Днес е първия ден от горещниците - народно название за дните 15, 16 и 17 юли. Както се очертава тази година няма да са умопомрачителни жегите в средата на юли, прогнозите са за слънчево и топло време, но миналата година...юли и август бяха се слели в един огнедишащ змей.
Аз все пак ще се съобразя с народните вярвания и ще се въздържам от месене и печене на хляб в тези три дни. Виж за къпането едва ли ще устискам до четвъртък....Градушката вече ни удари - на шести юли, и сърцето ми оттогава е със следи от градушка. Мъчително е да гледаш труда си така повреден. Като пристигнахме по обяд на лозята да видим вредите и видях отблизо удареното грозде, ми се прирева. Постоянно ми се въртеше в главата Яворовото стихотворение, толкова съм стихотворно обременена. Човек с каквото и въображение да е надарен, (колкото и прокълнат) , рядко може в пълнота да си представи какво бедствие е градушката (пък и пожара, наводнението...всичко е било през последните 14 години). Когато ти се случи, те поразява, направо отвътре те порязва и си казваш - "Вярно бе, страшна работа!".
Няма смисъл да се тръшкаш. Станалото - станало. Не можеш да се сърдиш на небето. Само се надяваш до гроздобера да се разминава. Да не вали повече. Моля.
Миналата година беше истинска жега, но лозето иска точно това и гроздето беше сладко и много. Тази година времето си прави каквото си иска - обикновено му се радвам на непредвидимостта, но този път лично ме удари това му своенравие. Не му се радвам чак толкова вече - мъчно ми е и още ближа рани.
Припомних си миналогодишния юли, с далеч по-радостно сърце, покрай едно стихотворение, което съм писала и няколко снимки. Толкова неща са други оттогава. Човек не предполага колко е безгрижен и щастлив и все гледа нещо да мрънкоти, да се оплаква, да не му е таман. А не трябва така. Благодарна съм за всичко и молитвата ми е - благодаря.
плитките на лука от миналата година - сплетен собственоръчно от мама
доматеното сърце на лятото (мамина градинка)
първото грозде - перла, по това време сме го брали през 2012
Поминуване в жегите
Хванаха ни жегите,
Уроки да не ни хващат...
В жегите поминуваме с хляб, сирене и домати.
Диня. Праскови. Царевица.
Готвя понякога тиквички. Пресни картофи.
Крехък фасул. Пъстри салати..
Млечнобял леден таратор с орехи и копър.
Можем да минем с толкова малко.
Добре, че са жегите да ни напомнят
колко голям е хляба,
по челото целунат от юлското слънце.
Колко червени и сочни доматите от градината,
колко красиви плитките на лука,
провесени на стената.
Добре, че са жегите да ни налеят гроздето с такава сладост,
да му дарят великолепен аромат на мед,
та да ухае виното на мед от слънце.
Да! Да! Да! Добре, че са жегите,
които ме изцеждат и хвърлят в постелята
необичайно да мечтая за необичната ми зима
с млечнобял снежен тен и зелени кристалчета за обеци.
Ще минат и жегите.
Добре поминуваме с тях.
юли 2012 г.
Аз все пак ще се съобразя с народните вярвания и ще се въздържам от месене и печене на хляб в тези три дни. Виж за къпането едва ли ще устискам до четвъртък....Градушката вече ни удари - на шести юли, и сърцето ми оттогава е със следи от градушка. Мъчително е да гледаш труда си така повреден. Като пристигнахме по обяд на лозята да видим вредите и видях отблизо удареното грозде, ми се прирева. Постоянно ми се въртеше в главата Яворовото стихотворение, толкова съм стихотворно обременена. Човек с каквото и въображение да е надарен, (колкото и прокълнат) , рядко може в пълнота да си представи какво бедствие е градушката (пък и пожара, наводнението...всичко е било през последните 14 години). Когато ти се случи, те поразява, направо отвътре те порязва и си казваш - "Вярно бе, страшна работа!".
Няма смисъл да се тръшкаш. Станалото - станало. Не можеш да се сърдиш на небето. Само се надяваш до гроздобера да се разминава. Да не вали повече. Моля.
Миналата година беше истинска жега, но лозето иска точно това и гроздето беше сладко и много. Тази година времето си прави каквото си иска - обикновено му се радвам на непредвидимостта, но този път лично ме удари това му своенравие. Не му се радвам чак толкова вече - мъчно ми е и още ближа рани.
Припомних си миналогодишния юли, с далеч по-радостно сърце, покрай едно стихотворение, което съм писала и няколко снимки. Толкова неща са други оттогава. Човек не предполага колко е безгрижен и щастлив и все гледа нещо да мрънкоти, да се оплаква, да не му е таман. А не трябва така. Благодарна съм за всичко и молитвата ми е - благодаря.
плитките на лука от миналата година - сплетен собственоръчно от мама
доматеното сърце на лятото (мамина градинка)
първото грозде - перла, по това време сме го брали през 2012
Поминуване в жегите
Хванаха ни жегите,
Уроки да не ни хващат...
В жегите поминуваме с хляб, сирене и домати.
Диня. Праскови. Царевица.
