неделя, 18 декември 2011 г.

Репетиция за Коледа със сладки, наградка и весела песничка

От три години правя по Коледа джинджифилови сладки с мед и карамфил. Рецепти има навсякъде, затова няма да изпадам в конкретики и без това не ме бива в мерките и теглилките. Обаче сладки правих за проба. Човек спокойно може да се комплексира надничайки тук и там из мрежата, преспокойно може да се откаже като си знае скромните възможности - такива престъпно красиви сладки, чак да ти се прииска да ги затвориш в една кутия и само да си ги гледкаш и вдишваш отвреме-навреме. За дух и настроение. Но не би...Не се задоволих с гледане, макар, че понякога е по-добре. Друг при вида само на тeзи красоти би се разколебал, дори отказал. Не и аз. Заинатих се да правя сладки, хем никакъв ми го нямаше коледния дух ( по това време го обявих за издирване) и реших, че ако се запретна и поприготвя малко коледни курабии с традиционни подправки и у дома замирише на Коледа, може да се излъже и да се позавърти наоколо - духът;)
Значи - брашно, мед, захар, масло, яйца, малко набухвател, джинджифил, карамфил и канела - продуктите за майсторенето на настроението. Омесих тестото  и разточих първата медена кора, оттам-насетне се сетих, че нямам формички за коледни сладки - сиреч елхички, бастунчета и ангелчета. Звездички и сърчица - да, разни великденски формички ми се намират, но не и елхи, а какво си бях наумила да спретна елховий лес и се почна едно рязане - докарах двайсетина елхички, една с една не си приличат, но така е то в гората...Разбрах как украсяват хората курабийките, опитах се да си направя такъв айсинг, но не сполучих - както е видно. Доста лепкаво и редичко се оказа нещото с което намазах елхичките за цвят.


 

направих само един коледен ангел - поне прилича, дъщеря ми веднага разбра какво е


                                           
добре, че снимките остават, защото курабиите, колкото и да не бяха от красивите, свършиха почти моменталически






         Сега е моментът да благодаря на Мони за първия подарък за коледно настроение, който получих преди време


                        


и да върна жеста като пожелая на всички - истински коледен дух и празнични сърца! Напълнете сърцата си с настроение за цялата следваща година! Щастливи празнични дни!


                                     Стихчето, което следва, е от времето, когато още не правех такива сладки, но пък пишех вдъхновено и си е живо доказателство за магията на словото. Сбъдва:)



Приказка бяла, песничка зимна, с канелени сладки, комин и камина


                         
С вехт, удобен халат -



топъл, мекичък плат -
белосребърен кок на тила -
баба Зима си пийва
с глог някакъв сок
и напява си под носа.
Тя люлее се в стол,
а пък мъничък трол
ръчка огъня с златна маша.
Във ботушки обут 
и с коланче от смок
на червен панталон от кашà.
Баба Зима плете ли,
или шие кордели,
аз от тука не виждам добре,
но хвърчат `и  ръцете, 
те са вечно заети -
 работливите нейни ръце.
Тез' пантофи с пискюли,
дето ши ги през юли,
ей краката и кипрят сега,
тя обича да има
(не случайно е Зима)
нещо топличко за снега.
Баба пее уж тихо,
после взе пък, че кихна -
вън откърши се някакъв клон,
и реши да я пусне 
песента си изкусна,
вън развихри се вятър с балтон.
Баба Зима го може,
тя не се и тревожи -
вълче време е, истинското,
сред вихрушката - сприя 
гладни вълците вият
и просвяткат със хищно око.
Но пък вътре е лятно
и ухае приятно
на канелени сладки и бор,
баба Зима умее 
не само да пее,
че е майстор-готвач няма спор.


А отвън през комина
на бабината камина,
дядо Коледа се тренира добре,
как по-бързо да мине,
(без дори да настине),
как с подарък да се провре.
Че елените чакат
и потропват в мрака,
още малко остава, нали?
Идва Нова година, 
бяла, млада, невинна -
Сняг *на* истински*  вече вали.
                          

