сряда, 17 февруари 2016 г.

Мусаката

Така. Членувано и натъртено, болдвано и подчертано. Защото се каня вече повече от година, две...няколко години да я впиша, символично увековеча. Мусаката не е просто мусака, ей така, каква да е манджа. Това е ястие, въпреки невъобразимия привиден бъркотиест вид на нейните ситни съставки, вкусът, който се получава, я поставя на едно от първите места по предпочитаност от всички у дома. Всички с радост ядат мусака. И си искат допълнително, и спорят за последните картофчета...Изобщо това е мусаката - със заливка, приготвена по няколко начина, с картофи на шайби, на едро, на кубчета, на пюре...всякак съм я правила и все е била достойно оценена и приета, унищожена до троха....като споменах троха...
Имах проблем с каймата, която трудно ми ставаше на трохи, мъчеше ме това раздробяване на ситно и съответно равномерното и разпределяне между останалите съставки. През последните две-три години му хванах цаката, първо е каймата - има си кайма, която си става по-лесно, после съда в който готвя, температурата на котлона и приспособлението за дробене...всеки, който е правил, знае. 400 грама кайма - има едма домашна, с която ми се получи чудесно и лесно, килограм картофи - обелени, лук, чушка, морков, дом.пюре. Сушени зеленчуци - микс, чер пипер, червен пипер, сол, магданоз или друга зеления по вкус. За заливката - две-три яйца, брашно и кисело мляко. Това е в общи линии. Каймата се запържва с лука, наситнява с подходяща вилица или мачкало с дупки, задушава добре. После нарязано морковче, чушка и надробените картофи - с каквато големина ги харесвате, Правила съм и с картофи на тънки шайби - като за огретен, и със сварени картофи намачкани, но най-често се придържам към всички зеленчуци, нарязани на кубченца - в тенджерата при каймата,  добавя се доматеното пюре, подправки, топла водица, хубаво се разбърква, и се пресипва в тава, тавата на горещо във фурната. През това време в тиган запичам брашно, малко масълце, добавям вода - кашичка като за бешамел, разбивам яйцата и киселото мляко с черен пипер и сол и ги прибавям към кашичката. Заливам и допичам. Това е - после кой с кисело мляко, кой с туршия, кой само така - важното е, че всички обичаме мусака. Обединително ястие :)



                                                           

пък и всеки да си го яде където му е добре...

                                                                           

Звънят по телефона,
звънят ми на вратата -
отварям, отговарям
и готвя мусаката.

И котката се готви
отгоре ми да скочи,
а вънка на котлона
ммммусака клокочи -

картофките се гонят
с морковче и чушка,
и лучецът нарязан,
защото не е слушкал.

Отново на вратата
звънят, но не отварям -
в тавата мусаката
блажено си поляга.

Заливам я с застройка,
във фурната я слагам.
Минутки и  готово!
Търпение бе, драги!

Любима мусаката
на нашата трапеза
стои съвсем за малко -
светкавично изчезва.

понеделник, 23 ноември 2015 г.

Есенни карамели

Беше летен този ноември. След вчерашният топъл шарен вятър и невидимият нощен дъждец съвсем се разпролети...наобратно върви. Така или иначе следва зима! До Коледа остана месец, календарът го твърди, а всичко останало отрича този факт. Есента е домошарка. Шари насам-натам, позамита листата. Напръскала е улиците и тротоарите с вода. Чисто премела. вече шета из кухнята на времето. На топло е есента. Престилката и от листа, шапката и и тя...Карамелизира черешите, орехите...Короните на дърветата с цвят на горена захар. Враните надничат, обикалят грачат - парченце орехче, малко карамелено захарче...Сладка, сладка, хрускава карамелена есен.


няма нищо по-лесно от карамелизиране на ядки в добър тефлонов тиган...на тези добавих кокосови стърготини за разкош




Карамелените черешови дървета ухаят в тон


четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Есента, есента, есента...

