неделя, 22 май 2011 г.

Маковата принцеса




Маковата принцеса живеела в малък маков палат, полющващ се на крехко стъбълце край един малък селски път. По пътя рядко минавали хора и животни, понякога профучавали коли от което маковият дворец се люшвал много по-силно, огъвал се почти до земята, а принцесата падала от кревата си и после трябвало нейните придворни калинки да я пръскат с вода и разтриват с ароматни листенца, за да се съвземе от уплахата. Добре, че пътят наистина бил малък и това се случвало сравнително рядко. Освен калинките маковата принцеса си имала и един черен жребец-щурец, с който, ако и се доще- принцесите имат една такава привичка като ръкавичка наречена прищявка - да поязди до близките сини цветенца, ако пък и се прище - до по-далечните жълти. Имала си и една лична пчела за камериерка и самолет едновременно, ако и се прииска да се разходи до лавандуловите туфи по-нагоре край пътя или до малкото кръгло езеро, когато нетърпимо и се иска да се огледа.
Освен от калинките, щуреца и пчелата, принцесата била посещавана и от един вятър - за принц и за всичко останало. Доста празноглав и лекомислен принц, мен ако питате. Появявал се сегиз-тогиз, без предизвестие, дърпал роклята на принцесата и бръщолевел възмутителни глупости на ухото и...Когато вятърът не се появявал с дни, и коли не минавали по малкия селски път, и нямала нужда от разходка и огледало, принцесата мечтаела - мечтаела за голямата макова нива, за която била чувала от пчелата, но никога не била виждала. Знаела, че там има хиляди макови дворци и предполагала, че в тях живеят хиляди макови принцеси. Искало и се да се запознае с някои от тях, предполагала, че са приятни и изискани като нея самата. Пчелата обаче не можела да лети до там с товар на гърба си, затова принцесата решила да помоли вятъра - колкото и да бил несериозен и да не можело да се разчита на него, все щял на шега да я довее в маковото поле.
Речено-сторено. При следващото вятърно посещение прекъснала вятърничавите приказки още в началото и изрекла желанието си. Вятърът размятал глава и на мига я грабнал в шепа, докато се усети маковата принцеса се озовала в едно огромно поле, пълно с макови дворци, лилави кули и жълти павилиони.

       
Оказало се в тези хиляди макове живеят хиляди такива макови същества като нея, но те съвсем не смятат себе си за принцове и принцеси. Просто се наричали маковичета и се събирали да играят и се забавляват сред пъстрите цветя - въртели се безспир и скачали в меките треви, катерели се по високите стъбла на кандилките и се кандилкали докато им се завивал свят. Дърпали цветчетата на рапицата и весело посипвали отгоре си жълт пращец. Принцесата се почувствала много добре сред тях, веднага се включила в игрите и тутакси забравила онова нещо, наречено прищявка. Запознала се с много маковичета и всеки ден се събуждала с радостно предчувствие. Научила се да пее една от шлагерните макови песни и с нея изпращала всеки, пълен със забавления, ден...Ето един рефрен от нея:

                               Макове, макове, макове
                                       край релсите махат ли махат,
                                 колко ли летни влакове
                                            маковете изпратиха...



                                              
                                          


                                           


п.п. това е екзотичния принц, който ще пристигне скоро за да вземе нашата бивша принцеса със своето рено, но тя още не знае и безгрижно си играе




приказката е подарък най-вече за Нети и всички, които не забравят детето - своето "то"

8 коментара:

  1. Марта, честит празник! Прекрасна приказка! Благодаря ти много, точно за празника я прочетох с огромно удоволствие!Поздрави! Снимките са чудесни:)))Усмивки:)))Много:))))

    ОтговорИзтриване
  2. Честит празник и от мен, Марта!
    Чудесно написано, както ти умееш...
    Поздрави и много усмивки, Диана

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. Синът ми прави Макови принцеси...чудя се това по какъв начин ще обърне пърхането на крилца в ураган :)))
    Великолепен изказ!Очарована съм!
    Сърдечни поздрави :)

    ОтговорИзтриване
  5. Ейййй Марта, чудна приказка, обожавам макови полета :) Нещо ми е убегнала тази красива публикация, много настроение ми донесе и ми стопли душата, благодаря!
    Поздрави мила Марта и много весело маково настоение :)

    ОтговорИзтриване
  6. Честит празник, Цветанка, Диани, DSdiva, Ева! Със закъснение ви поздравявам, още не съм се оттърсила от тези последни дни, изкарани под слънцето на май, по улиците и алеите на прекрасния ми Бургас. Много се радвам, че ви допадна Маковката, не бях писала приказка отдавна.

    Приятно ми е да се запознаем, DSdiva - твоя малчо вероятно от мама е научил техниката на маковите куклички:)

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря ти, Марта ;), от сърце! Чудесна приказка, красиви думи - докосната и щастлива съм и от тях, и от жеста ти!
    Желая ти слънчева седмица! :)

    ОтговорИзтриване
  8. Привет от октомври- много ми хареса!
    Всичко толкова красиво отминава, но докоснало нечие сърце и претворено в приказка - остава във времето за да е винаги топло в сърцето- Човешкото!

    ОтговорИзтриване