сряда, 23 ноември 2011 г.

Ноември с рожденици, постни импровизации и ликьорени композиции

Ноември е най-рождения месец в моята фамилия, в смисъл - месецът в който са родени най-много от моите близки хора, първите ми роднини. Три от приятелките, с които ме е свързал животът през годините, също се оказват ноемврийчета и до една скорпиончета. Винаги сме празнували ноември - започва се с рождения ден на брат ми, следва свекърва ми и после като се сгъстят, в една седмица - сестра ми, сина ми и мама. Тази седмица на ноември, в която сме, е най-празнична, кажи речи през ден - рожденик. Нещо като делник - рожден ден - рожден ден - делник - рожден ден...Как да не ми е на сърце ноември при това стечение на празнични дни. На сърце ми е, и сърцето ми е негово. Поводи за маса и наздравици колкото искаш, семейството си е открай време с отношение към вината и другите питиета, които се поемат със салати и мезета, а понякога и на мен ми се приисква да участвам. Малко. От години мъжът ми прави вино, с което есенно време свекърът залага пелин с 40 билки и плодове - комбинация, която се пази в тайна, но питието, което се получава е вълшебно, силно и ароматно. Аз пелин не умея да правя. Хубаво питие е, често го сравняват с вермут, но не е съвсем така.  Вкусът е цветен, сладко-горчив, ароматът силен, ефектът - сгряващ. Да не остана назад понякога правя ликьор. Поне преди десет години открих рецептата в една готварска книжка. Видя ми се лесна, запомних я наизуст и имам няколко такива ликьорени опита за това време.
Нужни са - портокал, 44 зърна кафе, 44 бучки захар (кафява), подходящ стъклен съд и търпение 44 дневно. Портокала се пробива равномерно с върха на ножа и в разрезите се слагат зърната кафе - получава се нещо като шпикован портокал, добавя се захарта, долива се литър високоградусов алкохол, 50-ина градуса, но предполагам, че ще стане и с по-слаб, хубаво е да е светъл на цвят, прозрачен като вода и без мирис, ако може, за да получи естествено оцветяване и аромат от кафето и портокала. Тази година удвоих дозата и прибавих един лимон за разкош. Да видим как ще прозвучи композицията след шест седмици:)

                                 

                                добре е алкохолът да покрива плода и съда да се държи на тъмно


                            обаче не искат да стоят на дъното и леко са изплували




Преди този ликьор обаче направих още един - домашен бейлис. Рецептата видях на три места и я сведох до най-опростения вариант. Сметана, кондензирано мляко и отлежал алкохол. Удвоих съставките дадени в рецептата. Сега имам една голяма есенна бутилка сметанов ликьор.
                                     
                                     
                                 сигурно ще го прелея в по-малки и удобни стъкла




От години се опитвам да убедя останалата част от семейството колко е полезен постът и колко е важно да се спазват тези дни. Заради нас самите. Мъжете в къщи не обичат зелени манджи и зарзаватлии ястия, хапват, ако към тях има мръвка. Така че не ми е лесно и отчитам като голям успех, че вече десети ден не съм купила и един котлет. Нито колбас, нито кюфтенце. Никаква мръвка. Кулинарните блогове и форуми са ми в голяма помощ за приготвянето на менюто в последно време. Благодаря на Диани за нейните специални постни постове. Много са полезни. Препоръчвам една арабска рецепта за леща и ориз с пържен лук - много вкусно става. Тази седмица пробвах рецепта грах с картофи, на която попаднах преди два дни и приготвих точно по указанието, с кимион. Ново за мен и неочаквано сполучливо съчетание. Не спазваме всички ограничения, не съм изключила съвсем яйцата и млякото, но намаляваме и тяхната употреба.
                                         
