Меко слънце, иначе казано, Мария

Поезията на Мария Донева познавам от пет години. Чета я, допада ми, усмихва ме, като че се умилква.  Мъркаща поезия, подобна на тиха и кротка, предяща до камината котка - в този ред на мисли да кажа, че не ми убягва котешкото и пухкавото в заглавията на последните и две книги - "Прикоткване на смисъла" и "Меко слънце". Ако първото приемем за котето , второто е кълбото от слънце, което котето гони, разплита слънцето и по нишката му, по нишката, изведнъж вместо кълбото да се разплете сам се оплиташ  в стихове слънчеви, топли и меки. Дори с пуловер от топлички, мекички, светли думички току-виж си се сдобил. Гальовна поезия създава Мария Донева. Удобни пуловери с думи плете, уютни умилкващи се стихчета пише (и с ноктенца скрити в кадифените лапки).




Мека като котка на дивана,
тиха като паяк на тавана,
сгъната на четири, сгъстена,
в шепата ми топло разтопена,

тайна и откъсната от всичко,
скрита, и самотна, и самичка,
семка от къпина, от черница,
нота, чер пипер, сачма, зеница,

и опитомена, и домашна,
но в безсънните ми нощи страшна,
проста мисъл, дразнеща, такава -
мисълта, че времето минава.




Тази вечер бях на премиера на две книги - "Меко слънце" и "Иначе казано" - Мария Донева и Иванка Могилска - беше ми празник.

Поезията на гостуващия автор тепърва ще опознавам, засега от чутото и прочетено усещането ми е - чисто, лаконично,  поезия с дълъг разпад - кратки стихотворения с дълго ехо, както отбеляза Мария.




Нареждат думите така,
че в тях да няма 
спомен друг,
освен за бъдещето, 
което си измислиха,
но не можаха да го дочакат.

Премиерките след премиерата - пролетно усмихнати:))

п.п.

Миме, картичката ти трябваше да изглежда така, но букетчето се разбърка - отдавам го на пролетта. Бъркотията и е присъща:) Предвидливо я снимах подредена