вторник, 14 май 2013 г.

Козунаци с дълги мустаци

Не съм писала повече от година в този блог. Имах неведнъж желание и намерение, снимам като се сетя разни пити и блюда, които са ми се получили както трябва, но така и не успявах да стигна до публикация. Искам да се поправя, макар и с козунак след Великден. Което си е тъкмо след дъжд качулка.
Все по-често меся през последната година и почти не купувам хляб от магазина. Малко за брашната не съм сигурна колко са добри, но залагам най-често на София Мел, случва се да купя и пълнозърнесто, царевично, ленено, бадемово от разни марки - изобщо пробвам различни съчетания.
Замесването на великденските козунаци не е шега работа и човек трябва да се заеме с нея само ако е съвсем чист и спокоен отвътре. Никакво безпокойство, никакви съмнения, никакви лоши мисли и сърдито настроение. Козунакът е все едно слънце на великденската трапеза, а слънце се меси с усмивка и любов.
Замесих едни козунаци за проба в края на февруари. Трябва да си припомня, да репетирам веднъж поне преди да се захвана със същинските козунаци.


Получиха се. Като за козунаци, с които изпроводих февруари, бяха почти идеални. Вкусни също.
Нямам някакви особени тайни при замесването на козунаци, освен онази за вътрешния мир, който е необходим комфорт при всяко месене ( ако може и при готвене изобщо). Продуктите и методът са всеизвестни - топличко прясно мляко с мая да шупне, шест яйца на килограм брашно, захар слагам около чаша, едва ли повече от 150 грама. Масло или олио пак толкова - до 200 мл и постепенно замесвам тестото. Малко по малко. Не съм привърженичка на метода с кладенчето в брашното, не го умея. Обикновено разбърквам течните съставки и добавям малко по малко пресятото брашно. Слагам лимонови или портокалови корички, есенция ром или ванилия.Обичам да меся - това ми е наместо терапия, намасте терапия...колкото мога го дърпам и мачкам, усещам как оживява и се поддава под пръстите. Как се съпротивлява и постепенно омеква, смирява се. Месенето е творчески, божестен процес. Почти като писане на стихотворение. Върти ми се такова заглавие - За месенето на козунак като за писане на стихотворение. Усещането, удоволствието от процеса е сходно. Щом се уморя и ме позаболи кръст, оставям тестото да си почива и диша свободно, докато се вдигне извън съда. После с намазнени ръце късам няколко топки, усуквам фитили и сплитам. Може и да разплескам топката на правоъгълник, да сложа мармалад или малки парченца локум и да завия рулце, което пак оформям във фитил и сплитам три такива - ако ще кръгъл козунакът, завивам на колело и залепям двата края. Оставям ги да втасат. Колкото по-дълбок съд, толкова по-висок козунак. Бях си наумила да си набавя консервени кутии и да пробвам какво ще излезе.
. Преди да изпека, мажа с разбито с малко олио яйце и украсявам с бадеми или стафиди, в случая сложих малки захарни яйца - за да са по-весели и шарени козунаците. Наръсих с ванилена захар и изпекох на средна температура. 150-170 градуса за моята фурна.




Тази година правих три пъти козунаци. Третия път беше, заради една снимка, която ми попадна без рецепта към нея. Много хитро ми се видя сплитането, затова реших да опитам какво ще излезе.

Тъй като нямах представа какво е тестото, замесих си пак козуначено, но си мисля, че това горе е по-скоро маслено или някакво без набухватели. Защото при мен се получи ето това:

                                         


Не съм написала още сериозното стихотворение за месенето на козунака, но пък написах едно намустачено (мустаците му ароматни, надявам се)


Козуначено мустаче


Пълен ардауш!
Меся козунаци...
В тясната ми кухня
втасват без мустаци.
Пет тави и още
орехи се валят,
а яйца кокоши
чупят се, търкалят.
Облаци брашно,
пада пудра сладка,
а локум се слепва
с орехова ядка.
Три тави със кифли,
две с козунаци
вият ароматни
пухкави мустаци.


Да, защото и козуначени кифлички правих. С тях се похвалих вече на новото място, което опитвам да обитавам от съвсем скоро.

                      
         

7 коментара:

  1. Марта, радвам се, че си тук! Здравей! Хубави козунаци!

    ОтговорИзтриване
  2. Няма лошо да си И тук. Има кой да хвърля по едно око :)) Хубави са козунаците ти Марта, а за месенето и аз съм като теб. Терапия - на тялото(щото понякога е бая зор) и на духа :)
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
  3. Привет, радвам е, че сподели тази приказка с нас! Чудесни са и козунаците и празничното настроение! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Вълшебство, както ти умееш, Марта -
    написано, направено и споделено...
    Прекрасно ...
    Благодаря за удоволствието, липсваш,
    поздрави и усмихнати майски дни, Диана

    ОтговорИзтриване
  5. Марта, козунаците са страхотни! Най-вече ми харесва атмосферата, която създаваш!Хем е лека и закачлива, хем чувствам едни извечни истини!
    И аз готвя с подобни чувства, някак усещам продуктите в ръцете си и мисля, че и те харесват да ги готвя :)

    ОтговорИзтриване
  6. Много ми харесва стилът ти на писане. Преди година изчетох целия ти блог на дъх, два. Радвам се, че има и друг блог, в който пишеш :-)
    Поздрави

    ОтговорИзтриване
  7. Zvetanka Shahanska - здравей, Цветанка! Абе станаха донякъде, щом се изядоха :)


    кайти - няма лошо, така е. И аз се радвам да ви видя тук и в отлична форма! Хвърчилкова!;)


    Candy - привет! Благодаря ти! Поздрави!



    di_ani - здравей, Дианка! Благодаря ти за похвалата. Ти си такава кулинарна богиня! Да си жива и здрава все така да ни зашеметяваш!


    Bety - радвам се, Бети. Донякъде ти ме завърна тук. По Великден и шаренето на яйца се сетих си за зарязания си блог. Тук срещнах страхотни хора и ми е добре пак да ги наобиколя.
    Поздрави!




    Дени - ей, Дени! Трогна ме! Благодаря ти! Аз пиша тук и там - навред. Последните седем години си водех редовен блог в блог.бг/ http://martiniki.blog.bg/сега ми се струва, че тук и в новия ще ми е по-добре. Да видим:)

    Поздрави! ( правила съм такива малки палачинки, без златист сироп -викаме им тиганички:)

    ОтговорИзтриване