                                     








Синът ми е роден на 24-и ноември преди 15 години. Роден е в неделя по обяд след като се установи, че е прекалено голям и при всичките ми усилия няма да се появи естествено, бях оперирана по спешност - благодарна съм, че всичко се разви по най-бързия и добър за нас начин. Благодарна съм, че има и добри лекари - случвало се е да имам работа с болници и лекари единствено при ражданията на децата и двата пъти попадам на хора. Човеци. Без да плащам, без екипи, без ходатайство. Както трябва да е. Може би затова вярата ми в доброто в човека се е съхранила. Надявам се Ваньо да си има късмет цял живот и да успява, да устоява и да е дълъг пътят му, да е неговият, верният, този който сам ще си избере, този, който избере него.




                                        








                     
              

петък, 11 ноември 2011 г.

Маслена питка със сирене, сладкиш с круши, тиквеник, предизвикателство и награди

Толкова неща опитах през изтеклия месец, че се чудя откъде да започна. Отзад - напред ще ми прилича. Първо - благодаря на Ева и Цветанка за предизвикателството, което ми отправиха и с което така ме затрудниха.

           

Седем важни неща за мен. Хубаво число е седем, сред любимите ми. Мисля, че е любимо на мноого хора. Днес пък датата е 11.11.2011, oще не е станало 11 часа, но скоро. Друго любимо мое число - както и на повечето от нас, предполагам. Като бях по-малка любима ми беше четворката. Защото името ми има четири букви. Кръстили са ме Дора. "4-4 мое щастие", повтарях си.  Открай време околните твърдят, че съм щастливка. Дори в училище една съученичка по зададена тема "Най-щастливия човек, когото познавате" беше посочила мен. Тогава ми беше чудно. Щастлива? Аз? Сега вече се приемам и вярвам в това. Значи първо - старая се да съм щастлив човек. Осъзнала съм, че човекът движи своята вселена, дирижира света си и избирам да съм щастлива. Много се усмихвам, също много плача...Сега се сетих, че имам стихотворение, което мога да посоча като отговор на предизвикателството. Само да напиша (от първо до трето!), че през последните пет години преоткрих колко е важно семейството, това да сме заедно и да споделяме радости и трудности. Децата са най-важни за мен, посветила съм се на тях откакто са родени. Те са ми голямата любов. Другата ми любов е морето(4-5-6-7), Бургас, където съм израснала, но за съжаление вече не живея, и поезията. Книгите, рисуването, музиката... Е, имам още много слабости и увлечения, готвенето също, особено през последните години, снимането...но все пак в седем точки е ограничението, а аз вече излязох от рамките му. И сега стихотворението!

Казвам си честно - плача.
Също много се смея.
Спирам.  Потеглям. Не значи
животът че го умея.
Не значи, че мога твърдо
да бъда аз, утре.
Понякога се огъвам.
Понякога просто студ е.
Но имам една причина
да се обичам дотолкова,
че да не се размина
и да не питам колко.
Да се открия отново,
отново да си се случа.
Да си повярвам.
 Готова съм
отново да се науча.
Казвам си - има причини.
Даже една стига.
Слънце, което сутрин
в прозореца ми намига...


( защото изгревите също са ми от най-любимите неща, една професионална посрещачка на слънцето съм от доста време, както съм и вятърна любима, ухажвана от луди ветрове;)

         
                              

Какво ли не правих през последния месец. Пак отзад-напред, за да има някакъв ред. Опитах да мариновам зелени доматчета и гъби-кладница по рецептите на Пепеляшка. Доматчетата опитах току-що и са станали страхотни! Гъбите вчера пробвахме - мноого вкусни!. Благодаря, Мария!

Попаднаха ми круши - естествено вложих ги в маслен сладкиш с круши - само разбивам добре маргарин със захар и брашно за тестото, добавям малко бакпулвер, ванилия  и отгоре редя резенчета обелени круши. Получи се.