Готвя понякога тиквички. Пресни картофи.
Крехък фасул. Пъстри салати..
Млечнобял леден таратор с орехи и копър.
Можем да минем с толкова малко.
Добре, че са жегите да ни напомнят
колко голям е хляба,
по челото целунат от юлското слънце.
Колко червени и сочни доматите от градината,
колко красиви плитките на лука,
провесени на стената.
Добре, че са жегите да ни налеят гроздето с такава сладост,
да му дарят великолепен аромат на мед,
та да ухае виното на мед от слънце.
Да! Да! Да! Добре, че са жегите,
които ме изцеждат и хвърлят в постелята
необичайно да мечтая за необичната ми зима
с млечнобял снежен тен и зелени кристалчета за обеци.
Ще минат и жегите.
Добре поминуваме с тях.
юли 2012 г.
Ех, че хубаво си го написала, Марта,
ОтговорИзтриванемного ми харесват и снимките, но стихотворението ти е прекрасно...
Наслаждавам се и възхищавам на таланта ти всеки път,
и се замислих,
дали би разрешила да посоча линк към тази красота и в моя блог.?
Благодаря за удоволствието, сърдечни поздрави,
щедра, усмихната и хубава лятна седмица, Диана
Много ти благодаря, Дианка! Разбира се, че можеш. Поласкана съм! За мен е радост, когато човек, който истински ме респектира, одобрява моите стихчета:)
ОтговорИзтриванеХубава седмица (такова изобилие от плодове и зеленчуци е сега, че дори само това е предпоставка за всекидневни празници в кухнята, така че всеки ден да се почувства уважен;)!
Март, Дори, затаих дъх, докато четох.Силно докосващо!
ОтговорИзтриванеРазбирам те за градушките, и е трудно да се изрази с думи как ти се свива сърцето когато видиш как всички усилия, надежди са пометени за 5 минути от една природна стихия.И видя ли такива поражения, независимо, че съм далече от там, където са станали ми се пълнят очите и ми застава една бучка на гърлото. С какво са заслужили хората подобно бедствие?!
Има една притча- Всяко зло за добро- сешам се за нея и понеже не ми е присъщо да се тръшкам-както ти си казала, се опитвам да видя светлината зад подобно бедствие, но при покосена градина, много трудно ми се удава. Не разбирам защо, опитвам се да намеря логика, някаква съдбовна, вселенска, но не я намирам.
Здравей, Бети! Благодаря ти за рамото:)
ОтговорИзтриванеЗа тези повече от 15 години съм видяла какво значи природна стихия и знам колко безпомощен е човек като се отприщи такава небесна енергия. Вече се отнасям по-философски. Лозята ни бяха почти сто декара. Случвало се е някое да е под вода и да не можем да влезем месеци, защото не се отводнява. Друго край пътя горя пред очите ни и нищо не можехме да направим. Животни са изтървани в редовете и са опосквали гроздето, цигани са влизали, изобщо какво ли не ... Град ни е бил два път. Преди 11 години и сега. Не е лесно, но земята се отблагодарява. Винаги се отплаща за грижите. И сега сме благодарни, че не е ударено всичко. Кабернето пострада, но ще си купим.
Ние си купуваме редовно Каберне и Мерло и сами си правим вино.О, колко е вълшебно това вино, когато отлежи. От както правим си запечатваме след престоя в специалните бурета и отлежава. И от година на година пуска невероятни аромати. А от Перла съпругът ми вари ракия. Ние не пием кой знае колко и не е проблем отлежаването.
ИзтриванеА благодарността, е онзи позитивизъм, който ни зарежда, както и обичта.
Да, кабернето отлежава (старее така) както бих пожелала на всяка жена. Багородно, със златна патина;)
ИзтриванеСтрахотен стих си наредила,Марта!Сърдечен поздрав!
ОтговорИзтриванеБлагодаря сърдечно!
ИзтриванеПоздрави, РОси!
В благодарността е силата. И небето ще ти се отблагодари, Марта.
ОтговорИзтриванеОтново като с магическа пръчица въртиш думите... Поздравления!
Опитвам да съм благодарен човек. Знам, че така е правилно:)
ИзтриванеПоздрави, зелена Марта!:)
Прекрасен пост! Зареждащ и истински! Приеми сърдечните ми поздрави!
ОтговорИзтриванеБлагодаря! Сърдечни поздрави и добри почивници!
ИзтриванеПрекрасна публикация! Поздравления!
ОтговорИзтриванеСтихотворението е много хубаво.
Пожелавам ти успех!
Благодаря, Боряна! И на теб - здраве и късмет!
ОтговорИзтриванеЗдравей Марта, и аз те поздравявам за прекрасната статия и за блога ти, който вече следя :) Бих искала също така да те поканя да участваш в това предизвикателство, което ще ти помогне да увеличиш аудиторията си , а и да се забавляваш :) Ако проявиш интерес, погледни тук и виж своите въпроси - http://lussisworldofartcraft.blogspot.com/2013/07/blog-post.html
ОтговорИзтриванеСлънчев и усмихнат ден!
Здравей, Люси! Видях преди малко твоето предизвикателство. Отговорих във форма блиц.
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти!