понеделник, 23 ноември 2015 г.

Есенни карамели

Беше летен този ноември. След вчерашният топъл шарен вятър и невидимият нощен дъждец съвсем се разпролети...наобратно върви. Така или иначе следва зима! До Коледа остана месец, календарът го твърди, а всичко останало отрича този факт. Есента е домошарка. Шари насам-натам, позамита листата. Напръскала е улиците и тротоарите с вода. Чисто премела. вече шета из кухнята на времето. На топло е есента. Престилката и от листа, шапката и и тя...Карамелизира черешите, орехите...Короните на дърветата с цвят на горена захар. Враните надничат, обикалят грачат - парченце орехче, малко карамелено захарче...Сладка, сладка, хрускава карамелена есен.


няма нищо по-лесно от карамелизиране на ядки в добър тефлонов тиган...на тези добавих кокосови стърготини за разкош




Карамелените черешови дървета ухаят в тон


четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Есента, есента, есента...

Октомври е красив, не просто красив - невероятен, дащен, нежен, щедър с богатите си дъхави пазарища, ниско слънце и есенни листопади. Повече от красив, независимо от дъждовните дни, които тази есен препълниха чашата на оптимиста, но затова пък в последната си седмица месецът се разкри в пълния си блясък и очарование. Октомври е на края си, свършва...Рони лист след лист, ден след ден и скоро и неговия лист ще отрони календара. Дано е все така слънчев докрая. Все така неустомо настоятелен - всеки ден ме кани на разходки, под мекото си слънцето, сред листата...Навън е прекрасно. Есента е най-пропускливия сезон, заради бримките във въздуха, тънкото слънце, църквите на дърветата с кръглите им златни кубета...Есента ме отвлича, есента ме разтваря. Смесена-есенна....Затова вероятно не успявам толкова да се задържам вкъщи, в кухнята, пред компютъра. Позабравих месенето и печенето на хлябове и сладки. Направо не помня откога не бях пекла бисквити. Вчера се поправих. Бях видяла едни совички, които реших, че ще е подходящо да изпека в чест на будителите. Совички - буднички и ококорени.



Както обикновено се захванах с майсторенето без никакви предварителни приготовления, не умея да планирам...Оставям се на импулса, хваща ме вдъхновение и така - в кухнята, в поезията, в рисуването. Имах масло, брашно и захар, орехи и стафиди. Замесих си тесто от едно яйце, 150 гр пудра, едно пакетче масло и брашно, колкото поеме, добавих и малко оризово брашно за финес, екстракт ванилия и портокалови корички за аромат. Направих си три фитила по 20 см, завих във фолио - развяват напоследък една нова дума "фолиран - фолирана краставица", която ме разсмива, защото си представям фризирана краставица ( ама не във фризер;)...та прибрах фитилите в хладилника да се стегнат за час. Лошо , е може би не съвсем, че все по-рядко ме връхлита такова кухненско вдъхновение. Нещо не ме влече толкова. Все по-здравословно гледаме да се храним и някак отпадат тези вкусни и калорични хлябове, месеници и бисквити, които печах често до преди година-две. Бисквитките ме изкушиха с вида си и с желанието да приготвя едни сови на съпротивата. Опозиция на сладките чудовищни изкушения, приготвяни за Хелоуин. Нещо вече не искам да толерирам и приемам този празник. Отблъскват ме все повече призивите и украсите в моловете, комерческата всичкота на този ден. Купи, купи, купи - това се набива в очите и ушите.  Е, няма да купувам. Изобщо на мен рекламите открай време ми действат обратно. Щом нещо се рекламира  не го взимам, избягвам го дори. Имаме си чудесен ден на будителите, който е на 1 ноември. Той не е комерсиален и около него е тихо, тихичко, всяка година минава почти неусетно в сянката на чудовищния Хелоуин, като един понеделник след неделя. Като един скромен, опрятен и тих човечец до облечено искрящо и помпозно неопределено същество. Незабележим е денят на будителите, а това е обидно. Недопустимо. Поправимо? Дано е така. Децата не учат на първи ноември, което за мен е абсурдно. Би трябвало точно този ден да са на училище и да слушат, да четат, да гледат филми за будителите.