       
                

Друго, което правих в почивните дни, беше питка с три вида брашно - бяло, пълнозърнесто и ленено. Забърках закваска с брашно, прясно мляко, суха мая, зехтин, оцет, захар, сол. Домесих с бяло брашно, като прибавих една част пълнозърнесто и шепа ленено. Хубаво бухна, пак я премесих с малко масло и прибавих сирене. 


                             


Като голяма почитателка на тиквата приготвях два пъти десерти с тиква в  предходните десетина дни. Първият беше крем-карамел с тиква и орехи. В сряда правих класически тиквеник. Беше повече здравословен, отколкото вкусен, но най ме радва, че децата такъв го харесаха! Настъргах тиква, задуших леко с малко масло, прибавих канела, захар,  орехи и една шепа ленено семе.
След това - всеки знае - плънката равномерно в кората, завиваме и редим охлюв. Отгоре разпределих парченца масло и изпекох. Наръсих с пудра захар.


                              



Искам да благодаря на Мони за всички награди, които ми предаде. Да си жива и здрава и все с такива страхотни предложения да ни изкушаваш! 


                           
                                           
                                   
                                              
                                         
                                      
                                    


15.11.2011
Благодаря и на  Еликсир за последните три награди - двоен комплект за двойно старание! :)
                                   

събота, 22 октомври 2011 г.

Есенни кестени, лесна торта и смокинови кексчета

Кестените са ми една от есенните радости. Добре, че ги има много. Маршрутите ми често са по кестеновите тротоари, обичам да вървя под дърветата, въпреки опасността от обстрел. Весели са тези есенни обстрели. Действат всякак вдъхновяващо и ме карат да си мечтая за свят, в който единствените оръдия са тези на есенните кестенови дървета...Особено след последните събития, отразени в разкривеното лице на ликуващия цивилизован свят,  празнуващ нечий разстрел...На кестените се връщам тутакси.

Револверни утра.
Тракат кестени. 
Изпозастреляни тротоарите.
Есен.


забелязах, че ако кестенът си стои в бодливата опаковка се запазва лъскав дълго, а бисквитите открих в неделя и ми се сториха така подходящи да попребивават на есенния ми перваз поне за ден

Кестен по кестен редя по перваза,
имам толкова лято за зимата.










бяха украса по старата ми клавиатура - по тази няма толкова място




Още три кестенчета от една друга есен


По тротоара есенен
тракат кестени -
заоблени
топли кафеви целувки.
Парят.
Толкова нацелувани карамелени тротоари.

Една целувка ме удари. 




***

По листата пее вятърът
като по ноти.
Пее жълто,
пее червено,
охра,
златно зелено,
тук се обърква,
смесва ги,
изфалшивява,
и засрамен ги спуска
на тротоара.


Кестенът изръкопляска.




***

Кестенна есен.
Мека.
Сенките падат полека.
Бавно се леят листата,
златна им е водата.













Тази година имам и друга зимнина. Обичайна - в буркани, ново е за мен и предполагам, че съм повлияна от посещенията на кулинарните блогове. Може и да е от възрастта;). Компоти и туршийки, и няколко сладка. 
От лятото насам правя често една торта с кисело мляко. Много е лесна. Бърза-лесна-вкусна, а и здравословна. Преди месец-два открих точните бисквити за тази торта и оттогава почти не пропускам седмица. 1 кутия (500 грама бисквити), 1 кофичка кисело мляко, течен мед и мюсли. Редя бисквити, мажа с мляко, заливам на тънка струйка мед и поръсвам с мюсли, така втори и трети ред... За украса отгоре съм ползвала пресни плодове, плодове от компот и сладко - според сезона, вкуса и каквото се намира под ръка. Приготвям тортата направо в кутията от бисквитите и прибирам в хладилник за около осем часа. Ако народът издържи толкова.




