сряда, 3 юли 2013 г.

Юли със слънчогледите и вредил се сладкиш с круши

Вече са изгрели навсякъде край пътя - малки златни слънца...Обичам слънчогледите. Като ги видя такива слънчеви ми иде да хвана златните им глави с две ръцe и да ги целуна по челата. Въздържам се, че децата ще ми се смеят. Влизала съм навътре сред нивите и е едно особено усещане между дебелите им тихи стебла. Загадъчно и потайно.  По-високи стават от мен, та като се завъртя виждам само стебла и листа, главите им над моята и обърнати към слънцето. Следят го, да не го изтърват от поглед. Много са ми интересни като обърнат гръб на пътя - всичките по слънцето зяпат. Изглеждат ми сърдити. Аз не им се сърдя. Обаче лично се обиждам, ако някой използва  израза "Слънчоглед партия". Не така! Хората има да гонят слънчогледите във верността и отдадеността си и никога няма да ги стигнат. Въртели се били...Ами въртят се, но само и единствено около слънцето. Съвсем позната история. 
Още има да растат тези слънчогледи, да наливат, да обожават слънцето. Още има лято!:)
                                           






..ще вземеш да ни изгубиш...

Да вземем да се изгубим със тебе
в една слънчогледова нива
когато цъфтят слънчогледите
и по-високо от главата ми стигат

Да вземем да хванем напряко
пътеката през средата
наоколо само зелено -
стъблата листата стъблата

Нейде през кръста на нивата
светът е в началото в края си -
слънчогледите златни отгоре
мълчаливо усмихнати траят си


                                                                                   





Тъй като вчера брах круши - така де, събирах ги от земята по-скоро, си припомних сладкиша с круши на Драго, който открих преди време при Мария. Правих го на няколко пъти - вкуснотия е!








видно е, че по есенно-зимно време съм го правила, но снимките не излязоха добри и чак сега се осмелявам да го покажа. С куража на слънчоглед!

12 коментара:

  1. :)) Много лъчезарна си,Марта!
    А сладкишът вярвам е много,много вкусен!
    Благодаря за стихчето!Прекрасен ден!

    ОтговорИзтриване
  2. Круши :) Обожавам ги и сладкишът е чудесен !

    ОтговорИзтриване
  3. Роси - благодаря ти! Сладкишът е както е писала Мария - гурме също. Хубава вечер, Роси!


    кайти - правила съм още един, по-обикновен, с маслен блат и нарязани върху му на филийки круши. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Адаш,
    много слънчево при теб. И всичко облечено в красиви думи.
    Липсваш когато не пишеш, да знаеш. Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  5. И на мен ми липсваха закачливите ти рими!
    Благодаря ти за доверието към сладкиша - аз вече го правя и по прост начин, пъхайки крушите в кекс/имам и за него рецепта в блога/, но така ми харесват тия сладкиши,и такова лапане пада у дома, че понякога проклинам деня в който за пръв път ги правих и опитах.....
    С усмивка
    м.

    ОтговорИзтриване
  6. Марте, напълни ми душата с красота от снимки и думи! Толкова вдъхновяващо е всичко тук! И сладкиша е неустоим! Поздрави и благодаря за прекрасното настроение!

    ОтговорИзтриване
  7. Много слънчева, вкусна и зареждаща публикация, Марта-
    така умееш да омагьосваш с думи и идеи!
    Страхотен сладкиш в допълнение...
    Благодаря за удоволствието,
    сърдечни поздрави и усмихнати юлски дни, Диана

    ОтговорИзтриване
  8. Мъхче(Марта!), Мария-Пепеляшка, Сладкиш, Дианка - много ви благодаря за приема и думите момичета. Знам, че не съм кой знае каква кулинарка, да не говорим за безобразните ми снимки, за това още повече ви благодаря за подкрепата!

    http://www.youtube.com/watch?v=BfOdWSiyWoc

    ОтговорИзтриване
  9. И слънчогледите, и сладкишът с круши са прекрасни!!!
    Поздрави, Марта! Хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  10. Zvetanka Shahanska - благодаря, Цвете!

    Има още лято до времето на гилотината на "покорния народ на слънчогледите".

    Прекрасно лято! Цветно и усмихнато!

    ОтговорИзтриване
  11. Ах, Дори, каква чудна публикация!
    И аз обичам тази тишина, която ме обгръща в слънчогледова нива, чувствам се като Алиса в страната на чудесата.
    А слънчогледите не се обръщат, те винаги гледат на изток- към изгряващото слънце.Обичам да ги гледам! Стиховете ти са много красиво момичешки!
    Пиши моля те, какво става с гроздето!

    ОтговорИзтриване
  12. Привет, Бети! Вярно е - цари една тишина между стъблата на слънчогледите - странно усещане.

    Гроздето берем. Мускат о тонелът е готов. Днес вече пием първото бяло вино за тази година. Стана две седмици по-рано от обикновено. Беше готово в неделя.

    ОтговорИзтриване