вторник, 21 юни 2011 г.

Лозови сармички за търпение

През годините не съм имала отношение към лозовите сарми - ама никакво. Бабите ми и майка не са правили такива и не бях опитвала до преди няколко години, когато взеха да продават по магазините консервирани лозови сарми. Оказа се, че са чудесни на вкус и дълго време купувах готови - лете и зиме. Едно от предимствата им е, че стават за ядене и топли и студени, даже студени и на следващия ден са за предпочитане. За зелевите - които са ми първа голяма любов, не мога да кажа същото. Те си вървят със свинското и сезона. Зимни и точка. Удивителни с удивителна!
Докато се сетя, че мога сама да свивам лозови сарми мина доста време. Години време! Бях си харесала марката палиррия и дотам, без особено въображение. Никакво развитие в тази посока. Един ден докато си шетах из лозята обаче, ми хрумна гениалната идея, че мога да си набера листа - ами да! Защо да не опитам и аз, таковата, да свия една-две сармички, колко му е?! Едва ли ще е нещо дотам трудно, че невъзможно. Листата не са особено големи, но дивачките, които  случайно пропускаме или си виреят на воля из съседните неподдържани лозя предоставят едни такива възширочки, по-големички листа, някои колкото една длан - напълно удовлетворително!

спретнато миналогодишно лятно лозе, нейде из неговите редове ми блесна - лозови листа! сармички!


 Речено-сторено - набрах си аз листата и един горещ летен следобед се хванах да опитам като как ще да ми се получи тази магия със свиването на зелени лозови пурички с постен оризов пълнеж - така изглеждаха всичките сармички, които бях купувала. Бланширах листата, отцедих, запържих лук с морков, добавих чаша ориз, топла водичка и специалната подправка - микс от сушени зеленчуци без никаква сол, която откривам само в един магазин, изчаках оризът да "усвои" водата и започнах завиването. Свиването на тези сармички е най-пипкавия и досаден момент, колкото и големи листа да съм откъснала все се оказва, че повечето с които се опитвам да увия плънката са малки и недостатъчни. До пурички рядко го докарвам по-скоро ми се получават пакетчета.
Последния път в хладилника ми се намираха и няколко гъби, така, че разнообразих плънката - седем-осем гъбки;морковче;две глави лук; универсална подправка, чаша ориз, запържвам, доливам, увира, добавям сол и черен пипер - и почвам да опаковам, бавно и търпеливо, колкото мога за момента - около четирийсет малки пакетчета излязоха. Хапки. Редя ги върху подложка от лозови листа, доливам топла водичка, балсамов оцет и зехтин във водичката и варя. Това с балсамовия оцет си го измислих още в началото - стават тъкмо киселички по мой вкус. Всичко на око, затова не мога да дам точна рецепта. Отскоро прибавих и джоджен към плънката.

последния път не бях особено търпелива и тук-таме се вижда оризец, но и листата бяха малки, следобедът - горещ...оправдания колкото щеш!



 23.06 - добавям снимка на днешните  "некултурни"  сармички,  които се получиха по-добре - свих ги с листата, които свих от една дивачка, затова са така голееми и некултурни;), за сравнение до тях съм наредила от малките, по-светли, "културни", които правя обикновено


Миналото лято докато свивах сармите се написа и едно стихотворение. Вярвам - първото писано по повод правене лозови сармички с помощна буря като престилка около кръста на кухнята;)

Разминаване с буря 



Бурясва въздухът
тревата
настръхва
     небето е изопнато от вятър

завивам си сармите на търпението
         най-крехки тънки лозови листа
                                 с ориз

неистово пищят щурците
навред са лястовиците и
      отривисто режат облаците с пернати ножици

внимателно премахвам дръжките
прегъвам пакетчета
по два сантиметра -
колкото нокът е вярно но неподходящо сравнение

 вятърът навън огъва дървета
люлее се в короните
в тревите мята се
до пръсване издува бузи


вътре
сармите са завити
подредени 
и тихо къкрят
  а аз без звук се надкрещявам с бурята която се разми

размина

размина се
в какво търпение се е възпитала!
   