                             


                               
                     това са бисквитите за тортата, Точе


                          
                        последната гарнирах със сладко от касис
                           
                             






Още септември от любопитство опитах да приготвя мъфини със смокини, тесто за класически кексчета, само отгоре добавих половинка или четвъртинка смокинка


                           


Ааааа, да! Напоследък пробвах рецепти за доста сладкиши, но най- забавно, продължително и с прегорял финал беше майсторенето на "Медени-те прасенца"


                                   


Станаха около 30 красиви и не толкова прасешки муцунки, но с печенето не ми се получи. Изтървах ги за малко. Фурната е била по-силна от необходимото. 
                              
                             
                          


Снимах ги обаче, в компанията на любимите си кестени - тези успях да опазя за снимка. Дъщеря ми хареса повече прегорелите, а синът ми ме съветва да не правя повече кексове с плодове. Обикновените по-му харесвали...


Диани, опитах и рецептата за хляб с орехи, но за съжаление снимките не можах да опазя. Хляба също. Вкусен! 






кестеновото хитро оче на порасналото ми малко дете
                           

вторник, 20 септември 2011 г.

Първи есенни белези, гювеч без гювеч и обаятелна баница

На седемнайс'ти сутринта беше първото същинско есенно утро. После денят се поправи и превключи на летен режим, но даде да се разбере, че есента убедително е наоколо. Твърде тук вече, за да се връща или отива където и да е другаде...



На разсъмване мъглата струеше от пазвите на планината и обвиваше пейзажа...Усещаше се настойчив хлад, тази сутрин също. 


Доста от дърветата са пожълтели и обичайните ми градски пътеки са посипани с есенни листа. Кестените боледуват за поредна година и цяло лято листата им са като прокажени, но на кестенчетата нищо им няма - събрах си първите няколко - гладки и лъскави - като гладки коси и ласкав поглед едновременно. Косите и погледа на есента.

                           



             
Покрай разходките, пътуванията, изпращането на лятото с лястовиците, започването на новата учебна година, работата си върви - вече втори месец берем грозде - тази година малко закъсня и започнахме бялото в началото на август, неусетно настъпи и времето на кабернето, което благодарение на златния септември направи една завидна захарност. Без опасност за диабет, но с голяма надежда виното да е мноого добро.

                                 

Нямам снимки от този гроздобер, но е не по-лошо от това - дори по-добро...


                                         
та и виното, което тепърва ври, наричам да е поне толкова плътно и богато на вкус и топлина


Вихря се из кухнята тези три дни - получих готварски пристъп - и колкото и да бях уморена в събота след голямото слънце, правих лазаня. Стана донякъде, като за първи път съм доволна - изяде се.
В неделя бяхме на картофени кюфтета след изнурителния ден, дъщерята е голяма почитателка на картофа във всичките му варианти, а кюфтенцата от него са и най-голяма любимост. Така че запретнах се, омесих и поизпържих няколко. Обаче думата ми е за гювеча, който откривам наново през последните години. Изключително ястие. Неописуемо вкусен. Правя го не повече от четири-пет пъти в сезона , защото мъжката половина го хапва, но назлъ-назлъ. За да е по-убедителен за мъжете трябва да му се добавя месо, а го предпочитам в лекия вариант и вчера си угодихме с дъщерята. Набавих си един малък патладжан, двеста грама зелен фасул, още толкова бамя, две големи глави лук, две чушки - червена и зелена, един хубав морков, един среден  домат и шест големи картофа. Всичкия този зеленчук се измива старателно - най-вече патладжана - след като е обелен и нарязан 20 минути кисне във вода, която се изхвърля и след това посолените парчета преседяват в цедка и отново се измиват хубаво. Налива се обилно олио в тенджерка и се запържва последователно - лука, моркова, чушките, зеления фасул, бамята, патладжана, картофите, прибавям универсална подправка от сушени зеленчуци и доливам топла водичка,  така... да клокне и поклокочи...Прибавям домата и червения пипер накрая. Добре е след тази манипулация поуврелия вече гювеч да се премести в истински глинен съд (гювеч) и да се допече, това е почти задължително, ако готвим гювеча с месо. Но не и в нашия случай на бърз и лесен безмесен.

                             
обичам го много, но винаги гледам да не прекаля и да остане за другия ден - тогава е два пъти по-вкусен - студен


Другото интересно и доста по-лесно ястие, печиво по-точно, е една баница от баят хляб. Затова и не само - о баят елна. За първи път я опитах в Русе при Руслина - и тя самата твърде обаятелна,  в един отколешен февруари...Помня я като днес- толкова вкусна ми се стори. А как бързо стана! И това лято я правя няколко пъти - когато имам под ръка достатъчно сух хляб. Няколко филии от хляба -колкото повече толкова повече баница естествено - се начупват на късчета, или нарязват на хапки, както ви харесва. Подходяща тавичка се намазнява добре и хапките плътно се редят в нея. Разбиваме 2-3-4-5 яйца - според количеството хляб, с относително голяма бучка сирене и малко масло или олио, разпределяме равномерно сместа в натрошения хляб и заливаме всичко с прясно мляко. Печем внимателно, като не забравяме, че имаме такава обаятелна баница във фурната. Вчера аз за малко да забравя и да я лиша от чар...


                                 


Заесенява вече и печивата, а и пържените тестени закуски, все повече ще възвръщат територия. В неделя направих и от лангошите на Диани - получиха се и семейството ги одобри в цялост, което си е голяма победа.


Тепърва да ни побеждава есента
и ние, вече в зряло обожание,
да тръпнем в мразовитите утра
и да се радваме на цялото старание,
с което пред краката ни разстила
килимите си златни, на листа,
дарява слънцето и свидната си свила
 и сипе кестен жар за зимата



събота, 17 септември 2011 г.

Златното време на септември

Тази година септември е различен. Пълен с лято до средата. Горещ, та чак зноен. Познавам го вече отдавна и знам, че почне ли, времето се променя, от първия му ден, съвсем отчетливо. И морето се променя, и въздухът. Обаче тази година - не! Категорично септемврийско лято.  Шестнайсет златни дни, без дъжд, почти без ветрове, без застудяване...изтича пред очите, през сърцето златното му време. Седнала съм на брега на септемврийска река и сея пясък, в него има златни песъчинки - мигове. Реката на септември само за ден стана море, но пък цели два златни часа имах с него.


Този момент е още от август - нощна Варна

                                       
Едно закътано местенце над Златни пясъци в края на август -(може да се нарече Бели камъни, няма пясък и по брега и във водата)

                                     
                            И ето го септември - две лястовици в небето му ( специално ги лових една вечер)        

                                       
Един септемврийски ден посветихме на планината - посетихме Асеновград и Панагюрище - снимката е от центъра на градчето.

                                     
На 12-и се разходихме до морето - мислех си, че няма да го видя през септември - така обичам да не съм права:)


Освен, че септември се оказа прекрасен за разходки и пътувания, започва неусетно да се кичи и със златни листа, красивее  и ме провокира отново да се позанимая и аз с украси. Рисувам бутилки от няколко години - по тях, с едни специални бои и контури, може и с обикновен лак за нокти - сега има безкрайно много цветове, богат избор и възможности.
       
                                         

 тази е една от последните. Тук има още 

 За първи път опитах декупаж върху бутилка преди седмица.

                         
Направих няколко и реших да се пробвам върху дървена повърхност -

Първият ми опит се оказа не особено успешен - декупажна хартия върху нощно шкафче. Повърхността е по-тъмна и цветовете се спотаяват...

Есента обаче не се спотайва, а е навсякъде около нас - лее се златна и щедра.

