Неделяне с тефтерна поезия

Разстрелят ли ме в очите с лъжа
пилея се в листа
и падам
бавно
заобикалям
ъгъла
деня
ръба
заоблям пладнето
с отдаване
отдавна се разтварям в есента
и в шумата безшумна съм отдавна

в лъжата никнат всякакви цветя
а бурените нямат равни

замерят ли ме с камък във тила
в лъчи се пръскам
ставам на снежинки

 лъжата лесна жълтата  лъжа
ме прави на безброй
прашинки
и се въртя и стеля се
 умирам

попивам дълго и дълбоко във пръстта

внезапна пролет -
с глава пробивам

в зелено стръкче
жилава трева

Ситен се сипе снегът,
сипе се, сипе, си - пе,
скоро ще скрие града,
 тихо ще бъде, ти - хо.


Стъпките не кънтят -
снегът си прави от звуци
свое уютно никъде
и там си е у дома си.

Трофеи снегът си има -
говор, викове, тропот,
уличен шум под грима -
бял, плътен,
изопнат е.

Поел цялата глъчка
с нейните цветни кристали,
снегът така се измъчва,
топи се от мъка - жали...

Нямам неделна рокля,
неделята - равен празник.
Прави се въпреки локвите
и ненастроения разни.

Ти не гребеш в лодката.
Никаква златна пътека.
Водата е просто мокра,
макар в рамките предпочетена.

Пляскат меко веслата,
водата е отстъпчива,
лодката, слънцето, роклята,
неделята ми отива.

Всичко се плъзва полека,
хоризонтът плавно се скланя,
потъва слънцето, с него -
роклята, лодката, двамата...