неделя, 26 юни 2011 г.

Неделяне с тефтерна поезия

Разстрелят ли ме в очите с лъжа
пилея се в листа
и падам
бавно
заобикалям
ъгъла
деня
ръба
заоблям пладнето
с отдаване
отдавна се разтварям в есента
и в шумата безшумна съм отдавна

в лъжата никнат всякакви цветя
а бурените нямат равни

замерят ли ме с камък във тила
в лъчи се пръскам
ставам на снежинки

 лъжата лесна жълтата  лъжа
ме прави на безброй
прашинки
и се въртя и стеля се
 умирам

попивам дълго и дълбоко във пръстта

внезапна пролет -
с глава пробивам

в зелено стръкче
жилава трева







Ситен се сипе снегът,
сипе се, сипе, си - пе,
скоро ще скрие града,
 тихо ще бъде, ти - хо.


Стъпките не кънтят -
снегът си прави от звуци
свое уютно никъде
и там си е у дома си.

Трофеи снегът си има -
говор, викове, тропот,
уличен шум под грима -
бял, плътен,
изопнат е.

Поел цялата глъчка
с нейните цветни кристали,
снегът така се измъчва,
топи се от мъка - жали...





Нямам неделна рокля,
неделята - равен празник.
Прави се въпреки локвите
и ненастроения разни.

Ти не гребеш в лодката.
Никаква златна пътека.
Водата е просто мокра,
макар в рамките предпочетена.

Пляскат меко веслата,
водата е отстъпчива,
лодката, слънцето, роклята,
неделята ми отива.

Всичко се плъзва полека,
хоризонтът плавно се скланя,
потъва слънцето, с него -
роклята, лодката, двамата...




вторник, 21 юни 2011 г.

Лозови сармички за търпение

През годините не съм имала отношение към лозовите сарми - ама никакво. Бабите ми и майка не са правили такива и не бях опитвала до преди няколко години, когато взеха да продават по магазините консервирани лозови сарми. Оказа се, че са чудесни на вкус и дълго време купувах готови - лете и зиме. Едно от предимствата им е, че стават за ядене и топли и студени, даже студени и на следващия ден са за предпочитане. За зелевите - които са ми първа голяма любов, не мога да кажа същото. Те си вървят със свинското и сезона. Зимни и точка. Удивителни с удивителна!
Докато се сетя, че мога сама да свивам лозови сарми мина доста време. Години време! Бях си харесала марката палиррия и дотам, без особено въображение. Никакво развитие в тази посока. Един ден докато си шетах из лозята обаче, ми хрумна гениалната идея, че мога да си набера листа - ами да! Защо да не опитам и аз, таковата, да свия една-две сармички, колко му е?! Едва ли ще е нещо дотам трудно, че невъзможно. Листата не са особено големи, но дивачките, които  случайно пропускаме или си виреят на воля из съседните неподдържани лозя предоставят едни такива възширочки, по-големички листа, някои колкото една длан - напълно удовлетворително!

спретнато миналогодишно лятно лозе, нейде из неговите редове ми блесна - лозови листа! сармички!


 Речено-сторено - набрах си аз листата и един горещ летен следобед се хванах да опитам като как ще да ми се получи тази магия със свиването на зелени лозови пурички с постен оризов пълнеж - така изглеждаха всичките сармички, които бях купувала. Бланширах листата, отцедих, запържих лук с морков, добавих чаша ориз, топла водичка и специалната подправка - микс от сушени зеленчуци без никаква сол, която откривам само в един магазин, изчаках оризът да "усвои" водата и започнах завиването. Свиването на тези сармички е най-пипкавия и досаден момент, колкото и големи листа да съм откъснала все се оказва, че повечето с които се опитвам да увия плънката са малки и недостатъчни. До пурички рядко го докарвам по-скоро ми се получават пакетчета.
Последния път в хладилника ми се намираха и няколко гъби, така, че разнообразих плънката - седем-осем гъбки;морковче;две глави лук; универсална подправка, чаша ориз, запържвам, доливам, увира, добавям сол и черен пипер - и почвам да опаковам, бавно и търпеливо, колкото мога за момента - около четирийсет малки пакетчета излязоха. Хапки. Редя ги върху подложка от лозови листа, доливам топла водичка, балсамов оцет и зехтин във водичката и варя. Това с балсамовия оцет си го измислих още в началото - стават тъкмо киселички по мой вкус. Всичко на око, затова не мога да дам точна рецепта. Отскоро прибавих и джоджен към плънката.

последния път не бях особено търпелива и тук-таме се вижда оризец, но и листата бяха малки, следобедът - горещ...оправдания колкото щеш!



