петък, 29 август 2014 г.

Меденки в пещта на лятото

Гледам, че последната ми публикация е великденска, и се самопорицавам. Август си отива, а аз не мога да се наканя да опиша поне едно свое лятно кулинарно приключение. Всъщност е логично, защото авантюрите в кухнята през този сезон за мен са най-малко. Рядко се запрятам да меся, готвя пъргави манджички и основно я караме на скара и салати. Бързи, цветни, здравословни менюта.
     Лятото дойде. Гърмя. Трещя. Валя, валя, валя... Надовлече кал. Градушките и влагата повредиха почти навсякъде реколтата. Огорчи ни лятото. Удари ни небрежно като проклет хлапак и побягна...Повлече сълзи, клетви, сви сърцата в салфетки от опасения и ги поднесе към небето
На божията милост се надяваме. Разчитаме. Уповаваме се. Човек трябва да вярва безрезервно. Без резерви, сиреч - без остатък, до последната си клетчица. На мен понякога ми е трудно, все се съмнявам, все нещо ме човърка, все се питам...А когато спра да се питам и се оставя на вярата си, се получава едно такова убийствено печене на меденки в най-знойния ден на август - следобедът на 13-и. Тази година 13, 14 и 15 август замениха горещниците - направо лепнеха от жега. Температурите минаха 40 градуса... Явно ми е било недостатъчно, защото точно тогава реших, че е време да спретна типчно зимните за кухнята ми меденки. Жегата извиква такива пристъпи, хората изпращяват. Та и моето занимание с меденките беше такова изпращяване. Направих една доза здравословни - пълнозърнесто брашно, овесени ядки, кафява захар, две яйца, малко кисело мляко с бакпулвер и три лъжици мед. Стана тъмнокафяво, доста гъстичко тесто, разстелих върху кухненска хартия в тавата за печене,  сложих бадемчета. На 175 градуса. Получи се цял сладкиш, който нарязах на парчета. Доста тъмни и наистина здравословни на вкус. Дозата беше за две тави. После продължих с класическите меденки - бяло брашно, две яйца, захар,  масло, колкото яйце,  бакпулвер, ванилия, джинджифил на прах и мед - пак толкова, стотина грама. Правя всичко на око, рядко ползвам мерителни чаши и затова не мога да дам точни грамажи - обикновено добавям брашно, докато се получи тесто, от което да оформя топчета. Слагам им бадемче и нареждам върху пекарска хартия. Фурната на 175 - за 15- 20 минути почват да розовеят, и стават златисти. Добиват меден цвят. Така се сдобих с аромат на зима в един от най-горещите следобеди на август и две доволни деца. Синът ми ме пита откъде съм купила тези тъмнокафевите кексчета, това от неговите уста е комплимент.


                                               

Напоследък времето се поразхлади и не ме провокира да пека други сладки и хлябове. Правя често пълнени чушки, които просто стават знаменити - направо се привързвам към тях. Лесни и вкусни. Запържвам ориз и булгур с лук и сушени подправки, добавям чаша топла вода и като "дръпнат" водата ги омесвам с повечко сурова кайма - пълня изтърбушените, почистени от семе,  пиперки, поливам със зехтин, добавям вода и пъхам във фурната - докато изври водата и покафенее ципата на чушките. Много сполучливо ястие! Горещо препоръчвам, със сосче или без. Другия път ще ги снимам.





Морето тази година е един мираж до който на два пъти се добрахме през пустините ( условно) на юли и август. Много за кратко и веднага обратно. Такова оскъдно моренце, колкото да ми подразни апетита, а той и така е огромен...На море съм ненаситна. Затова мога да определя това лято като гладно - на всичкото отгоре. Гладно, дъждовно, кално, непоносимо влажно - но прекрасно и вече изплъзващо се. Отива си лятото. Изтегля се полека.  Сега, докато пиша, навън е странно тихо, не чувам лястовиците, които обикновено вдигат невъобразим шум. Може и те да се готвят да отлетят...Иде есен...ииде есен...

12 коментара:

  1. Ако освен САМОпорицаване имаш нужда и от порицаване - насреща съм :D Шегата настрана, и ние не готвим много лятото, не си сама, но пък меденките ти много ми харесаха, едни еротични такива, с това бадемче по средата, сякаш са си загубили горнището на банския, което е останало по-за дълго на морето.....

    ОтговорИзтриване
  2. Привет, Кайти. Направо мързелива кухня. Ваканционна кулинария.
    Докарват меденките такъв един предизвикателен вид, но само класическите. Виж здравословните колко са плоски:)))

    ОтговорИзтриване
  3. И аз бих те порицала лекинко. Не толкова, че не влизаш често в кухнята, колкото, че не споделяш мислите си;) Обичам да чета.

    ОтговорИзтриване
  4. Здравей, Марта! И в кухнята, и в блога по-рядко се отбивам...Отдала съм се на други занимавки това лято. Виж какво сладко предложение ми попадна -

    http://www.boredpanda.com/cute-hugging-bear-cookies-maa-tamagosan/

    При теб обичам да надничам, снимките ти са все така вдъхновяващи!

    ОтговорИзтриване
  5. Включвам се към размишленията за прецакващото лято (кулинарната тема виновно я подминавам). И аз съм с такъв неопределен, остатъчен вкус от тазгодишното лято. Нито ми стигна, нито го усетих истински. А и от тия наводнения и хорски бедствия, съвсем ми загорча лятото. Дано поне имаме топла и уханна есен, трябва да има малко реванш, трябва...

    ОтговорИзтриване
  6. Gwendoline - да изкупи хулиганщината на лятото, тя е по-зрялата, по-голямата сестра

    ... надявам се на есента, дано е мека, топла, дълга.

    поздрави, Гуен!

    ОтговорИзтриване
  7. Не бих отказала и на двата вида меденки - едните защото са си класическите, другите - защото са здравословни, към което се и стремя!
    Хубава и слънчева есен!

    ОтговорИзтриване
  8. :) Радвам се, да те видя тук:) приятно ми е и за четене и за хапване:) Прегръдки и леко смъмряне и от мен:)))

    ОтговорИзтриване
  9. tillia - привет! Следващите сигурно вече ще са предзимни:)

    Благодаря! Хубава, мека есен и за теб!

    ОтговорИзтриване
  10. My Candy Kitchen - привет, бонбон! Ставаха за хапване - хем меденките са много трайни и големите количества са напълно оправдани! Особено зиме:)

    Прегръдки и весела есен!

    ОтговорИзтриване
  11. Аз не мога да те порицая, защото и аз се бях загубила! Но с удволоствие се потапям в твоя свят! За мен лятото също е толкова далечен спомен, въпреки, че и на море бях за по-дълго и торти къпинови и малинови правих и из горите скитах и събирах диви плодове и слагах в бурканчета... и снимах... но имаше много неотложни задачки и боледуващ компютър...Настроенията обаче са съхранени и се надявм някой ден да споделя....
    Надявам се да се включиш преди есента да си е отишла...
    Прегръд!

    ОтговорИзтриване
  12. Bety - аз още не съм се намерила! Не мога да се наканя, а ми се ще поне предколедно нещо да се включа. Топли и уютни празници, Бети - като прегръдка!

    ОтговорИзтриване