сряда, 30 октомври 2013 г.

Да си изядеш пръстите

Наближава Хелоуин. Не е празник, който да тача. Дори не съм го отбелязвала, допреди децата да тръгнат на училище. Вече седем-осем-девет години откак Хелоуин се вмъкна и понастани у нас чрез учебниците по английски. Няма лошо -  един празник в повече винаги е добре дошъл. Само ми се ще и будителите ни да бяха толкова популярни у нас, колкото онзи нахилен Jack Pumpkin 
 Миналата година у дома позвъниха малчугани с думите - "Номер или лакомство?". Не бях подготвена:(. Затова пък след това набързо направих "Пръстите на вещицата". Рецептата открих в Крокотак. Наскоро при Люси , попаднах на цяло находище от рецепти за Хелоуин! Тя е истински спец в тази област. Сами ще се убедите! Бързам да споделя откритието си, докато има ден-два за приготвяне на разни ужасяващи сладории и други страховити ястия.





За Вси светии и будителите имам собствена теория, която съм изложила преди време. Препубликувам текста.

Днес по католическия календар е Хелоуин или денят на Вси светии. Празник, останал още от времето на келтите, свързан с края на прибирането на реколтата и междата на която е стъпил последния октомврийски ден. Ден, свързан с огъня, гоненето на злите сили и преминаването в зимата. Преминаване след оттърсване, оставяне на всичко плашещо зад гърба и продължаване напред. На първи ноември празнуваме денят на будителите - онези светли хора, призвани да ръчкат, да не оставят да заспят и да будят вече заспалите души. Едни огнени и харизматични личности, каквито напоследък липсват в нашите интересни времена. Липсват ми лично на мен и ми е мъчно. Нищо случайно, че празниците се допират. Не виждам просто съвпадение, че се преливат и са, аха-аха, на една дата. Уж различни религии, култури и ритуали, различен начин на празнуване, уж става въпрос за твърде различни неща, но от доста време съм убедена, че това е един и същи празник. Ден на различието. Незагаснал древен празник, свързан с оцеляването на човешкото, на искрата в душата. Мое усещане, лично мнение. Ако Хелоуин, образно казано, е тиквения фенер, то денят на будителите е свещта в този фенер. Пламъка, огъня, който трябва да съхраним, който трябва да носим и предадем нататък. Не просто да не спим на 31-и срещу 1-ви, да внимаваме и да гоним злото, а винаги да сме вътрешно будни, нащрек.  Да не се успокояваме.  Да не бъдем особено послушни. Да не оставяме да ни отвличат вниманието с всякакви дивотии, баламосвания, инсценирани паники и безумни веселби и шоу програми.  Дори да си мислим, че не можем да променим нищо, колкото и безнадеждно да изглежда всичко около нас, да продължаваме да носим фенера и да търсим човешкото в човека, да се опитаме да го осветим и извадим от там, където се е свряло. И да внимаваме винаги да има на кого да предадем фенера и свещта.

Честит ни празник!



15 коментара:

  1. Много изразително си го казала, Марти!
    За мен Хелоуин е повод за веселба, закачка, шега, нещо необичайно в кухнята и украсата на дома, ....и да дойде в дома ни покрай ученето на английски. Няма лошо, както казваш ти, по-важното е да знаем нашите си празници и да ги чувстваме такива, тогава силата на гордостта, може би ще излекува душите ни....
    За мен най-свят е празникът на писмеността, и буквално, физически, с цялото си същество усещам преклонение и огромно уважение към Кирил и Методи...и всичко, което знам за тях ме кара да се чувствам значима и горда. Мисля, че с годините успях да обясня на децата си значимостта на тяхното дело за нашия народ, да ги накарам да обичат езика ни и да си служат правилно с него.
    Благодаря ти за страхотния пост!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, че прочете, Бети. Някак ми е мъчно, че шареният, по-скоро чужд празник се настани и уседна у нас, а будителите...кой ги знае - кой ги е чувал. Мислех си миналата година, и днес го мисля, че вместо да е почивен ден за учениците 1-ви ноември, трянва да е ден за просвещаване - да им се разясни що е то будител, да се заведат на такива места като Копривщица, Сопот, Търново, Карлово, Калофер, Пловдив, Русе и на място да им се разкаже-покаже. Кои са хората, с които да се гордеят, които да помнят, за които да разкажат на децата си...Ние като родители също можем да свършим това щом училището не се вижда в роля будителска...:(
    И аз така обичам и ми е много личен ден 24 май - родена съм два часа преди празника и всъщност празнувам двойно повече този ден.:)

