петък, 11 май 2012 г.

Зелени трапези - венец за пролетта и питка, търкулната към лятото

Каня се вече от месец да впиша новите си подвизи на кухненския фронт. Откак навлезе пролетта съм се хванала за зелените и поли, ама здраво - и скубя ли скубя...То не бяха салати със спанак, домати, марули и листа от глухарчета.


Не бяха кюфтенца с ориз, сирене и лапад - голямо лапане на лапад пада през март-април;))



То не бяха всякакви ягодови импровизации с мюсли и кисело мляко, сметана и течен шоколад - имахме незабравими ягодови вечери в април:)




Обаче най-важното за което искам да пиша и покажа тук и сега е венеца с лозови листа. Още откак се разлистиха лозите аз си чакам листенцата да станат достатъчо големшки, че да завия едни сармици, а те - не та не! Цял април почти чаках! Не, половин всъщност, защото след Великден ми хрумна, че мога да направя опит с лозови листа да завия един венец в старата кексова форма, дето изобщо не става за кексове. Речено-сторено. Набрах си пресни, крехки листенца и нямах търпение да пробвам какво ще излезе. Преди време бях видяла нещо подобно със спаначени или лападови листа, не помня точно къде, но ми се стори супер идея. И ето на - такива листенца...

е, и малко по-големи също - колкото по-крехки, толкова по-вкусно - се бланшират и с тях се облепя една добре намазнена кексова форма. Ама веднага - докато са топли и мокри, ако се оставят да престоят не става така добре. След което се запържва плънката - или преди това, ако можете успоредно - още по добре - класическа плънка за лозови сарми - ориз, лук, моркови, гъбки, джоджен, черен пипер и като стане почти готова се изсипва в налепената плътно с листенца форма. След което се покрива напълно с останалите листа.


                   
 Ето така изглежда вече опечен. Това е вторият ми опит, с плънка от ориз, сирене и яйце.                              
   


                                 
                                 Много сполучливо се съчетаха вкусовете. Стана малко по-течна плънката и не се режеше така добре като първия.

                                     

Ето и първия, който беше понакъсан на места и се подаваше тук-там плънка. Напълних го в средата с кисело мляко и поднесох с крутони.

                                     

                     

Имахме специален семеен повод, по който поработих върху две питки. Едната направих с тесто със сметана,  а другата с ленено брашно, премесено с бялото. Маслени питки с мая. Ползвала съм идея на Валентин Зуркан за първата, видях я при Диани.


                                             
Не стана точно както трябва, нямах време да охладя тестото. Предполагам затова не се получи съвсем.

                         

Втората си я измпровизирах  - с чепка грозде и житен клас. Обредна питка, която символично търкулнахме към лятото ( сиреч изядохме на Гергьовден) - да има берекет !


Вчера набрах първата шепа череши за тази година. Вземете си!:)

                                       
                                                             

петък, 6 април 2012 г.

Великденски курабии (репетиция с лястовици)

Като ми влезе муха в главата трудно я пропъждам преди да я хвана. Този път мухата беше лястовица. Не една и не каква да е! Бабина, великденска и със захар по крилата. Откак видях рецептата за тези лястовичи курабии не мирясах, докато не се запретнах във вторник и не изпекох една тава от тях.

Рецептата не съм спазвала съвсем и дозата ми беше доза и половина. Постарах се да снимам всеки етап от приготвянето като прилежна домакиня каквато не съм. Придържам се обаче към максимата, че на каквото се правиш скоро ставаш тъкмо такова - действа.Струва ми се, че думите бяха на Вонегът - силно видоизменени, но в основата е проверен факт. Така.

Значи взимаме - брашно, захар, яйца, маргарин и масло (наполовина), кисело мляко, амонячна сода, сода бикарбонат, ванилена захар и един лайм или лимон. Може и портокал...


... и малко орехови ядки.
Яйцата са три за късмет, а едното е бяло, заради идеята за бялата лястовица. Разбиваме тези яйца



- толкова  колкото си искате, според курабиите, които очаквате да получите на изхода на фурната, с три яйца излязоха три тави великденски курабии - разбиваме ги със захар (около чаша), прибавяме маргарина, маслото, млякото с угасената амонячна сода...установявам, че купата ми е малка, но вече е късно за промени и продължавам внимателно да бъркам продуктите, които са набъбнали до ръба. Бъркам с вилица, не ползвам миксер, дори тел нямам от години, играчка си е и се преуморявам, навикът понякога е тегоба.
                                     
                                   
Добавяйки брашното слагам и малко сода бикарбонат, нещата почти излизат от контрол - от купата...

Прибавям ваниловата захар и настъргвам кората на лайма - прилича на стружки пролетна трева:) Продължавам с вилицата, след като сместта се сгъсти достатъчно, прехвърлям на масата и меся с ръка.
                                       
                                   
                             

Ето ми ги двете топки тесто - бях решила от едната - обикновени курабии с формички да изрежа, от другата - ятото лястовици. Разточих си тестото...

                                       
тук се включи дъщеря ми, която прояви желание да прави курабии - еха! Откак навърши десет не е особено запалена помощничка на мама в кухнята и съучастието и към лястовичо-курабиената авантюра ме зарадва.

                                   
                                       
Рязахме цветни формички и подредихме първата тава.


                   

Пекарската хартия съм въвела в домакинството от Коледа. Много съм доволна. Курабиите пекох на 170 градуса. Преди това ги намазах с белтък и наръсих със захар.

                                       След слагането на първата тава във фурната се захванахме със същинското майсторене на лястовичетата. Показано е подробно в блога на   Мария,       спестявам си тези етапи, много се забавлявахме с оформянето.

                               

Ето ги първите ни опити, доста са тромави и ми заприличаха на врабчетата на Радичков, нежели на лястовици. Карикатури!:) Слагах им парченца орех за очички, някои гледат много изразително, защото получиха направо очища. Към края на майсторенето се присетих, че мога да позасуквам опашките им и се получи по-добре с последните...
Доста уморително се оказа. Направихме не повече от 20 лястовички, напълних тавата и излезе, че ни остава тесто за още една. Хайде пак към формичките!



Добавих в останалото тесто артисалите орехови ядки и последната тава беше по-различна.



                                   
                     
Ето го ятото в почти цял състав.

                                       
Набързо им спретнах гнезденце.


                             Реших, че тези трите се нуждаят от майка и прибавих най-голямата лястовица, за която се шегувах с щерка ми, че по-скоро е измайсторила кокошка, не лястовица          
    

                                     
После гнездото стана тясно. Напълних и две кутии с останалите курабии.

                                         
             А след още малко синът ми видя сметката на едната кутия курабии. Вчера от лястовиците имаше едно самотно птиче.

                                       
                                       
Вече и него го няма. Колкото и да се питаше дъщеря ми как ще ги ядем, след като са толкова изразителни в погледите, птичките бяха унищожени до троха.

Сега остава да се амбицирам за истинското великденско печене на курабии и козунаци. Весели подготовки да са! Със сърце! За истински празници!

                                     

( Последната снимка не е моя, но пък ме връща в едни времена...Цветни и с пиленца!)

неделя, 11 март 2012 г.

Халваджията за бозаджията

Избягвам бозата. Не помня откога не съм опитвала истински хубава боза - сладко-кисела, резлива, плътна и свежа. Убедена съм, че тази, която се продава по магазините не е приготвена с просо и захар - най-вероятно е от пшенично брашно и подсладител. Бозата менте се лее изобилно навсякъде. РозАво-бозаво ежедневие, уж захаросано, а неприятно сладни. Няма как да ни е сладко - ролята на бозата е на глазура на хапчето, прикрива с тънък слой горчилката - и хоп, така уж по-лесно преглъщаш горчивия хап ден след ден. Вече никой не се старае да ти направи и продаде качествена боза. Някой ден ще опитам да си направя домашна боза, само с брашното от просо не знам как ще се сдобия.
Думата ми е за халвата. По Сирница попаднах на една интересна халва - лятна халва с плодове. Беше приятна на вкус и допадна на фамилията. Кутията затрих и не можах да се консултирам какво точно съдържа, но запомних основното - грис, мазнина, тахан и плодове - 16 %. Дюли, смокини, кайсии. Реших, че трябва да опитам в домашни условия как ще ми се получи. Купих грис, сушени смокини и стафиди. Потърсих  рецепта и открих няколко грис-халви с плодове. Не съдържаха тахан, затова и не рискувах със своеволно добавяне.

Ето рецептата от блога на Zi4e, към която се придържах - грис-халва със сушени плодове и ядки

Получи се много приятна на вкус, а за формата реших да използвам опаковки от маслени бисквити. Този момент най-ми допадна, защото ми напомни за играта с пясък по плажа - пълниш с пясък кофичката или друга някоя морска формичка - за децата вече имаше всякакви и купувах с голямо желание, потупваш и притискаш с дървена шпатула,  преседява известно време да поизстине и обръщаш в суха чиния. Така, че ако ви се намират някакви  формички за пясък също ще се получи интересно, аз просто нямах под ръка, затова се задоволих с пластмасови бисквитени форми и ето резултата...




Седем хубави парчета грис-халва със смокини, орехови ядки и стафиди.
                                     
                                     

В захарния сироп добавих пръчка канела, три карамфилчета и ванилена захар за аромат.




За Сирница приготвих една надиплена баница по чисто нова за мен рецепта - тук


Получи се чудесно и лесно, втори път я правих и пак ще я правя.


Освен това пробвах тутманик по опростена рецепта, която си нагодих оттук-оттам. Тутманици бол:)

                                       


Мисля, че в случая на буквален прочит няма нищо лошо в практиката халваджията за бозаджията. Ние сме натоварили фразата с негативно звучене. Ширпотребата и е скроила този номер. Приказката е стара, от времето когато бозата се е носила в гюмове от истински бозаджия и децата са тичали с кани да купят прясна боза- това съм го чела, нямам спомени от онова време по обективни причини. Дори не помня машините за боза в сладкарниците, съпругът ми ги е споменавал ...Бих прибавила само още няколко в този дух - ракиджията за краставичаря, баничаря за млекаря, обущаря за шивача... само да се чуват добри думи и да се предлага качествена стока. Не че не можем да си правим почти всичко...Виж с яйцата ще се затрудня - в последно време е много актуално да се пише за яйца, яйцата поскъпват, стават все по-ценни, някъде ги писаха дори "златни", а аз правя обиколки по пазара в търсене на по-евтинички такива, защото не ми е възможно все пак снасянето.

Благодаря на Мони за наградите, които ми предаде и не ме забрави, въпреки, че изоставих това място за доста време. Благодаря на всички, надникнали тук през зимното ми отсъствие - желая ви пролетни мисли, красиви пролетни мигове и пролетно настроение.