сряда, 17 февруари 2016 г.

Мусаката

Така. Членувано и натъртено, болдвано и подчертано. Защото се каня вече повече от година, две...няколко години да я впиша, символично увековеча. Мусаката не е просто мусака, ей така, каква да е манджа. Това е ястие, въпреки невъобразимия привиден бъркотиест вид на нейните ситни съставки, вкусът, който се получава, я поставя на едно от първите места по предпочитаност от всички у дома. Всички с радост ядат мусака. И си искат допълнително, и спорят за последните картофчета...Изобщо това е мусаката - със заливка, приготвена по няколко начина, с картофи на шайби, на едро, на кубчета, на пюре...всякак съм я правила и все е била достойно оценена и приета, унищожена до троха....като споменах троха...
Имах проблем с каймата, която трудно ми ставаше на трохи, мъчеше ме това раздробяване на ситно и съответно равномерното и разпределяне между останалите съставки. През последните две-три години му хванах цаката, първо е каймата - има си кайма, която си става по-лесно, после съда в който готвя, температурата на котлона и приспособлението за дробене...всеки, който е правил, знае. 400 грама кайма - има едма домашна, с която ми се получи чудесно и лесно, килограм картофи - обелени, лук, чушка, морков, дом.пюре. Сушени зеленчуци - микс, чер пипер, червен пипер, сол, магданоз или друга зеления по вкус. За заливката - две-три яйца, брашно и кисело мляко. Това е в общи линии. Каймата се запържва с лука, наситнява с подходяща вилица или мачкало с дупки, задушава добре. После нарязано морковче, чушка и надробените картофи - с каквато големина ги харесвате, Правила съм и с картофи на тънки шайби - като за огретен, и със сварени картофи намачкани, но най-често се придържам към всички зеленчуци, нарязани на кубченца - в тенджерата при каймата,  добавя се доматеното пюре, подправки, топла водица, хубаво се разбърква, и се пресипва в тава, тавата на горещо във фурната. През това време в тиган запичам брашно, малко масълце, добавям вода - кашичка като за бешамел, разбивам яйцата и киселото мляко с черен пипер и сол и ги прибавям към кашичката. Заливам и допичам. Това е - после кой с кисело мляко, кой с туршия, кой само така - важното е, че всички обичаме мусака. Обединително ястие :)



                                                           

пък и всеки да си го яде където му е добре...

                                                                           

Звънят по телефона,
звънят ми на вратата -
отварям, отговарям
и готвя мусаката.

И котката се готви
отгоре ми да скочи,
а вънка на котлона
ммммусака клокочи -

картофките се гонят
с морковче и чушка,
и лучецът нарязан,
защото не е слушкал.

Отново на вратата
звънят, но не отварям -
в тавата мусаката
блажено си поляга.

Заливам я с застройка,
във фурната я слагам.
Минутки и  готово!
Търпение бе, драги!

Любима мусаката
на нашата трапеза
стои съвсем за малко -
светкавично изчезва.

1 коментар:

  1. Марта, превърнала си мусаката в поезия ! Чудесни са и двете :)

    ОтговорИзтриване