    ОтговорИзтриване
  3. Привет Марта и поздравления за "прекрасните" пръсти :) Справила си се чудесно! Благодаря ти и за това е намери време и място в блога си, за да споделиш мнението си за празника, като е прекрасно, че търсиш нещата, които ни събират, а не тези които ни делят от другите. Значението на този празник ( който дори не е американски, както всички твърдят) е доста голямо и се корени в народо –психиологията на почти всички древни народи. Обичам българските празници изключително много, но като повечето хора, които са живели извън страната, съм се сблъсквала с факта, че света се глобализира и навън има много хора, които биха искали да научат за нашите празници и нямат нищо против да се закичат с мартеница, ако така ще уважат наши традиции. Не виждам добро да се плюе по чужди празници и това да се оправдава като "патриотизъм". Има място за всички ни на този свят и можем да празнуваме заедно!

    ОтговорИзтриване
  4. Честити Празници, Дора-Марта! :) Прекрасни неща казваш и показваш! И моето усещане за този ден/нощ е като твоето. Всеки знае да е буден, активен, силен и нащрек през пролетта! ;)

    ОтговорИзтриване
  5. Много силна, както винаги, Марта ...
    "Ако Хелоуин, образно казано, е тиквения фенер, то денят на будителите е свещта в този фенер. Пламъка, огъня, който трябва да съхраним, който трябва да носим и предадем нататък. .."
    Благодаря за чудесната публикация и хубави празници!

    ОтговорИзтриване
  6. Прекрасна публикация, Марта! Пръстите са много страховити:)

    ОтговорИзтриване
  7. Твоята публикация е като фюжън кухня - смесване отвсякъде :)) А пръстите са жестоки !
    Поздрави Марта !

    ОтговорИзтриване
  8. Люси - да, Люси, има място за всички...ако хората си помагах повече, дори просто да не си пречеха - да уважаваха правото на другия да празнува, да обича, да прави, каквото мисли, че умее най-добре, да е такъв, какъвто е...ех, какъв живот щеше да е!



    Magicktarot – Соня Петрова - помня, съмишленичке...а съм сънлива доста днес - в будителския ден. Опакова пак)



    di_ani - така ми се струва, Дианка, така го усещам...това гонение и горене на вещици, този страх от новото, различното е точно страх от светлината. От науката, от просвещението. И сега го има...


    Candy - благодаря! Направих и тази година, но така се разляха, че не са за снимка:) Хем ноктите им боядисах)



    кайти - ми манджа с грозде, типично за мен...Как звучи обаче - фюжън:)


    Поздрави! Благодаря ви, момичета! Хубав ден днес!

    ОтговорИзтриване
  9. Е, Марта, неверочтно точно си го казала. Мразя този празник и цялата история с обикалянето и т.н. А ако някой обича да се маскира, винаги съм се чудела защо не го прави по време на кукерските празници например. Загубиха се коледарите, лазарките... остана ни тиквата!
    Честит ден на будителите. Дано бъдем будни по-дългата част от живота си!

    ОтговорИзтриване
  10. Мъх - да, кукерските ни празници също трябва да се уважават, изобщо празниците ни,но те все по са за хора, които обичат да им е трудно...Да търсят, да ровят, да възкресяват, да създават наново, да бъдат памет. Виж тук имам едни приятели, които обикалят цялата страна в търсене на тези следи
    http://whitepigeon.blog.bg/turizam/2012/06/07/strandja-magiia-ili-realnost-neveroiatnoto-prikliuchenie-s-d.964963

    http://whitepigeon.blog.bg/turizam/2012/08/25/quot-pirin-pee-2012-quot-snimki-na-vsichki-koito-ochakvat-da.991987

    http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2011/01/14/kukerski-festival-quot-starchevata-quot-v-razlog-2011-g.667768


    Хелоуин е по-достъпен, направо от магазина. Децата го получават сдъвкан и наготово - цяла индустрия стои зад това, всяка година зареждат разни специалитети за Хелоуин, има маски и костюми, тиквени фенери, шапки за вещици...всичко.


