В неделя сутринта имах усещането, че три месеца са се изтърколили за една нощ. Събудих се и се озовах в една есен. А бях сигурна, че е трети юли, едва бе минал Джулай.
1.07. около 7 и 20
Та сутринта в неделя, влизайки в кухнята, установих, че е толкова хладно, че спокойно мога да опържа мекици за закуска. Без никакви опасения от прегряване. Обичам времето да прави номера, непредвидимостта му напоследък ми е празник.
Мекиците забърквам с кисело мляко, в което е угасена чаена лъжичка сода, сол и брашно, колкото поеме. Стават по-хрупкави от мекиците с мая.
Направо хвана есен!
И вятърът надува
унесено-занесен
една дъждовна туба.
Във кухнята студено -
мекици да изпържа!
Цял куп дъждовни капки
прозорецът издържа
и вятърното рамо,
което здраво блъска,
- Добро утро, мамо!
( каква съм мама-гъска!).
Вън трясна гръм, избухна,
присветна, притъмня,
че като плисна, рукна -
дъждовен ден, деца!
Мекиците ухаят
готови за споделяне,
дъждът навън нехае,
че юли е, неделя...
Предната седмица пък съвсем непреднамерено се сдобих с гелфикс на д-р Йоткер и килограм вишнап в един и същи ден. Случайно, даже си нямах представа, че това в пакетчето е гелфикс, взех го за желатин. Така ми се получиха три бурканчета сладко, и после още три. Никак не съм по зимнината, не съм затваряла буркани с лютеници, компоти и разни зарзавати, но това стана толкова чудесно и лесно, че повторих опита на другия ден.
И пак може да опитам, още повече, че се хареса твърде много. А колко са пет бурканчета сладко, ако има други такива заесенени летни недели, ще заминат още в лятото.
Знаех си, че и друг път съм писала за мекиците и злоупотребата им с недоверие в ежедневието ;)
Та сутринта в неделя, влизайки в кухнята, установих, че е толкова хладно, че спокойно мога да опържа мекици за закуска. Без никакви опасения от прегряване. Обичам времето да прави номера, непредвидимостта му напоследък ми е празник.
Мекиците забърквам с кисело мляко, в което е угасена чаена лъжичка сода, сол и брашно, колкото поеме. Стават по-хрупкави от мекиците с мая.
Направо хвана есен!
И вятърът надува
унесено-занесен
една дъждовна туба.
Във кухнята студено -
мекици да изпържа!
Цял куп дъждовни капки
прозорецът издържа
и вятърното рамо,
което здраво блъска,
- Добро утро, мамо!
( каква съм мама-гъска!).
Вън трясна гръм, избухна,
присветна, притъмня,
че като плисна, рукна -
дъждовен ден, деца!
Мекиците ухаят
готови за споделяне,
дъждът навън нехае,
че юли е, неделя...
Предната седмица пък съвсем непреднамерено се сдобих с гелфикс на д-р Йоткер и килограм вишнап в един и същи ден. Случайно, даже си нямах представа, че това в пакетчето е гелфикс, взех го за желатин. Така ми се получиха три бурканчета сладко, и после още три. Никак не съм по зимнината, не съм затваряла буркани с лютеници, компоти и разни зарзавати, но това стана толкова чудесно и лесно, че повторих опита на другия ден.
И пак може да опитам, още повече, че се хареса твърде много. А колко са пет бурканчета сладко, ако има други такива заесенени летни недели, ще заминат още в лятото.
Знаех си, че и друг път съм писала за мекиците и злоупотребата им с недоверие в ежедневието ;)
