събота, 18 юни 2011 г.

Черешов петък с лавандулови полета

Имаме тук-там черешови дървета, но всяка година ни изпреварват далеч по-пъргави от нас берачи, които ошмулват почти всичко още на зелено. Така че рядко ми се случва да откъсна черешка от наше дръвче, колкото и да ми се иска. Вчера обаче на едната череша бяха останали няколко шепи плод. Радост голяма! Неописуеми вкусни череши, лично откъснати от дървото - ама че били накълвани от птички, проядени от мравки - кой ти гледа, а имаше и съвършени плодчета - големи, лъскави и червени - пръскаха се от гордост в ръката ми, после на ушите ми - смених поне десет чифта черешови обеци и после - в устата - ммм, ама че вкусно!


Детето се оказа случайно облечено в подходящ цвят - да мимикира сред черешите и да не се крият от него зад листата - голяма черешка на черешата, сигурна съм че затова набра най-много череши, не защото беше покачена на покрива на колата:)




там двечки свенливо се крият, но ще ги докопаме:)


Като бяхме малки баща ми имаше един израз "под езичето". Донесе ни нещо вкусно , което трудно се намира в магазините по това време - деветдесетте и заяви, че "под езичето" ни е взел ето тези бонбони или сладки. След банкет или друго събиране ни носеше разни вкусотии завити в салфетка, може би затова и аз така привикнах - един бонбон да ни почерпят в училище и го носех в къщи, да го разделя с брат ми и сестра ми. Вчера се сетих като напълних тази малка чашка за приятелка. Като птиче значи - "под езичето", не се бях замисляла...


Щъркелите се върнаха, стегнаха къщите, снесоха, измътиха, излюпиха поколение, неуморно храниха "под езичето" децата си и те за месец така отхвърчаха тези смешни тромави пилета, че сега са почти колкото възрастните, стройни и дългокраки, само клюновете им още чернеят, и скоро ще летят сами!


Леле, тази лавандула! Още на отиване я зърнах - невероятна е! Сякаш в платно на френски художник се пренесох, на връщане направих няколко снимки, сега ще ги кача всичките, макар, че не стигат да се предаде цялото великолепие на това поле, а как ухае само!

                                    
                                            
Слагам стръкчета лавандула в гардеробите между дрехите, и във възглавниците за добър сън.
      
Извън града е съвсем отделно място - като в сън. Mясто чисто, ярко, истински красиво - колкото повече се отдалечаваме от главния път...Връщането през строежа на магистралата е като минаване през врата - хоп, обратно в реалния свят - напредва строежът! Ври и кипи.

                                   снимката ми е в движение и наклонена, но я показвам, защото това ще е пътят до морето - този, по който ще стигаме по-бързо най-голямото събитие! Пожелавам си го по-често това събитие.

Щастливо лято да ни е!

9 коментара:

  1. Красота са тия лавандулови полета! А черешите "под езичето" за най-вкусни :) Поздрави! :)
    доричела

    ОтговорИзтриване
  2. Ех, че хубаво!Поздрави, Марта и щастливо лято!

    ОтговорИзтриване
  3. Щастливо да е, Марта!
    Обожавам череши, и на мен ми се харесва да похапвам така от дървото, но черешите "под езичето" са особено умиляващи.
    Красиво.

    ОтговорИзтриване
  4. dorichela - Здравей, Дори, добре прилетяла, чайке;)


    Zvetanka Shahanska - хубаво е, черешово лято, а още какво ли ни чака! Бях по плажовете с теб и аз искаам



    di_ani - нека да е, Диани, шастливо и цветно и вкусно и да го опитваме, опитваме и да не му се наситим;)

    ОтговорИзтриване
  5. Красиво и щастливо лято, Марта! Преживях няколко страхотни мига с поста ти, благодаря! :)

    ОтговорИзтриване
  6. Marta, радвам се, че те открих съвсем случайно и тук. :) На онова място те четях с голямо удоволствие до преди година. Ето, че пак съм в шарения ти свят и при морето. :)

    ОтговорИзтриване
  7. Magicktarot - радвам се, Соня :)

    Точка - здравей! Една енигма си ми засега, ще надникна, пък дано се сетя;)


    http://www.youtube.com/watch?v=Tm88QAI8I5A&feature=player_embedded#at=25

    ОтговорИзтриване
  8. хей, Уфффелия, сега видях, че си ми се усмихнала тук -:)

    ОтговорИзтриване