Октомври е красив, не просто красив - невероятен, дащен, нежен, щедър с богатите си дъхави пазарища, ниско слънце и есенни листопади. Повече от красив, независимо от дъждовните дни, които тази есен препълниха чашата на оптимиста, но затова пък в последната си седмица месецът се разкри в пълния си блясък и очарование. Октомври е на края си, свършва...Рони лист след лист, ден след ден и скоро и неговия лист ще отрони календара. Дано е все така слънчев докрая. Все така неустомо настоятелен - всеки ден ме кани на разходки, под мекото си слънцето, сред листата...Навън е прекрасно. Есента е най-пропускливия сезон, заради бримките във въздуха, тънкото слънце, църквите на дърветата с кръглите им златни кубета...Есента ме отвлича, есента ме разтваря. Смесена-есенна....Затова вероятно не успявам толкова да се задържам вкъщи, в кухнята, пред компютъра. Позабравих месенето и печенето на хлябове и сладки. Направо не помня откога не бях пекла бисквити. Вчера се поправих. Бях видяла едни совички, които реших, че ще е подходящо да изпека в чест на будителите. Совички - буднички и ококорени.



Както обикновено се захванах с майсторенето без никакви предварителни приготовления, не умея да планирам...Оставям се на импулса, хваща ме вдъхновение и така - в кухнята, в поезията, в рисуването. Имах масло, брашно и захар, орехи и стафиди. Замесих си тесто от едно яйце, 150 гр пудра, едно пакетче масло и брашно, колкото поеме, добавих и малко оризово брашно за финес, екстракт ванилия и портокалови корички за аромат. Направих си три фитила по 20 см, завих във фолио - развяват напоследък една нова дума "фолиран - фолирана краставица", която ме разсмива, защото си представям фризирана краставица ( ама не във фризер;)...та прибрах фитилите в хладилника да се стегнат за час. Лошо , е може би не съвсем, че все по-рядко ме връхлита такова кухненско вдъхновение. Нещо не ме влече толкова. Все по-здравословно гледаме да се храним и някак отпадат тези вкусни и калорични хлябове, месеници и бисквити, които печах често до преди година-две. Бисквитките ме изкушиха с вида си и с желанието да приготвя едни сови на съпротивата. Опозиция на сладките чудовищни изкушения, приготвяни за Хелоуин. Нещо вече не искам да толерирам и приемам този празник. Отблъскват ме все повече призивите и украсите в моловете, комерческата всичкота на този ден. Купи, купи, купи - това се набива в очите и ушите.  Е, няма да купувам. Изобщо на мен рекламите открай време ми действат обратно. Щом нещо се рекламира  не го взимам, избягвам го дори. Имаме си чудесен ден на будителите, който е на 1 ноември. Той не е комерсиален и около него е тихо, тихичко, всяка година минава почти неусетно в сянката на чудовищния Хелоуин, като един понеделник след неделя. Като един скромен, опрятен и тих човечец до облечено искрящо и помпозно неопределено същество. Незабележим е денят на будителите, а това е обидно. Недопустимо. Поправимо? Дано е така. Децата не учат на първи ноември, което за мен е абсурдно. Би трябвало точно този ден да са на училище и да слушат, да четат, да гледат филми за будителите.

Совичките! Нарязах си фитилите на по 15-ина тръкълца и ги оформих, колкото можах. С подръчните ми стафиди, орехи и вилица. Пекох на 150 градуса, 20-ина минути, 








Ароматът е празничен. 
А тиквата е истинска кралица на октомври. Никакъв фенер! Смятам да я напълня със сушени плодове, орехи и локум:)

четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Нещо с ябълки

Мина цялата празнична олелия, новата година ( условно нова) повече от месец е на линия и си тече между другото. Ден след ден дойде февруари и отновото се наканих да споделя един десерт, който съвсем импровизирано спретнах с три, задържали се във фруктиерата, ябълки.
През зимата купувам предимно цитрусови плодове. Тази зима се оказва основно мандаринена до момента. Попаднах на едни страхотни мандарини и докато зареждаха от тях в близкия магазин на БИЛА от тях, всеки ден купувах. Запомних сорта им - NOVA. Не бях опитвала толкова сладки и сочни мандарини. Обаче свършиха, от седмица вече не откривам такива. За първи път тази зима купих личи, двете с дъщеря ми го харесахме и още няколко пъти взимах. Сега купувам портокали. Ябълките нещо губят позиции през зимата. Наскоро видях  в кошчето в кухнята огромна, само нахапана, ябълка. Синът ми я беше метнал - не била вкусна, дори се изказа по-силно - отвратителна била. Имах още две от тях и, след случая с ябълката в боклука, реших да ги сложа в ябълкова пита, за да не последват съдбата на посестримата си. Да се оползотворят все пак. Ако има нещо, което особено да ме дразни в съвременното общество, това е хвърлянето на храна. На купища храна. Толкова сме презадоволени, преситени и разглезени. Вбесявам се, вярвайте ми. Особено като знам, че по света има хора, които буквално мрат от глад. В този момент някъде. Това така да ме яде...Въпреки, че знам, че няма как да им дам моята излишна храна, няма как да достигне до тях, опитвам поне да не хвърлям. Значи всяка кора хляб гледам да направя на галета и ми е много криво като хлябът се застои и плесеняса, тогава нямам избор и го хвърлям. Лятото е особено мъчително, много бързо се разваля хлябът и съм принудена да хвърлям...Бях спряла направо да купувам и месех, когато ми трябва, колкото е необходимо. Нямам винаги това време и все пак се налага понякога, един-два пъти седмично да купя хляб. С времето успявам да не взимам повече продукти, отколкото ни е необходимо, да не готвя повече, отколкото ще изядем. Във всеки случай все по-рядко се случва да хвърля храна.
Обаче темата ми е за ябълките и тяхното използване. Бях си наумила да ги вкарам в ябълкова пита. Майка ми често ни приготвяше точно този сладкиш в детството. Беше по рецепта от жълтата и дебела книга "Съвременна домашна кухня", май така се казваше. Бяха три варианта на пита един под друг. Нашият беше с настъргани ябълки, чаша олио, кисело мляко с бакпулвер, чаша захар, три яйца, брашно, канела...Нещо такова. Откак аз приготвям ябълков сладкиш, предпочитам да режа ябълките на малки кубченца. Беля и нарязвам. Подготвих си ябълките, потърсих останалите продукти и установих, че нямам олио и кисело мляко...Реших, че мога да опитам тогава нещо по-различно. Разбих едно яйце със захар и разтопено масло ( захарта беше на око, около 100 гр, маслото - 70 гр, да речем). Добавих ябълките, шепа орехови ядки и реших, че може да сложа и малко корнфлейкс. Пак на око. Разбърках всичко и разпределих в шолички за печене - подмазани с масло. Изпекох на 180 градуса. Е, голяма вкуснотия излезе!




Десертът се оказа много сполучлив. Ябълките имаха текстура на крем - леко киселееха още, получиха мек нюанс от маслото и кремчето, което беше около тях сладнееше.

                                       

ето колко вкусен беше!



Небето през февруари е особено омагьосващо...Тази снимка е от деня преди пълнолунието, втори февруари, луната изгря рано, преди 17 часа

петък, 29 август 2014 г.

Меденки в пещта на лятото

Гледам, че последната ми публикация е великденска, и се самопорицавам. Август си отива, а аз не мога да се наканя да опиша поне едно свое лятно кулинарно приключение. Всъщност е логично, защото авантюрите в кухнята през този сезон за мен са най-малко. Рядко се запрятам да меся, готвя пъргави манджички и основно я караме на скара и салати. Бързи, цветни, здравословни менюта.
     Лятото дойде. Гърмя. Трещя. Валя, валя, валя... Надовлече кал. Градушките и влагата повредиха почти навсякъде реколтата. Огорчи ни лятото. Удари ни небрежно като проклет хлапак и побягна...Повлече сълзи, клетви, сви сърцата в салфетки от опасения и ги поднесе към небето
На божията милост се надяваме. Разчитаме. Уповаваме се. Човек трябва да вярва безрезервно. Без резерви, сиреч - без остатък, до последната си клетчица. На мен понякога ми е трудно, все се съмнявам, все нещо ме човърка, все се питам...А когато спра да се питам и се оставя на вярата си, се получава едно такова убийствено печене на меденки в най-знойния ден на август - следобедът на 13-и. Тази година 13, 14 и 15 август замениха горещниците - направо лепнеха от жега. Температурите минаха 40 градуса... Явно ми е било недостатъчно, защото точно тогава реших, че е време да спретна типчно зимните за кухнята ми меденки. Жегата извиква такива пристъпи, хората изпращяват. Та и моето занимание с меденките беше такова изпращяване. Направих една доза здравословни - пълнозърнесто брашно, овесени ядки, кафява захар, две яйца, малко кисело мляко с бакпулвер и три лъжици мед. Стана тъмнокафяво, доста гъстичко тесто, разстелих върху кухненска хартия в тавата за печене,  сложих бадемчета. На 175 градуса. Получи се цял сладкиш, който нарязах на парчета. Доста тъмни и наистина здравословни на вкус. Дозата беше за две тави. После продължих с класическите меденки - бяло брашно, две яйца, захар,  масло, колкото яйце,  бакпулвер, ванилия, джинджифил на прах и мед - пак толкова, стотина грама. Правя всичко на око, рядко ползвам мерителни чаши и затова не мога да дам точни грамажи - обикновено добавям брашно, докато се получи тесто, от което да оформя топчета. Слагам им бадемче и нареждам върху пекарска хартия. Фурната на 175 - за 15- 20 минути почват да розовеят, и стават златисти. Добиват меден цвят. Така се сдобих с аромат на зима в един от най-горещите следобеди на август и две доволни деца. Синът ми ме пита откъде съм купила тези тъмнокафевите кексчета, това от неговите уста е комплимент.