Совичките! Нарязах си фитилите на по 15-ина тръкълца и ги оформих, колкото можах. С подръчните ми стафиди, орехи и вилица. Пекох на 150 градуса, 20-ина минути, 








Ароматът е празничен. 
А тиквата е истинска кралица на октомври. Никакъв фенер! Смятам да я напълня със сушени плодове, орехи и локум:)

четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Нещо с ябълки

Мина цялата празнична олелия, новата година ( условно нова) повече от месец е на линия и си тече между другото. Ден след ден дойде февруари и отновото се наканих да споделя един десерт, който съвсем импровизирано спретнах с три, задържали се във фруктиерата, ябълки.
През зимата купувам предимно цитрусови плодове. Тази зима се оказва основно мандаринена до момента. Попаднах на едни страхотни мандарини и докато зареждаха от тях в близкия магазин на БИЛА от тях, всеки ден купувах. Запомних сорта им - NOVA. Не бях опитвала толкова сладки и сочни мандарини. Обаче свършиха, от седмица вече не откривам такива. За първи път тази зима купих личи, двете с дъщеря ми го харесахме и още няколко пъти взимах. Сега купувам портокали. Ябълките нещо губят позиции през зимата. Наскоро видях  в кошчето в кухнята огромна, само нахапана, ябълка. Синът ми я беше метнал - не била вкусна, дори се изказа по-силно - отвратителна била. Имах още две от тях и, след случая с ябълката в боклука, реших да ги сложа в ябълкова пита, за да не последват съдбата на посестримата си. Да се оползотворят все пак. Ако има нещо, което особено да ме дразни в съвременното общество, това е хвърлянето на храна. На купища храна. Толкова сме презадоволени, преситени и разглезени. Вбесявам се, вярвайте ми. Особено като знам, че по света има хора, които буквално мрат от глад. В този момент някъде. Това така да ме яде...Въпреки, че знам, че няма как да им дам моята излишна храна, няма как да достигне до тях, опитвам поне да не хвърлям. Значи всяка кора хляб гледам да направя на галета и ми е много криво като хлябът се застои и плесеняса, тогава нямам избор и го хвърлям. Лятото е особено мъчително, много бързо се разваля хлябът и съм принудена да хвърлям...Бях спряла направо да купувам и месех, когато ми трябва, колкото е необходимо. Нямам винаги това време и все пак се налага понякога, един-два пъти седмично да купя хляб. С времето успявам да не взимам повече продукти, отколкото ни е необходимо, да не готвя повече, отколкото ще изядем. Във всеки случай все по-рядко се случва да хвърля храна.
Обаче темата ми е за ябълките и тяхното използване. Бях си наумила да ги вкарам в ябълкова пита. Майка ми често ни приготвяше точно този сладкиш в детството. Беше по рецепта от жълтата и дебела книга "Съвременна домашна кухня", май така се казваше. Бяха три варианта на пита един под друг. Нашият беше с настъргани ябълки, чаша олио, кисело мляко с бакпулвер, чаша захар, три яйца, брашно, канела...Нещо такова. Откак аз приготвям ябълков сладкиш, предпочитам да режа ябълките на малки кубченца. Беля и нарязвам. Подготвих си ябълките, потърсих останалите продукти и установих, че нямам олио и кисело мляко...Реших, че мога да опитам тогава нещо по-различно. Разбих едно яйце със захар и разтопено масло ( захарта беше на око, около 100 гр, маслото - 70 гр, да речем). Добавих ябълките, шепа орехови ядки и реших, че може да сложа и малко корнфлейкс. Пак на око. Разбърках всичко и разпределих в шолички за печене - подмазани с масло. Изпекох на 180 градуса. Е, голяма вкуснотия излезе!




Десертът се оказа много сполучлив. Ябълките имаха текстура на крем - леко киселееха още, получиха мек нюанс от маслото и кремчето, което беше около тях сладнееше.

                                       

ето колко вкусен беше!



Небето през февруари е особено омагьосващо...Тази снимка е от деня преди пълнолунието, втори февруари, луната изгря рано, преди 17 часа