неделя, 30 януари 2011 г.

Стихотворение с лебеди


Защото те четях с душа
с душата те и пишех -
безкраен мъж от синева,
от слънце, дъжд и всичко,
което случваше се с мен
oтдавах го на тебе,
със утрото на всеки ден
събуждах се потребна
да бъда, с думи да създавам,
да съм добра и цветна.
Да дишам, да те продължавам,
да отразявам светлото,
да бъда сянка, ехо, гръм
на всяка твоя мисъл,
да чувам твоето сърце,
да му долавям ритъма.
Да бъда някак теб, до теб
макар далеч от тебе...
Защото те четях с душа
във мен гнездяха лебеди,
недопустимо бели, чисти
 постигаха водата...
Душата ми във тези мигове
целуваше душата ти.

А всъщност няма хора-лебеди
и бялото е относително.
Когато пишеш със душа
изгубваш се от птици.

                                         картината е на Екатерина Стратиева



16 коментара:

  1. Как бих искала и аз да мисля в рими.....

    ОтговорИзтриване
  2. На мен не винаги ми се получава, но с времето става и без да го искам(

    ОтговорИзтриване
  3. Здравей, Мимка. Наобикалях твоите владения на слънце, влаци и чай :)) кап кап, лъчи лъчат :)

    ОтговорИзтриване
  4. Хубаво написано,
    харесва ми!
    Благодаря и поздрави, Диана

    ОтговорИзтриване
  5. Много е хубаво!
    Вдъхновяващо!

    ОтговорИзтриване
  6. di_ani, и на теб поздрави, възхитена съм отново от твоите опити...контрапункт на Уайлд си - нямаш грешка!


    Стеф - благодаря ти, мислих си, че финалът ще е също толкова правдив, ако е - "изгубвам се от стихове"

    поздрав!:)!

    ОтговорИзтриване
  7. Невероятно хубаво е това! Една Марта, която ми е особено близка!:)
    Мислех да посоча находките ти, но и сама си ги знаеш, смятам, както са видни и за читателя. Те повишават градуса на поезията още повече. Но на мен ми се иска да кажа, че любовното стихотворение, ако е и духовно, чувството за пълнота при четене е забележително! А при изживяване реално - съвсем:). Духовната чувственост дърпа към любовта. Порив нагоре, затова живееш птици сякаш. Но така е при левитация, особено любовна:) Имам предвид най-вече чудесния финал, но не само!:)

    ОтговорИзтриване
  8. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  9. "във мен гнездяха лебеди"

    Събра ми се погледа в една точка.
    Какво гнездо само, а!

    ОтговорИзтриване
  10. пуФ*фф*каво:)))

    романтичност та дрънка, пляска и чак прозира ковьорчето на стената :))

    ОтговорИзтриване
  11. :)) никоя любов не ни е чужда, Мей и нищо не ни подминава току-така
    колко пъти самата аз съм се разпознавала в думите ти, далеч по-осмислено и мъдро, един по-завършен образ, не фрагментите ми като по Дали и надали цяла ;))

    мислех си във връзка със стиха, че самоироничната аз би го казала просто

    ih liebe dich, ih liebe dich,
    как неусетно се олебедих:)))

    поздрави, Мей много красиво си оформила блога, снимката ти ми допадна, защото е с морето и не само, синя на синьото:)

    ОтговорИзтриване
  12. Хубава игра на думи;))
    "ih liebe dich, ih liebe dich,
    как неусетно се олебедих:)))" -!!!

    Неусетно си сменяме вида от силни на влкюбени, но това е положението. Живот. И доколкото той е по-силен от всичко останало, по-силни сме такива.
    А за блога, тъкмо го оформя и го разваля, без да искам, я от невнимание, я от слаб интернет. Та днес наново пак:)) Снимката е морска, да, от малко по-млади и по-щастливи времена. Но и сега не се оплаквам:).

    ОтговорИзтриване
  13. Никаквият ми опит, извън духовното извисяване в лебед ( или поне до патка;) ;)), се има за голяма работа и все ми дудне, че любовта е сила, силни сме влюбени и живи сме пак влюбени:)

    ОтговорИзтриване
  14. Красиво е, чисто и искрено, докосва и нямам думи...
    Светъл и усмихнат да е денят ти ! :)

    ОтговорИзтриване
  15. Благодаря, Лара! Целият месец да е усмихнат, и следващия изобщо - ведро и щастливо да бъде!

    ОтговорИзтриване