                                               

Напоследък времето се поразхлади и не ме провокира да пека други сладки и хлябове. Правя често пълнени чушки, които просто стават знаменити - направо се привързвам към тях. Лесни и вкусни. Запържвам ориз и булгур с лук и сушени подправки, добавям чаша топла вода и като "дръпнат" водата ги омесвам с повечко сурова кайма - пълня изтърбушените, почистени от семе,  пиперки, поливам със зехтин, добавям вода и пъхам във фурната - докато изври водата и покафенее ципата на чушките. Много сполучливо ястие! Горещо препоръчвам, със сосче или без. Другия път ще ги снимам.





Морето тази година е един мираж до който на два пъти се добрахме през пустините ( условно) на юли и август. Много за кратко и веднага обратно. Такова оскъдно моренце, колкото да ми подразни апетита, а той и така е огромен...На море съм ненаситна. Затова мога да определя това лято като гладно - на всичкото отгоре. Гладно, дъждовно, кално, непоносимо влажно - но прекрасно и вече изплъзващо се. Отива си лятото. Изтегля се полека.  Сега, докато пиша, навън е странно тихо, не чувам лястовиците, които обикновено вдигат невъобразим шум. Може и те да се готвят да отлетят...Иде есен...ииде есен...

понеделник, 28 април 2014 г.

Закъснял великденски репортаж с едни героични яйца и по-особени козунаци

Мислех да пиша за мусаката. Не за първи път се каня, тъй като е сред любимите ни ястия и честичко я правя, откога съм и написала похвално стихотворение, но снимки нямам. Нито една снимка за доказателство - просто няма кога да я снимам. С такава скорост изчезва. Все пак имам въпрос, който би допринесъл за още по-добрия и вкус и най-вече вид - как правите каймата на трохи? С раздробяването и се затруднявам. Напоследък запържвам само картофите, лука и моркова и добавям суровата кайма, разбърквам хубавичко и изсипвам в тавата за печене - така каймата се дроби на ситно и равномерно се разпределя навсякъде. Толкова за мусаката, друг път със снимка и стихотворение.

Тази година за втори път боядисвам яйца с естествени багрила. Миналата меракът ми беше толкова голям, че стана след великденско това багрене и се получиха чудесни жълти яйца. Жълтото винаги ми е било проблем. И кафеви! Тогава бях попаднала на блога на Бети и се бях прехласнала по нейните прекрасно боядисани с естествени материали яйца.



с люспи лук

                                       
тези са с куркума.

Най-важното условие, основното, за да се получат донейде цветовете е яйцата да са бели. Забравете, че нещо ще стане с обикновени яйца, колкото и да са от по-светлите - защото аз първо така подходих. Посъбрах си възможно светли яйца, опитах се да ги боядисам в червено - с брош, нищо не излезе. Едни неравномерно кафеви яйца в резултат. Тази година си намерих и цветно зеле (лилаво) за син цвят, сварих ги и оставих оцелялото в синята вода - придоби съвсем лек оттенък. Абе синееше се. Проблемът с белите яйца е, че са ужасно чупливи. Значи, за да имате на финала десетина, що-годе добре боядисани с естествени краски яйца, пригответе си поне 40 бели, най-добре 50. Още в кутиите са напукани, черупките им са полупрозрачни - като с венички. Но това не можа да ме спре и тази година да опитам. Най-голяма трагедия беше синия цвят - от шест яйца, надяващи се на синьо, накрая остана едно читаво в лек син нюанс. Много хубави се получиха пак с куркума. Значи да обобщя:

С червения цвят - провал. Така и  не стана добре - варих в брош, после добавих вино, за да подсиля цвета - в резултат едно интересно розово яйце, другите - кафеви.
За жълто - чудесен резултат. Бели яйца се варят в разтворено пакетче куркума.

