неделя, 2 март 2014 г.

Няколко думи за ашурето

Ашуре - винаги ми е харесвала думата. Навремето ( ехееей, преди половин живот) учехме за Ашурбанипал и огромната му библиотека, беше първи семестър "История на Стария свят" при Стела Монева, мноого я въртяхме онази част на света - Асирия, Вавилония, Месопотамия, Тигър, Ефрат и това засукано име на владетел,  който събирал книги, ама книги - глинени плочки! Клинописи. Представете си библиотеката. Освен него ми е останал от онова време в главата и Хамурапи - и неговото име си го бива, библиотеката му също.
Нищо общо с ашурето засега, освен, че жито също се е съхранявало в такива големи глинени съдове, както и плочките - таблички с онези древни епоси. Житото и книгите са храна за душата. Знае се, че при помен душите на мъртвите приемат единствено житото от раздавката. Подсъзнателно свързвам думите. За произхода на думата на десерта ашуре, разбрах, че е турска дума за варено жито. Обаче освен това го свързвам и с "разбира се" откак сме се поанглоезичили и изобщо за мен ашуре е една красива, разбрана и умна дума.

Често правя жито през последните години. Не е лесно. Особено да го докарам пръхко и ронливо. Накисвам го, варя, подсушавам  - купих си кухненски кърпи специално за целта. Смесвам го с натрошени орехи, бисквити, лимонова кора, пудра захар. Понякога с локум и бонбони. Помня навремето, през детството, в белите пластмасови чашки с жито за помен имаше бонбони "Детска радост". Малко ме е стряскало това с детската радост в житото за помен. Ама това впоследствие...Навремето ми харесваше да откривам цветните бонбони из житото.
Та да си дойдем на ашурето. Откак повечко купувам жито правя и от него. Обаче не го претривам през сито. Просто го накисвам, сварявам ( подслаждам) и добавям разтвореното нишесте - да се сгъсти. После орехчета, канела...малко нарязани сушени плодове - абе става десерт за чудо и приказ. Полезен хем!




тук съм го оформила като правоъгълна торичка в една форма за козунак


                                           

грис-халвата също ни е любим десерт, който предпочитам да приготвям

И двата десерта ще правя тепърва по-често, като най-подходящи за постите.


Благи заговелки и леки пости!

10 коментара:

  1. Наистина много хубави десерти, Марте,
    харесах и представянето с твоя увлекателен стил -
    "Житото и книгите са храна за душата...."
    Обичам жито и грис халва, наистина чудесни благинки ...
    Честита баба Марта, а може би трябва да ти пожелая и леки пости!

    ОтговорИзтриване
  2. Много увлекателен разказ, обичам да чета...обичам да хапвам варено жито и грис халва.
    Тук, в гречко слагат в житото за помен освен бели бонбони с бадем, още стафиди, бадеми, страгали, зърна от нар, магданоз, сусам, галета....друго не помня...
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Привет, Дианка! Честит празник! Благодаря ти!

    (Да се надяваме, че все пак... донякъде спазя постите:)

    ОтговорИзтриване
  4. Жани - ами много е хубаво. Безспорно полезно, вкусно, и децата го харесват. А може да се подслажда и с мед
    Свекърва ми го прави по-добре от мен. Но така трябва:)

    Хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  5. Марта, какво съвпадение само. от няколко дни се ровя из нета за хубава рецепта за ашуре, че тук, у дома, вече доста настояват. Благодаря ти за съветите и идеите как да го приготвя :) Сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
  6. Люси, моето е една бърза и лесна версия. Не ми се претриваше през цедка житото и реших направо да прибавя нишестето в тенджерката, за мен се получи.

    Поздрави с дъх на жасмин! Цъфтят вече дървета и храсти:)

    ОтговорИзтриване
  7. Прекрасно изглежда, изкушаващо вкусно и съблазняващо! Честити празници мила и честит имен ден! С пожелания за здраве и щастие!!!

    ОтговорИзтриване
  8. Много обичам ашуре! харесва ми и начинът на приготвяне!
    Поздрави, Марта!!!

    ОтговорИзтриване
  9. Candy - благодаря! Всеки ден да превръщаме в празник:)

    Zvetanka Shahanska - радвам се, Цвете. Поздрави!

    ОтговорИзтриване