    Да си буден изисква усилие. Воля. Енергия. Затова повечето хора предпочитат да дремуцат;) Включително и аз, честичко затварям поне едното око, защото...абе, тук има едно стихотворение, което не е мое, но ако можех щях така да го кажа:

    С едно око

    Живял съм достатъчно, за да видя,
    че различието ражда омразата”
    Стендал, “Червено и черно”

    Отново се препънах сам.
    Защото
    със дясното око съм замижал.
    Понякога така е във живота –
    вървиш през камънаци, газиш кал
    и се препъваш.

    Пречи ти това, че
    с едно око оглеждаш пътя бял.
    Аз виждам с двете си очи, обаче
    жумя с едното.
    Тъй съм си избрал.

    Понякога ги сменям.
    Но едното
    е винаги затворено.
    Вървя
    и пътят ми е пътят към Голгота,
    от падане по камъни кървя.

    А остарях, косата ми сивее,
    но още в младите си дни разбрах:
    сред еднооки цял живот живея
    и трябва да съм също като тях.

    Не съм ли – ставам тутакси мишена
    на злоба яростна и хули зли,
    и удари се сипят върху мене.
    А удар и от едноок боли!

    Защото ако си различен, значи
    си бяла врана или гарван бял.
    Затуй вървя, препъвам се и плача,
    с едно око прилежно замижал.

    Валентин Чернев

    ОтговорИзтриване
  11. Здравей Марта, това съм аз - Стеф от Камъче в обувката:)
    Само искам да ти кажа колко съгласна съм със всяка написана от теб дума в поста ти за религиите и непоносимостта. Много хубаво, точно и ясно си написала всичко, и усетих болката и яда ти, които много често и аз изпитвам. Не можах да коментирам там затова си позволявам да го направя тук. Не спирам да се удивлявам как ние хората, не само тук в нашия си Абсурдистан,но и навсякъде, не сме се научили на нищо. Толкова години откакто съществува света ни и ние продължаваме да допускаме все същите грешки, все същите конфликти, все същите предразсъдъци и войни...Преди години, когато бях доста по-романтична и доста по-голям оптимист вярвах, че светът все повече ще ме очарова и вдъхновява. Вместо това с годините, след като започнах да виждам и да разбирам някои неща, които преди не забелязвах, на мястото на оптимизма ми се появи огорчението.
    Благодаря, че не ме забравяш!

    ОтговорИзтриване
  12. Здравей, Стеф, камъче безценно! РАдвам се, че намери начин да ми пишеш.
    Аз от години мижа, Стеф. Не точно мижа, а си пускам цветно перде - така успявам да го преглътна тоя свят, иначе съм загубена. Само понякога "ми се вдига" пердето и си позволявам такива изблици. Искам да съм романтична, искам да съм оптимист, избрах да съм щастлива, а светът е все все така пълен с болка, неразбиране и страдание...За да си щастлив трябва да витаеш в облаците. Така отгоре, отдалече светът продължава да ме очарова и вдъхновява. Затова пък всяко приземяване е в повече болезнено. Всичко си има цена. Огорчение, обида, тъга. Безсилие. Нищо не мога да променя. ДОброто няма как да го дадеш. Затова го хвърлям, пък където попадне;)

    Не си за забравяне, блещукче:)

    ОтговорИзтриване
  13. Честита Нова Година, Марта! Живи и здрави! Щастие, настроение, усмивки!

    ОтговорИзтриване
  14. Мила Марти!
    Бъди здрава! Близките ти, всички да сме здрави! Нека има мир, усмивки и звънък смях!
    Желая ти през новата година един по-красив свят без цветното перде! Ти създаваш доброта и красота с думите и всички я виждат и усещат!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  15. Благодаря ти, Бети, за добрите думи! Дано успея и без цветното перде, и без издигане високо-високо, да го проумея и приема този свят. Напоследък съм доста приземена :)

    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване