Закъснял великденски репортаж с едни героични яйца и по-особени козунаци

Мислех да пиша за мусаката. Не за първи път се каня, тъй като е сред любимите ни ястия и честичко я правя, откога съм и написала похвално стихотворение, но снимки нямам. Нито една снимка за доказателство - просто няма кога да я снимам. С такава скорост изчезва. Все пак имам въпрос, който би допринесъл за още по-добрия и вкус и най-вече вид - как правите каймата на трохи? С раздробяването и се затруднявам. Напоследък запържвам само картофите, лука и моркова и добавям суровата кайма, разбърквам хубавичко и изсипвам в тавата за печене - така каймата се дроби на ситно и равномерно се разпределя навсякъде. Толкова за мусаката, друг път със снимка и стихотворение.

Тази година за втори път боядисвам яйца с естествени багрила. Миналата меракът ми беше толкова голям, че стана след великденско това багрене и се получиха чудесни жълти яйца. Жълтото винаги ми е било проблем. И кафеви! Тогава бях попаднала на блога на Бети и се бях прехласнала по нейните прекрасно боядисани с естествени материали яйца.

с люспи лук

                                       

тези са с куркума.

Най-важното условие, основното, за да се получат донейде цветовете е яйцата да са бели. Забравете, че нещо ще стане с обикновени яйца, колкото и да са от по-светлите - защото аз първо така подходих. Посъбрах си възможно светли яйца, опитах се да ги боядисам в червено - с брош, нищо не излезе. Едни неравномерно кафеви яйца в резултат. Тази година си намерих и цветно зеле (лилаво) за син цвят, сварих ги и оставих оцелялото в синята вода - придоби съвсем лек оттенък. Абе синееше се. Проблемът с белите яйца е, че са ужасно чупливи. Значи, за да имате на финала десетина, що-годе добре боядисани с естествени краски яйца, пригответе си поне 40 бели, най-добре 50. Още в кутиите са напукани, черупките им са полупрозрачни - като с венички. Но това не можа да ме спре и тази година да опитам. Най-голяма трагедия беше синия цвят - от шест яйца, надяващи се на синьо, накрая остана едно читаво в лек син нюанс. Много хубави се получиха пак с куркума. Значи да обобщя:

С червения цвят - провал. Така и  не стана добре - варих в брош, после добавих вино, за да подсиля цвета - в резултат едно интересно розово яйце, другите - кафеви.
За жълто - чудесен резултат. Бели яйца се варят в разтворено пакетче куркума.

За синьо - сварих ги с цветно зеле, нарязано на ситно. Големи поражения, едничкото оцеляло се кисна в зелевата баня почти цял ден и хвана лек син тен.


Зелено не правих. Време не ми остана, а и ми се свиди копривата за багрене. Много ми харесва на супичка, през този април няколко пъти правих. И баницата на Бети с коприва стана много сполучлива и едно ризото, което приготвих за първи път.

Добри резултати имах с декупажа. Съвсем ново за мен - декупаж върху яйчена черупка. Правила съм върху бутилки и един стол у дома облепих. С яйца не бях пробвала. Мислех си, че е много пипкава работа и нищо няма да излезе - да, ама не. Отново при Бети открих тази техника с белтъка от яйце за лепило и свежи пролетни мотиви от салфетка - голяма красота, Бети, пак ги разглеждахме и цъкахме с език, особено на розичките...Така или иначе яйцата ми не станаха кой знае какви, та седнах да ги доукрася, да ги позамажа, тъй да се каже.

Малко доказателствен материал. Благодарности за дъщеря ми, не знам как ме изтърпява като взема да мрънкотя да ми снима произведенията - не стига, че ми ги снима, а и ми ги праща! Да ми е жива и здрава.

нищо и никакви кафеникаКви ( брош и брош+червено вино)

                                       

обаче тук са същите плюс декупаж ( не е особено за препоръчване върху такъв тъмен цвят, но колкото и да е се освежиха)

тук се виждат и жълтите, и онова особено розовото и единственото синьо на преден план, което налепих с кукувиче грозде  (така се казвало това цветенце)

трапезата с героично оцелелите яйца и един от моите козунаци, които тази година реших, че ще са с кафява захар и бял шоколад

Станаха много ароматни, не толкова сладки и леко кафеникави отвътре козунаци.