 23.06 - добавям снимка на днешните  "некултурни"  сармички,  които се получиха по-добре - свих ги с листата, които свих от една дивачка, затова са така голееми и некултурни;), за сравнение до тях съм наредила от малките, по-светли, "културни", които правя обикновено


Миналото лято докато свивах сармите се написа и едно стихотворение. Вярвам - първото писано по повод правене лозови сармички с помощна буря като престилка около кръста на кухнята;)

Разминаване с буря 



Бурясва въздухът
тревата
настръхва
     небето е изопнато от вятър

завивам си сармите на търпението
         най-крехки тънки лозови листа
                                 с ориз

неистово пищят щурците
навред са лястовиците и
      отривисто режат облаците с пернати ножици

внимателно премахвам дръжките
прегъвам пакетчета
по два сантиметра -
колкото нокът е вярно но неподходящо сравнение

 вятърът навън огъва дървета
люлее се в короните
в тревите мята се
до пръсване издува бузи


вътре
сармите са завити
подредени 
и тихо къкрят
  а аз без звук се надкрещявам с бурята която се разми

размина

размина се
в какво търпение се е възпитала!
   
последен минава вятърът

       и килва шапката на този кротнат  привечерен час

 която лястовиците скроиха от отрязъците облаци


04.07.2010










събота, 18 юни 2011 г.

Черешов петък с лавандулови полета

Имаме тук-там черешови дървета, но всяка година ни изпреварват далеч по-пъргави от нас берачи, които ошмулват почти всичко още на зелено. Така че рядко ми се случва да откъсна черешка от наше дръвче, колкото и да ми се иска. Вчера обаче на едната череша бяха останали няколко шепи плод. Радост голяма! Неописуеми вкусни череши, лично откъснати от дървото - ама че били накълвани от птички, проядени от мравки - кой ти гледа, а имаше и съвършени плодчета - големи, лъскави и червени - пръскаха се от гордост в ръката ми, после на ушите ми - смених поне десет чифта черешови обеци и после - в устата - ммм, ама че вкусно!


Детето се оказа случайно облечено в подходящ цвят - да мимикира сред черешите и да не се крият от него зад листата - голяма черешка на черешата, сигурна съм че затова набра най-много череши, не защото беше покачена на покрива на колата:)




там двечки свенливо се крият, но ще ги докопаме:)


Като бяхме малки баща ми имаше един израз "под езичето". Донесе ни нещо вкусно , което трудно се намира в магазините по това време - деветдесетте и заяви, че "под езичето" ни е взел ето тези бонбони или сладки. След банкет или друго събиране ни носеше разни вкусотии завити в салфетка, може би затова и аз така привикнах - един бонбон да ни почерпят в училище и го носех в къщи, да го разделя с брат ми и сестра ми. Вчера се сетих като напълних тази малка чашка за приятелка. Като птиче значи - "под езичето", не се бях замисляла...


Щъркелите се върнаха, стегнаха къщите, снесоха, измътиха, излюпиха поколение, неуморно храниха "под езичето" децата си и те за месец така отхвърчаха тези смешни тромави пилета, че сега са почти колкото възрастните, стройни и дългокраки, само клюновете им още чернеят, и скоро ще летят сами!


Леле, тази лавандула! Още на отиване я зърнах - невероятна е! Сякаш в платно на френски художник се пренесох, на връщане направих няколко снимки, сега ще ги кача всичките, макар, че не стигат да се предаде цялото великолепие на това поле, а как ухае само!

                                    
                                            
Слагам стръкчета лавандула в гардеробите между дрехите, и във възглавниците за добър сън.
      
Извън града е съвсем отделно място - като в сън. Mясто чисто, ярко, истински красиво - колкото повече се отдалечаваме от главния път...Връщането през строежа на магистралата е като минаване през врата - хоп, обратно в реалния свят - напредва строежът! Ври и кипи.

                                   снимката ми е в движение и наклонена, но я показвам, защото това ще е пътят до морето - този, по който ще стигаме по-бързо най-голямото събитие! Пожелавам си го по-често това събитие.

Щастливо лято да ни е!

неделя, 5 юни 2011 г.

Глухарче за небе, сълза от мак

Юни. Въздухът вече лепне, носи се сладък аромат. Пеперудите са влюбени в лилавата туфа, като залепнали са - не трепват.





Ухае наистина пленително това лилавото - и да не си пеперуда ще те зашемети, разбирам ги защо така "залепват" по цветчетата...
не знам кое е цветето, има и лавандулови полета малко по-нагоре по пътя, а тези фонтанчета лилавички тази години избуяха
Макът прегаря. Тук-там въгленчета в зеленото още парват окото
Ефирният свят на глухарчето избухва с едно леко подухване и се разлитат бели чадърчета...
Сигурно тези чадърчета са за елфите, да летят по-лесно с вятъра :)
Небето на неделя се композираше приказно - пишеше се, летеше, стапяше се в шепите на слънце и вятър и се лееше
лазур



Птицата разпери криле и отлетя. Отдалечаваме се от това небе, а в щъркеловите гнезда по пътя вече има по две - по три пухести тромави щърклета.



Небе с глухарково сърце.
 
Разлита се под устните на вятъра...

А погледа ми парят макове -
сълзите си не смята този юни.