За синьо - сварих ги с цветно зеле, нарязано на ситно. Големи поражения, едничкото оцеляло се кисна в зелевата баня почти цял ден и хвана лек син тен.


Зелено не правих. Време не ми остана, а и ми се свиди копривата за багрене. Много ми харесва на супичка, през този април няколко пъти правих. И баницата на Бети с коприва стана много сполучлива и едно ризото, което приготвих за първи път.

Добри резултати имах с декупажа. Съвсем ново за мен - декупаж върху яйчена черупка. Правила съм върху бутилки и един стол у дома облепих. С яйца не бях пробвала. Мислех си, че е много пипкава работа и нищо няма да излезе - да, ама не. Отново при Бети открих тази техника с белтъка от яйце за лепило и свежи пролетни мотиви от салфетка - голяма красота, Бети, пак ги разглеждахме и цъкахме с език, особено на розичките...Така или иначе яйцата ми не станаха кой знае какви, та седнах да ги доукрася, да ги позамажа, тъй да се каже.

Малко доказателствен материал. Благодарности за дъщеря ми, не знам как ме изтърпява като взема да мрънкотя да ми снима произведенията - не стига, че ми ги снима, а и ми ги праща! Да ми е жива и здрава.


нищо и никакви кафеникаКви ( брош и брош+червено вино)

                                       



обаче тук са същите плюс декупаж ( не е особено за препоръчване върху такъв тъмен цвят, но колкото и да е се освежиха)


тук се виждат и жълтите, и онова особено розовото и единственото синьо на преден план, което налепих с кукувиче грозде  (така се казвало това цветенце)



трапезата с героично оцелелите яйца и един от моите козунаци, които тази година реших, че ще са с кафява захар и бял шоколад




Станаха много ароматни, не толкова сладки и леко кафеникави отвътре козунаци.





неделя, 2 март 2014 г.

Няколко думи за ашурето

Ашуре - винаги ми е харесвала думата. Навремето ( ехееей, преди половин живот) учехме за Ашурбанипал и огромната му библиотека, беше първи семестър "История на Стария свят" при Стела Монева, мноого я въртяхме онази част на света - Асирия, Вавилония, Месопотамия, Тигър, Ефрат и това засукано име на владетел,  който събирал книги, ама книги - глинени плочки! Клинописи. Представете си библиотеката. Освен него ми е останал от онова време в главата и Хамурапи - и неговото име си го бива, библиотеката му също.
Нищо общо с ашурето засега, освен, че жито също се е съхранявало в такива големи глинени съдове, както и плочките - таблички с онези древни епоси. Житото и книгите са храна за душата. Знае се, че при помен душите на мъртвите приемат единствено житото от раздавката. Подсъзнателно свързвам думите. За произхода на думата на десерта ашуре, разбрах, че е турска дума за варено жито. Обаче освен това го свързвам и с "разбира се" откак сме се поанглоезичили и изобщо за мен ашуре е една красива, разбрана и умна дума.

Често правя жито през последните години. Не е лесно. Особено да го докарам пръхко и ронливо. Накисвам го, варя, подсушавам  - купих си кухненски кърпи специално за целта. Смесвам го с натрошени орехи, бисквити, лимонова кора, пудра захар. Понякога с локум и бонбони. Помня навремето, през детството, в белите пластмасови чашки с жито за помен имаше бонбони "Детска радост". Малко ме е стряскало това с детската радост в житото за помен. Ама това впоследствие...Навремето ми харесваше да откривам цветните бонбони из житото.
Та да си дойдем на ашурето. Откак повечко купувам жито правя и от него. Обаче не го претривам през сито. Просто го накисвам, сварявам ( подслаждам) и добавям разтвореното нишесте - да се сгъсти. После орехчета, канела...малко нарязани сушени плодове - абе става десерт за чудо и приказ. Полезен хем!




тук съм го оформила като правоъгълна торичка в една форма за козунак


                                           

грис-халвата също ни е любим десерт, който предпочитам да приготвям

И двата десерта ще правя тепърва по-често, като най-подходящи за постите.


Благи заговелки и леки пости!