Козунаци с дълги мустаци

Не съм писала повече от година в този блог. Имах неведнъж желание и намерение, снимам като се сетя разни пити и блюда, които са ми се получили както трябва, но така и не успявах да стигна до публикация. Искам да се поправя, макар и с козунак след Великден. Което си е тъкмо след дъжд качулка.
Все по-често меся през последната година и почти не купувам хляб от магазина. Малко за брашната не съм сигурна колко са добри, но залагам най-често на София Мел, случва се да купя и пълнозърнесто, царевично, ленено, бадемово от разни марки - изобщо пробвам различни съчетания.
Замесването на великденските козунаци не е шега работа и човек трябва да се заеме с нея само ако е съвсем чист и спокоен отвътре. Никакво безпокойство, никакви съмнения, никакви лоши мисли и сърдито настроение. Козунакът е все едно слънце на великденската трапеза, а слънце се меси с усмивка и любов.
Замесих едни козунаци за проба в края на февруари. Трябва да си припомня, да репетирам веднъж поне преди да се захвана със същинските козунаци.

Получиха се. Като за козунаци, с които изпроводих февруари, бяха почти идеални. Вкусни също.
Нямам някакви особени тайни при замесването на козунаци, освен онази за вътрешния мир, който е необходим комфорт при всяко месене ( ако може и при готвене изобщо). Продуктите и методът са всеизвестни - топличко прясно мляко с мая да шупне, шест яйца на килограм брашно, захар слагам около чаша, едва ли повече от 150 грама. Масло или олио пак толкова - до 200 мл и постепенно замесвам тестото. Малко по малко. Не съм привърженичка на метода с кладенчето в брашното, не го умея. Обикновено разбърквам течните съставки и добавям малко по малко пресятото брашно. Слагам лимонови или портокалови корички, есенция ром или ванилия.Обичам да меся - това ми е наместо терапия, намасте терапия...колкото мога го дърпам и мачкам, усещам как оживява и се поддава под пръстите. Как се съпротивлява и постепенно омеква, смирява се. Месенето е творчески, божестен процес. Почти като писане на стихотворение. Върти ми се такова заглавие - За месенето на козунак като за писане на стихотворение. Усещането, удоволствието от процеса е сходно. Щом се уморя и ме позаболи кръст, оставям тестото да си почива и диша свободно, докато се вдигне извън съда. После с намазнени ръце късам няколко топки, усуквам фитили и сплитам. Може и да разплескам топката на правоъгълник, да сложа мармалад или малки парченца локум и да завия рулце, което пак оформям във фитил и сплитам три такива - ако ще кръгъл козунакът, завивам на колело и залепям двата края. Оставям ги да втасат. Колкото по-дълбок съд, толкова по-висок козунак. Бях си наумила да си набавя консервени кутии и да пробвам какво ще излезе.
. Преди да изпека, мажа с разбито с малко олио яйце и украсявам с бадеми или стафиди, в случая сложих малки захарни яйца - за да са по-весели и шарени козунаците. Наръсих с ванилена захар и изпекох на средна температура. 150-170 градуса за моята фурна.

Тази година правих три пъти козунаци. Третия път беше, заради една снимка, която ми попадна без рецепта към нея. Много хитро ми се видя сплитането, затова реших да опитам какво ще излезе.

Тъй като нямах представа какво е тестото, замесих си пак козуначено, но си мисля, че това горе е по-скоро маслено или някакво без набухватели. Защото при мен се получи ето това:

                                         

Не съм написала още сериозното стихотворение за месенето на козунака, но пък написах едно намустачено (мустаците му ароматни, надявам се)


Козуначено мустаче


Пълен ардауш!
Меся козунаци...
В тясната ми кухня
втасват без мустаци.
Пет тави и още
орехи се валят,
а яйца кокоши
чупят се, търкалят.
Облаци брашно,
пада пудра сладка,
а локум се слепва
с орехова ядка.
Три тави със кифли,
две с козунаци
вият ароматни
пухкави мустаци.


Да, защото и козуначени кифлички правих. С тях се похвалих вече на новото място, което опитвам да обитавам от съвсем скоро.