Жена

І

СУТРЕШНА ЖЕНА

Търпението и е понятие oт ластик -
 котка със седем живота -
оранжева
може би
за да си ходи с походката
играта и лъжегрима
на лятото -
един
щур обикновеник
залутан щурец в меката ръж на косите
на удивително-неуловима жена -
муза на непитомни поети
домоседи-моряци
и славеи
Сутрин
с трънени китки
и тръстикови глезени
отмества гръмотевични завеси
от намусен муселин
омесва слънцето с гъвкав поглед
и се разсейва зелена
по разни светнали от нощните рани облаци.

ІІ

ЖЕНА В ЗЕНИЦАТА НА СЛЪНЦЕТО

Тревата я ражда -
излиза от лъчистата й пяна -
тучна и земна Афродита
с коси преметнати през рамо
цветът и - мед и глина
на дъното
на маслиненият и поглед
утаеното слънце
  мами

Неудържимо привлича
скутът и -
ложе
глава да заровиш

Върви жена -
земя и облак

ІІІ

ДЕЛФИНА НА ВЕЧЕРНАТА ЖЕНА


Тревожна е вечерната жена,
приспива грижите си в люлките на здрача,
завива ги  уютно с одеяла
и се опитва никак да не плаче.
Подрежда си небето сам-сама,
свещите на звездите му запалва,
поставя огледалото-луна,
което знае всичките и тайни.

Разстила си очите над нощта,
ръцете си внимателно оставя
и гмурва се свободна във съня -
 сама делфин с делфините играе.