Звезди, кехлибар и стъкло

Освен това - пълнолуние, Мъглижки манастир и пъпешова салата
Еклектично начевам да видим какво ще излезе. Каня се от седмица да седна и да понапиша за последните приключения в август, имам някакви проблеми със сайта, честичко се губи връзката и обикновено не успявам да се обадя и да оставя думички там където искам. Жалко.

Персеидите чаках да видя, но луната почти ме отказа - изгря такава голяма и бяла, все едно книжен фенер окачи небето та да не се наблюдава добре преминаването на потока, обаче след полунощ - хохо, луната се врътна и на изток като се разстла едно тъъъмно кадифе, като заблещукаха едни скъпоценности в гънките му - прекрасно просто. Инсталирах се на терасата и се вторачих, като изобщо не мигах, колкото и да мигаха хипнотизиращо звездичките насреща ми. Ставаха все повече, изглеждаха все по-примамливо, все по-близо - магия. И видях! Да - първо видях как пада един метеорит на гърба на планината - хоп, забучи и една диамантена карфица в хребета - ихааааа! И после видях още един да прави светла парабола и реших, че трябва да дочакам трети, този път на северния прозорец (ей, много му се радвам на този прозорец, откак живея тук беше скрит зад секция, това лято правим ремонт и го отворихме и сега не можем да се нависим на него). Та от новия северен прозорец хванах падането на още два летящи къса и вече бях напълно удовлетворена. Почти самодоволна! Четири звездни златни рибки все едно хванах, ако погледна на това висене като на своеобразен небесен рибарлък - а звездите, разбира се, така или иначе обратно в небето. Това беше в нощта срещу събота.

тук не си личи колко голяаама изгря на 14-и вечерта тази бледа августовска луна

                                           
тук съм хванала изгрева на 15-и, беше великолепно червено слънце, изглеждаше като великденско яйце и тъй като за мен са свързани нещата - Богородица, слънцето, живота, една червена нишка, която нося невидимо, си мислех колко простичко е устроен света и колко малко ни трябва, за да сме щастливи, винаги ще сме деца на небето, има кой да се грижи - това е много успокоително да го знам

                                          
отидохме до Мъглиж, манастирът е "Св Николай", високо над градчето 

                                           

                                           

                                           

                                има аязмо и прохладна водичка, да разквасиш уста - денят си личеше от червения изгрев колко ще бъде горещ и беше - пламенен!

                                              
прохладно и тихо беше в манастирския двор, този покой е мир, това си мислех - мир за думата "смирение" покой - за "успение"...мир, сън, покой

                                            
спокойствие, тишина, зеленина, дървета, светлина






Човек има нужда малко да спре, да се изчака, това място е много подходящо, денят също.






Сега да премина по същество. Ообичам синьо сирене, ообичам и пъпеш, преди време една Алиса ми показа връзката между тези двете, а наскоро научих, че синьото сирене си върви с мед, та как да не направя една такава ексцентрична салата като ми се намират и трите компонента под ръка...

Сама си я направих, сама си я ядох, няма други толкова големи експериментатори у дома...а винцето беше кехлибарено, в едно старо, нарисувано със сини рози шише - за да подсили синьото сирене, което беше най-малко

                                     
Наздраве за звездите на август, дните и нощите, които предстоят! Още има пъпеши и дини - още се намира лято!  Богата работа! Да се наслаждаваме!