Eсен пилее златни листа
стелят се верни - царица е тя!
Има корона от дъбови листи,
хвърля отблясъци медно-златисти,
нейните щедри и нежни ръце
кошници носят с плодове.
В двора и - приказна златна гора
зайци с лисици играят игра,
жълъди капят, зреят къпини
мечета лапат сладки малини,
всички се готвят, слънце си взимат...
след Есента е царицата Зима.












С вяра, надежда и любов в сърцата! Не прекалено мъдри! Честит празник! 



                                     

                                     

                                          

сряда, 17 август 2011 г.

Звезди, кехлибар и стъкло

Освен това - пълнолуние, Мъглижки манастир и пъпешова салата
Еклектично начевам да видим какво ще излезе. Каня се от седмица да седна и да понапиша за последните приключения в август, имам някакви проблеми със сайта, честичко се губи връзката и обикновено не успявам да се обадя и да оставя думички там където искам. Жалко.

Персеидите чаках да видя, но луната почти ме отказа - изгря такава голяма и бяла, все едно книжен фенер окачи небето та да не се наблюдава добре преминаването на потока, обаче след полунощ - хохо, луната се врътна и на изток като се разстла едно тъъъмно кадифе, като заблещукаха едни скъпоценности в гънките му - прекрасно просто. Инсталирах се на терасата и се вторачих, като изобщо не мигах, колкото и да мигаха хипнотизиращо звездичките насреща ми. Ставаха все повече, изглеждаха все по-примамливо, все по-близо - магия. И видях! Да - първо видях как пада един метеорит на гърба на планината - хоп, забучи и една диамантена карфица в хребета - ихааааа! И после видях още един да прави светла парабола и реших, че трябва да дочакам трети, този път на северния прозорец (ей, много му се радвам на този прозорец, откак живея тук беше скрит зад секция, това лято правим ремонт и го отворихме и сега не можем да се нависим на него). Та от новия северен прозорец хванах падането на още два летящи къса и вече бях напълно удовлетворена. Почти самодоволна! Четири звездни златни рибки все едно хванах, ако погледна на това висене като на своеобразен небесен рибарлък - а звездите, разбира се, така или иначе обратно в небето. Това беше в нощта срещу събота.


тук не си личи колко голяаама изгря на 14-и вечерта тази бледа августовска луна


                                           
тук съм хванала изгрева на 15-и, беше великолепно червено слънце, изглеждаше като великденско яйце и тъй като за мен са свързани нещата - Богородица, слънцето, живота, една червена нишка, която нося невидимо, си мислех колко простичко е устроен света и колко малко ни трябва, за да сме щастливи, винаги ще сме деца на небето, има кой да се грижи - това е много успокоително да го знам


                                          
отидохме до Мъглиж, манастирът е "Св Николай", високо над градчето 



                                           
                                           
                                           
                                има аязмо и прохладна водичка, да разквасиш уста - денят си личеше от червения изгрев колко ще бъде горещ и беше - пламенен!


                                              
прохладно и тихо беше в манастирския двор, този покой е мир, това си мислех - мир за думата "смирение" покой - за "успение"...мир, сън, покой
                                            
спокойствие, тишина, зеленина, дървета, светлина






Човек има нужда малко да спре, да се изчака, това място е много подходящо, денят също.






Сега да премина по същество. Ообичам синьо сирене, ообичам и пъпеш, преди време една Алиса ми показа връзката между тези двете, а наскоро научих, че синьото сирене си върви с мед, та как да не направя една такава ексцентрична салата като ми се намират и трите компонента под ръка...


Сама си я направих, сама си я ядох, няма други толкова големи експериментатори у дома...а винцето беше кехлибарено, в едно старо, нарисувано със сини рози шише - за да подсили синьото сирене, което беше най-малко


                                     
Наздраве за звездите на август, дните и нощите, които предстоят! Още има пъпеши и дини - още се намира лято!  Богата работа! Да се наслаждаваме!