петък, 31 май 2013 г.

Рачелът - едно бабино сладко (извънсезонен апотеоз на тиквата)

Много обичам тиква. Харесвам я и я предпочитам с всичката и оранжевост, тумбестост и неугледност. Дори пъпчивост! Не мога да си обясня това си отношение, може би родство далечно някакво. Или по-близко. Винаги ме е радвал октомври с неговите струпани купища тикви. Нищо, че съм родена през май - октомври ми става все по-любим с годините. Наполовина Душко Добродушков и аз така по тиквата си падам - не непременно печена и не задължително за ядене. За гледане може, за възхищаване. За есенна украса. За семки. По едно време дори за каляска. Временно, но доста дълго. За луна също понякога...За тиквеник.

                                       


тази не е съвсем оранжева, но само нея съм снимала миналата есен - декоративна белезникавозелена тиквичка 
(като с рокличка)






Обаче за рачел...Непременно! Баба ми правеше страхотен рачел от тиква. Изобщо баба ми беше невероятна жена. Истинската орисница в живота ми. Заради нея се казвам Дора. Не е искала да нося нейното име - Неделя се казваше. Щели да ме кръстят Нела, но баба се запънала. Преди два дни станаха 29 години откак си отиде. Непрежалимата ми. Когато си меся и готвя в кухнята и ми се получават нещата, тя вероятно е наоколо. Толкова ми е спокойно понякога. Уверено.

В нейна памет няколко пъти през последните години опитвам да направя рачел. Баба го правеше с тиква, сини сливи и орехи. Тази година приготвих само няколко бурканчета. Вече нямам спомен хубав ли беше или не толкова. Малко беше, бързо свърши. Най-хубавото на тиквата в рачела е нейната хрупкавост. Стои два-три часа във варно мляко и така при варенето остава твърда отвън. 
Оставям една примерна рецепта за бабиния рачел. Насосана рецепта.

тиква - около килограм, нарязана на парченца
сини сливи - също килограм, почистени от костилките
две - три шепи орехови ядки
захар - килограм и половина
лимонена киселина

Разтваряме шепа вар в пет литра вода и поставяме сливите и тиквата в нея да се втвърдят. След два-три часа вадим от разтвора и хубавичко измиваме на течаща вода. Слагаме в тенджера, заливаме със захарен сироп (на 1 кг захар/чаша вода) или захар и вода отделно и варим до сгъстяване. Бавно. На края добавяме ореховите ядки и лимонтозуто. Малко преди да спре процеса на варене. Не съм привърженичка на индришето. По-добре рачелът да си е с оригиналния аромат. Насипваме в сухи бурканчета, затваряме добре и слагаме в долапа. Баба имаше долап на западната стена на лятната кухня, една зелена вратичка към истинска съкровищница.



И едно стихотворение, навярно временно отричане...


Отричане на Пепеляшка

Кристалната пантофка ми убива.
Светът целува като мащеха.
Пайети по небето си пришивам
и по баирите бера си мащерка.

На босо и на гладно се приема,
и през очите - сок от прясно слънце.
По слънчево-дъждовна жива схема
отглеждам дните си от зрънце.

И те са благодарни. Те порастват!
Как станаха чак толкова годишни?
Не си играят с топка и на ластик,
по-малко се усмихват, плитко дишат.

Търкулва се по нощното небе
оранжевата тиква на луната.
Часовникът! Дванайсет вече е...
За Пепеляшка друга да се смята.

15 коментара:

  1. Развълнува ме ,Марта ..и стихотворението и милия спомен за баба ти ! Пожелах си и аз за момент да надникна зад зелената вратичка и може би открия бурканче със златист рачел !
    Поздрав ! Хубав ,спокоен уикенд !

    ОтговорИзтриване
  2. ivana - благодаря, Ивана! Мъчително сладки спомени от детството нахлуват, отвориш ли зеления долап. Спомени с вкус на рачел.

    Поздрави и приятни отмарящи дни.

    ОтговорИзтриване
  3. Марте и аз го обожавам рачела! А тиквите винаги са толкова различни, очарователни, оригинални, че няма как да ни омръзне да им се любуваме, или може би все още ни пренасят в детските мечти... Спомените за детството са винаги красиви, с мъничко тъга понякога, но все пак са чисти, истински и неподправени! А стиховете ме просълзиха. С пожелания за празничен ден!

    ОтговорИзтриване
  4. Candy - благодаря за споделянето! Тиквите са такъв ярък дар, няма как да не им се радваме:)
    Да ни са здрави и да растат щастливи децата! Детето в нас да е винаги живо!

    ОтговорИзтриване
  5. Липсваше ми, Марта,
    радвам се, че отново намираш време за това местенце.
    Обичам да те чета, обичам и рачел, и моята баба ни правеше...
    Благодаря за удоволствието -
    успешни, усмихнати и вдъхновени юнски дни, Диана

    ОтговорИзтриване
  6. Марта, обичам да те чета.
    Иска ми се по-често да идвам насам.
    И рачел не съм яла от времето, когато моята баба правеше.
    Хубава неделя ти желая!

    ОтговорИзтриване
  7. di_ani - и вие ми липсвахте, вероятно затова се върнах. Неизчерпаеми сте на идеи и прекрасни презентации. Хеле пък ти. Ум да му зайде на човек!
    Благодаря ти и на теб великолепен юни!
    Жива, здрава и все така креативна в кухнята и в живота въобще.


    Мъх - е, ти си същинска Марта и няма как да не обичам и аз да те надничам. Свежарка! Дано има с какво да те водя по-често насам

    Хубава неделя, Марта!

    ОтговорИзтриване
  8. Ееее,Марта,каква задушевна атмосфера цари тук,носеща духа на милите ни спомени!От бабините рецепти по-вкусно няма,нали?Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  9. Роси - ами бабино сладко! Какво повече:)

    Поздрави, Роси!

    ОтговорИзтриване
  10. Марта, обичам да съм тук! Различно, познато, понякога ревливо и виинаги уютно!
    ПРегръдка!

    ОтговорИзтриване
  11. Bety - приятно ми е, че си тук, Бети:)

    Прегръдка и великолепен юли!

    ОтговорИзтриване
  12. И да ти кажа, и моята баба се казва Неделя! Обичам я много! Тя е на 97 години и още се радва на цветята, бучка из двора, усмихва се на всяко нещо, което и занеса и много ни се радва! Прелестна жена е!Аз мисля, че името е изключително красиво и късметлийско! Нали знаеш за родените в неделя...

    ОтговорИзтриване
  13. Да ти е жива и здрава, Бети! Извадила си голям късмет с твоята баба Неделя! И тя с теб - вижда се.

    Моята си отиде отдавна, млада си замина, ненавършени 55. Ако беше жива, сега щеше да е на 84 години. Тогава бях на 12 години и много тежко приех загубата. Приех? Още не съм я преживяла. А скоро и татко замина.

    знам -

    Вълшебнико от еловия лес,
    от векове живееш и до днес,
    щастлив си ти в леса си безпределен
    и щедър към родените в неделя...

    "Студеното сърце" Вилхелм Хауф

    Родена съм във вторник. А вторникът е един такъв...абе вторничните хора също са щастливчета.

    ОтговорИзтриване
  14. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване