четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Жабката Жоржета - история с приказка

Тази приказка е от първите, които съм писала. Има - няма, преди осем години. Много бързо минава времето - колкото и да внимавам, изплъзва ми се, бърза, бяга. Много бързо бяга.
Героите от приказката ми се появиха и напомниха за себе си съвсем наскоро. Първо Жабер - видях го преди месец в един магазин и си го взех. А снощи Мария Донева беше така щедра да ми подари Жоржета. Такава кипра жабка, веднага я познах!  Тутакси я събрах с жабока и това е един щастлив  финал на тяхната приказка извън приказката.


Не на края на земята, а малко по-насам, имало едно жълто-зелено блато. Там живеела жабка на име Жоржета Зелената шапка. Тя си имала жабешки татко Жоро и майкa, наречена Жулиетка Зелената плетка. 
Живеели си тримцата в това блато дружно и благато. В жабуняка крякали и скачали, докато един ден Жоржета Зелената шапка не решила да се омъжи. 
Младите жабки са много капризни, нашата не правела изключение - като всяка женска жабка си имала мечта - жабешки принц да я вземе, на сватбено пътешествие да я заведе до Голямото Зелено Блато, там на слънце да се пече, седнала на лист от водна лилия, а като й припече – да цамбурне във водата, да поплува, после да излезе на брега, да подскача и да си хапва богато. 
Желанията на Жоржета били закон в мокрия жабешки дом. Таткото Жоро написал обява на лист от папур за местната преса: 
"Внимание, внимание! Търси се принц за Жоржета Зелената шапка. По възможност светлозелен, обезпечен и да знае чужди езици". 
Явили се трима кандидати от другото блато: Жабор, Жабур и Жабер. 
Мама и татко избрали Жабер, защото той знаел езика на Голямото Зелено блато, и Жулиета също избрала него, защото имал най-голяма уста и можел повече да се усмихва. 
Направили жабешка сватба, оженили се и заминали на пътешествие до Голямото Зелено Блато. Жоржета Зелената шапка, като всяка разглезена жабка, искала само да яде, да спи и да се забавлява, а Жабер искал жена му да готви, предимно желирани пеперуди и водни кончета, сутрин с кафенце от тиня да го буди, да бъде грижовна съпруга и добра бъдеща майка. 
- Кррря, кррря! – казвал Жабер, което на жабешки език значело: "Слагай да ям, слагай да ям! "
- Ква-ка-как, ква-ка-как? – питала Жулиета. 
- Уърк, уърк – отговарял Жабер, което на езика на Зеленото блато означавало: Работа, работа! 
Жалко, че никой не се ражда научен. Жоржета поплакала малко и се обадила по джиесема на татко Жоро, който я съжалил и й казал: 
- Ерра, ерра! – тоест - ела си, ела си! 
Върнала се натъжена Жоржета Зелената шапка, а мама Жулиета Зелената плетка се заела с нелеката задача да я учи да домакинства. Жабер обещал да почака четири пъти, защото иначе Жоржета била много женствена и мила жабка и само дето не можела да готви и да му глади зеления панталон. 
След четири пъти по толкова отново се събрали. 
Жоржета вече можела да готви желирани пеперуди и водни кончета, както и да глади зеления панталон и даже зелената вратовръзка на Жабер. 
И заживели по жабешки славно, защото който знае да се оправя, всичко му е забавно и животът му е щастлив и лесен като жабешка песен. 
А Жоржета Зелената шапка останала в приказките, защото била не жабка, а чудо и защото била разбрала най-важното: от живота не може само да се очаква, трябва и да се дава. 
Скок-подскок, скок-подскок, нека ти е за урок! 


примерна песничка на добрата домакиня и млада майка Жоржетка :


"Ква-ква, кря-кря...
Готвя на воля,
гладя добре, 
не съм над 40 -
зелена съм де,
плета малко шапче,
а с левия крак
люлея си жабчето -

няма как, кряк"







                                          

четвъртък, 6 февруари 2014 г.

За магданозените кюфтенца и някои други магданозени проявления

"Китка-китка магданоз,
кой излезе първи - тоз!"

Една от най-популярните броилки в детството...В света на игрите още съм нямала отношение към магданоза като подправка. Изобщо не го познавах в кухненското му прoявление. Детски безгрижни години... По-натам развих вече чувство близко до отвращение към зеления и не винаги свеж спътник на кюфтета, салати, таратор (особено в таратора) и го вадех и отделях настрана от всякаквите там, подправени с него, ястия. По летните лагери имах чести, нежелани, но неизбежни обедни срещи с негово магданозено натрапничество. Никак не понасях салата и/или таратор с накълцан отгоре магданоз. Поне докато не родих дъщеря ми и тя от първата си салата ( дето се вика) обикна този същия магданоз до степен да го обира и от нашите салати, и от гарнитурите - където го сервират дори на стръкче, и си го пасеше с голямо удоволствие, което ама никак не разбирах...Заради нея обаче започнах да го употребявам в кухнята и постепенно го приех. Особено в кюфтетата. Към днешна дата не признавам пържени кюфтета без магданоз и лук (повечко и от двете, колкото може ситно накълцани). Още повече се привързах към изцяло магданозените кюфтета. За тях ме "светна" Славян Радев преди  седем-осем години и в началото не приех сериозно това, че може само от магданоз да се направят изключително вкусни кюфтета. Струва ми се, че мина поне година докато опитам да направя от тях. Все още с едно недоверие и съмнение, че нещо ще се получи. Е, получи се! И то не нещо, а НЕЩО! Можело, значи, да се направи от две китки магданоз, две яйца, малко сирене и четири-пет лъжици брашно истинско кулинарно бижу. Магданозено...така де, изумрудено колие направо ти иде да си подредиш в чинията...да му се порадваш минута-две преди да изчезне.
Оттогава ги правя често. Поне веднъж месечно. Магданоз има през цялата година. Единствената не дотам приятна работа е кълцането му. Гледам да е добре наситнен, особено дръжките. Ако не ви се ситнят дръжки от тях може да си сварите чудесна отвара за почистване на кожата на лицето. И на кубчета лед става. Понякога за това ги използвам. Става и да ги намачкате за маска. Магданозът има много лечебни свойства и съответно приложения.

Споделям последната си, усъвършенствана рецепта за магданозени кюфтенца.

две китки свеж магданоз
две яйца
четири-пет лъжици галета
сто-сто и петдесет грама сирене
три-четири лъжици натрошени орехови ядки
черен пипер
( примерно - правя ги на око и не съм особено убедена в пропорциите)

Всичко се кълца, смила, натрошава и разбърква с вилица на гъстичка консистенция. Загрява се олио в тиганче. Кюфтенцата се оформят с намазнени лъжици и се изпържват много бързо. Може да се сложат да попият на кухненска хартия. Поднасят се със кисело мляко и чесън. За питието - по избор! Всякак вървят.




снимката ми е безобразна, колкото безобразно вкусни са кюфтенцата - прилагам я само за достоверност - стават!

А за последно магданозено проявление извиквам едно стихотворение, за което предварително се извинявам.

Вълшебното кюфте от магданоз

Защо не е животът прост
като кюфте от магданоз?
С яйце и сирене, с пипер,
със брашънце и с маниер.
Със орехчета за разкошество,
зелено, хрупкаво, разрошено.


Вълшебно е,  от МАгданОз
( римува се с магьосник, Оззз...)

и Ози

(за финален щрих
сега на бързичко приших)