четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Жабката Жоржета - история с приказка

Тази приказка е от първите, които съм писала. Има - няма, преди осем години. Много бързо минава времето - колкото и да внимавам, изплъзва ми се, бърза, бяга. Много бързо бяга.
Героите от приказката ми се появиха и напомниха за себе си съвсем наскоро. Първо Жабер - видях го преди месец в един магазин и си го взех. А снощи Мария Донева беше така щедра да ми подари Жоржета. Такава кипра жабка, веднага я познах!  Тутакси я събрах с жабока и това е един щастлив  финал на тяхната приказка извън приказката.


Не на края на земята, а малко по-насам, имало едно жълто-зелено блато. Там живеела жабка на име Жоржета Зелената шапка. Тя си имала жабешки татко Жоро и майкa, наречена Жулиетка Зелената плетка. 
Живеели си тримцата в това блато дружно и благато. В жабуняка крякали и скачали, докато един ден Жоржета Зелената шапка не решила да се омъжи. 
Младите жабки са много капризни, нашата не правела изключение - като всяка женска жабка си имала мечта - жабешки принц да я вземе, на сватбено пътешествие да я заведе до Голямото Зелено Блато, там на слънце да се пече, седнала на лист от водна лилия, а като й припече – да цамбурне във водата, да поплува, после да излезе на брега, да подскача и да си хапва богато. 
Желанията на Жоржета били закон в мокрия жабешки дом. Таткото Жоро написал обява на лист от папур за местната преса: 
"Внимание, внимание! Търси се принц за Жоржета Зелената шапка. По възможност светлозелен, обезпечен и да знае чужди езици". 
Явили се трима кандидати от другото блато: Жабор, Жабур и Жабер. 
Мама и татко избрали Жабер, защото той знаел езика на Голямото Зелено блато, и Жулиета също избрала него, защото имал най-голяма уста и можел повече да се усмихва. 
Направили жабешка сватба, оженили се и заминали на пътешествие до Голямото Зелено Блато. Жоржета Зелената шапка, като всяка разглезена жабка, искала само да яде, да спи и да се забавлява, а Жабер искал жена му да готви, предимно желирани пеперуди и водни кончета, сутрин с кафенце от тиня да го буди, да бъде грижовна съпруга и добра бъдеща майка. 
- Кррря, кррря! – казвал Жабер, което на жабешки език значело: "Слагай да ям, слагай да ям! "
- Ква-ка-как, ква-ка-как? – питала Жулиета. 
- Уърк, уърк – отговарял Жабер, което на езика на Зеленото блато означавало: Работа, работа! 
Жалко, че никой не се ражда научен. Жоржета поплакала малко и се обадила по джиесема на татко Жоро, който я съжалил и й казал: 
- Ерра, ерра! – тоест - ела си, ела си! 
Върнала се натъжена Жоржета Зелената шапка, а мама Жулиета Зелената плетка се заела с нелеката задача да я учи да домакинства. Жабер обещал да почака четири пъти, защото иначе Жоржета била много женствена и мила жабка и само дето не можела да готви и да му глади зеления панталон. 
След четири пъти по толкова отново се събрали. 
Жоржета вече можела да готви желирани пеперуди и водни кончета, както и да глади зеления панталон и даже зелената вратовръзка на Жабер. 
И заживели по жабешки славно, защото който знае да се оправя, всичко му е забавно и животът му е щастлив и лесен като жабешка песен. 
А Жоржета Зелената шапка останала в приказките, защото била не жабка, а чудо и защото била разбрала най-важното: от живота не може само да се очаква, трябва и да се дава. 
Скок-подскок, скок-подскок, нека ти е за урок! 


примерна песничка на добрата домакиня и млада майка Жоржетка :


"Ква-ква, кря-кря...
Готвя на воля,
гладя добре, 
не съм над 40 -
зелена съм де,
плета малко шапче,
а с левия крак
люлея си жабчето -

няма как, кряк"







                                          

12 коментара:

  1. Добро утро Марта ! Хубава и поучителна приказка :) хареса ми, хубаво начало на дена ми
    Жоржета ми допадна - каква е усмихната само...поздрави от мен, че ...уърк,уърк...което и на моя език значи същото като на жабешки :D

    ОтговорИзтриване
  2. Привет, Кайти! Аз изобщо не очаквах. Хареса ми жабката щом я видях в блога на Мария, но не съм споменавала за това, че ми напомни за Жоржета и хоп - снощи дойде у нас. Каква работа само! Направо уърк:)

    ОтговорИзтриване
  3. Чудна приказка и много симпатични жабки! Виждам, че Жоржета има да наваксва още с готвенето- Жабер, много изпосталял ми се види:)
    Прегръдки, Марти!

    ОтговорИзтриване
  4. Колко хубаво е да се дава....Благодаря ти, Марте.
    Обичам да те чета.
    голяма прегръдка за теб, вдъхновено и усмихнато утре...

    ОтговорИзтриване
  5. Bety - хахха, Бети, вярно е съвсем изпосталял горкият, но пък виж колко светлозелен е! Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чистичък и спретнат, определено!
      И аз обичам жабки!

      Изтриване
    2. Светлозелен, както е по изискванията на татко Жоро, изгладен и загладен не е, но има опция за пълнене на корема;))

      Имам вече няколко и не веднъж се питам откъде се тръгва - дали собственик на пет-шест жаби може да се нарече колекционер;)) Моите станаха седем с Жоржетка.

      Изтриване
  6. di_ani - да, хубаво е да се дава...ако тръгнем от там, че животът ни е подарък - цял живот трябва да се раздаваме! :)

    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  7. Усмивка от мен;) Много сладка приказка! Утре ще е разкажа на децата за лека нощ;)
    Честита Баба Марта, Марта! Много здраве и късмет ти желая!

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря, Марта! Най се радвам когато приказките ми стигнат до детски ушички, а също душички:)

    ОтговорИзтриване
  9. Честита Баба Марта! Щастие и радост! Прекрасна приказка. ,!!!

    ОтговорИзтриване
  10. Привет, Цвете! Хубав март!

    ОтговорИзтриване