последен минава вятърът

       и килва шапката на този кротнат  привечерен час

 която лястовиците скроиха от отрязъците облаци


04.07.2010










10 коментара:

  1. Дълго време не можех да ги ям, заради комбинацията с кайма и джоджен (много омразна подправка!). Свеки ме научи да ги правя само с ориз, копър и черен пипер. Съвсем друг вкус и аромат, едно от първите неща, които проядох с удоволствие при нея. :) Морковчето и гъбките взеха да се появяват по-късно в моменти на експериментиране. Сега, за да има достатъчно за всички, трябва да направя поне 60 броя. :)

    Имаш ли и други образци на кулинарната поезия? :)

    ОтговорИзтриване
  2. Не съм пробвала с кайма, мислех си, че са само постни. Мога да им сложа копър другия път, но джоджена върви добре с ориза, ще пробвам. Само аз и дъщерята ги обичаме, мъжете у дома не ги помирисват даже, така че 40 хапчици ни стигат.

    Кулинарна поезия, ето сега меся милинка и поетствам из кухнята. Мислех си, че само човек като мен - разпилян колкото си иска може да държи сол в кутия с надпис "захар" и да се захваща успоредно с пет неща - никакъв ред :( Ако се сетя за нещо с готвене вътре - ще се обадя;)

    ОтговорИзтриване
  3. Марта, така ме усмихна с това твое най-най-поетично завиване на сарми...прелестно!
    А у дома, моята сговорна дружина обожава лозови сарми и трябва да правя такива количества, че често се шегувам че направо е като бродерия, толкова е пипкаво и бавно, и ...затова рядко правя.От Истамбул обаче съм си купила машинка за навиване, написала съм и публикация, ама все не я пускам, че не е довършена.Аз обаче слагам по една връзка копър, джоджен и магданоз, обичаме зелениите.Но слагам доматчета , може и сушени, за киселичко - забелязвам че имаме много еднакви вкусове с теб - към киселко и зелеви сарми!Само дето не успявам да пропиша поезия, въпреки това...
    Слънчево и усмихнато лято!
    Мария

    ОтговорИзтриване
  4. Щастливите хора не пишат стихотворения! (отколе се знае и все се доказва във времето;)

    Копър значи твърдо ще сложа следващия път!

    Да не прописваш поезия, хич не ти трябва - толкова добра си в щастливите занимания и описания! Ако пътувах така щях да съм в еуфория!

    Прекрасно лято и за теб!

    ОтговорИзтриване
  5. Марта,
    това е най-художествената рецепта, която съм виждала. Прекрасно описание и представяне, чудесна лирика и снимки.
    Сърдечни поздрави и усмихнато лято, Диана

    ОтговорИзтриване
  6. еХ, похвала от такъв маг в кулинарната област е балсам за ушенцата ми, оченцата т.е. ;)))

    Диани, много ти благодаря - за снимките на ястията мнооого има да се желае, още нямам никакъв опит в тази област, но хора като теб ме мотивират да искам повече от себе си в кухнята, в аранжировката...джаста-праста си падам

    Усмихнато лято и на теб, с мноого нови опити, приключения приятни и пътувания!

    ОтговорИзтриване
  7. Обичам ги много, но постни и да не ги навивам. Идва ми много тягостно това действие и бавно...Марта, тези , които си напарвила изглеждат супер!Хубави снимки и стихове! Всичко това съчетано - о, да, интересно!

    ОтговорИзтриване
  8. Zvetanka Shahanska - днес пак завивах от тези лозови пурички, направих им канапе от варен картоф, кисело мляко и сирене - беше много сполучливо:)

    ОтговорИзтриване
  9. Виждам, че и ти си намерила какво да правиш докато завиваш сармите-чудесна картина си нарисувала на бързата лятна буря...И аз не обичам еднообразни неща, но пък толкова неща обмислям докато навива сарми, че даже не усещам кога съм ги свършила.
    Освен джоджен, който и аз обичам в ориз, слагам и копър понякога.Пресен или ако съм консервирала листата в буркани, от копъра там. За киселичко слагам 1-2 шепи зелени сливи-страхотно се получава. Ако вадя от буркани- те са си киселички. Листата са пуснали кисело сокче.
    Освен тази плънчица, която и аз много обичам правя и с орехи и стафиди, където ръсвам понякога освен малко канела и кафе.Звучи екзотично, но е много вкусно.
    А големите сарми, може да ги кръстиш рулца....:)

    Чакам пролетта, лятото твоя пост усили това желание...
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  10. Прегръдки, Бети!
    Скоро не съм правила. Сложих в един буркан листа да имам за зимата, но още не съм го отворила Повече зелевите ми се връзват със сезона.
    То не остана до пролетта. Къси са вече зимите...

    ОтговорИзтриване