската класика - така наречените panecake. В петък се сдобих със скъпоценната бутилчица кленов сироп, вечерта прерових за рецепта, която най-да ми пасне и която да напасна, защото не мога да не импровизирам, пък било то и съвсем незабележимо, и в събота сутринта, снабдена с масло, мляко, брашно и хлебна сода запасах престилка и запретнах ръкави. Ако може млякото да е от крава е най-добре, аз купувам в плик едно, което има трайност седем дни. Обикновено и толкова не трае на опитване, но е за предпочитане пред кутиеното, което има стряскащата трайност от 5-6 месеца. Маслото също не търпи компромиси, към готвенето с масло се привързах след като гледах "Джули и Джулия", винаги когато мога, и по бучица масло да прибавя, подобрява се вкуса на ястието, но истинско масло, аз купувам едно немско, което е разпространено в търговската мрежа и доскоро беше по-достъпно.
Та за палачинките използвах две яйца, две чаши пресято брашно, две чаши мляко, лъжичка сода, 50 грама стопено масло, по лъжичка сол и захар - лесно се помни 2:2:2 и останалото - бърка се до хомогенна смес, доста гъста боза се получава, и след това с черпачето в нагрято тефлоново тиганче. Около два часа ми отне цялото приготвяне - включително миенето на съдовете, дозата стигна за 12 палачинки. И народът беше доволно нахранен. При последната палчинка се сетих да снимам резултата, защото и спомен не остава, но снимките са за това. Видно е, че ми се получи побългаряване на варианта, но вкусът си беше съвсем автентичен - предполагам, защото не съм опитвала от оригиналните, които изглеждат така:







3 коментара:

  1. Рецептата ти е като литературна творба)

    ОтговорИзтриване
  2. Мммм, изглеждат вкусни, а и ти така увлекателно разказваш как се приготвят, че аз съвсем лекомислено си обещах да ги направя :). Добре, че децата не са наоколо, а и за кленов сироп не съм сигурна дали ще намеря .
    Лек и спокоен ден да бъде! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Уффф, чудя се как да отвърна на този комплимент вече невъзпитано дълго, друго освен "Благодаря" не ми идва наум;)( а си знаем че големите литературни кулинари са други едни хора;)


    Лара, вкусни са...Не съм повтаряла тази закуска, но правих за първи път милинка - стана много сполучлива

    ОтговорИзтриване