четвъртък, 8 август 2013 г.

Сърцето на лятото е от диня

Тиквата , както неведнъж държа да споделя, е есенния ми фаворит. Октомврийският първенец. А за лятото това място държи динята. Скоро видях при Бети  красиво поднесени идеи за употребата на този летен дар в сорбе и коктейл . Аз не съм правила опити да я употребявам по различен начин, освен охладена и нарязана на вкусни триъгълни резенчета, е, понякога със сиренце. Бяло саламурено.
Татко имаше една леля, леля Дина. Живееха в Бургас, в една прекрасна стара къща с разскрибуцано дървено стълбище, точно до Грамофонa. Още помня миризмата на коридора и притеснителния звук на боядисаните с грозна кафява блажна боя стъпала, които изведнъж се стесняваха и ставаха триъгълни докато се качвахме и стигнехме високата бяла врата. На тази леля Дина аз съм казвала баба Диня. Баба Диня и дядо Лев - мъжът и се наричал Илия. Помня ги смътно, отдавна са преселници на по-добро (дано!) място. Скоро минах край Грамофона - сега там е почти невъзможно да се мине - тълпата е плътна и почти непропусклива, търся нещо общо с Ленин - Богориди...

Изобщо това с имената на улиците в Бургас ми е странно. Защото никога не съм ги свързвала с личностите, на които бяха наречени. Приемала съм ги и съм ги запомнила с онези имена без никакви питанки да са светвали в глават ми. Kато се прибирах сега в Бургас,  веднъж или два пъти се качих на такси - иначе предпочитам да го вървя този град, да го вдишвам и да си го наглеждам, ама до премала - някъде към 50 000 крачки ми беше рекордът за ден този път, та качвам се по принуда на такси и си караме по един булевард - за мен си е Карл Маркс, казвам го на глас, шофьорът е шокиран - гостенка от миналия век. Та това е булевард "Демокрация". Да ама не. Аз още свиквам с "новите" имена на улици и места като съм си в Бургас така епизодично и за малко. А се оказва, че детството е най-устойчивата част от човешкия живот, детските спомени са най-трайни и неотстъпчиви. Ленин, жълтата къща - баба Диня и дядо Лев.
Баба Диня остана в миналия век, дори в миналото хилядолетие - звучи съвсем стряскащо отдавна, улица Ленин, булевард Карл Маркс, детството ми - всичко е там. Сега се връщам с моите пораснали деца и търся да чуя някоя уличка да ми прошепне с глас от миналото...

Динята си е най-обичания ми летен плод, откак се помня. Може да се конкурира малко с пъпеша, но неговото превъзходство е нетрайно. Временно ме поувлече и пак се връщам към динята. Вероятно заради детството, заради безкрайните лета, увенчани с динени фенери, заради резените, които захапвахме направо с кората и заради петленцата, които любимите ми баби винаги ни отделяха,  щом срежеха диня. Петлето - сърцевината, най-вкусното и без семки място на плода. В живота детството е такова петленце. А сърцето на лятото е от диня. Тези дни си направих един такъв динен комплект. За дните, когато няма да червенее в тавата на масата.












Сърцето на лятото е от диня

Лепне от сладък сок
вътрешността му

Събира
деца със загорели ръце и крака
и мухи
много мухи

Лято има за всички

Облегнати по врати
клекнали на улицата
насядали по стълбите и тротоарите
с резени диня в ръка
всякакви хора ядат и плюят


Живеят лятото
като една сърцевина на диня


14 коментара:

  1. Ех, петленца, петленца... Какъв хубав комплект си имаш, Марта! Като се замисля колко неща напомнят на детството и така, като ги покаже някой ми става мило на душата! Поздрави и хубаво лято!!!

    ОтговорИзтриване
  2. И моето сърце принадлежи на динята. Само дето спомените от детството с нея са свързани все с един омазани,полепнали мушами;)
    Хубаво си се сетила да запзаиш малко на бутилка, а и гледам високо си ги качила, чак над покривите, да те грее зимата;)
    Хубав август, Марта

    ОтговорИзтриване
  3. Петлето на детството винаги ще ни грее.

    Благодаря, Кенди, благодаря, Марта!

    Поздрави и още от сърцето на лятото!

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотен ти е диненият комплект ... а това за улиците ... има много хубави улици от нашето минало, които винаги ще ни нашепват независимо от това как ги е кръстило настоящето :)

    ОтговорИзтриване
  5. :)) Аз пък от детство казвам на сърцевината на динята дилиндоф...не ме питай от къде е дошло,идея си нямам,така ми е останало в главата и така го научи и дъщеря ми.Но определено фаворит са ми пъпешите.
    Пожелавам ведри летни дни,колкото и малко да остават!

    ОтговорИзтриване
  6. Хубаво е лятото, макар и много горещо! Най-добре се разхлаждам със студена диня! Сочна, сладка - разкош!
    Комплектът е супер. Поздрави, Марта! Прекрасни летни дни!

    ОтговорИзтриване
  7. Габи - радвам се, че го намираш страхотен. Нека ни предстоят други улици, и такива със спомени също:)



    Роси - "дилиндоф" звучи ми малко като Пипиния спунк:) Във всеки случай за първи път чувам. Благодаря, Роси, и за теб - още пъпешови медни дни:)



    Zvetanka Shahanska - диня, несъмнено, плодът, който не ми втръсва. Особено като съм прегряла - само диня или пъпеш, в краен случай - праскова.

    Днес си правих с дюли. Някак ми се ще да заухаят и засветят вече луните на дюлите.

    Прекрасни да са дните, Цвете!

    ОтговорИзтриване
  8. Марти, готин комплект! И аз много обичах петленцата, а сега ги давам на децата. Най - сладки ми бяха тьнко нарязани резени... Не мога да си предстпвя лятото без диня, но най-любими са ми кьпините, смокините и крушите...

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря, Бети.

    А и малините - вчера си припомних колко ароматни могат да бъдат. Диви ягоди - мммм, брали сме по това време из планината. Също обичам круши и смокини, но тях вече ги слагам нейде след сърцевината на лятото - те клонят към края му. ДОйдат ли круши и смокини - превалило е лятото:)

    ОтговорИзтриване
  10. О, диви ягоди, това си е една мечта, може би защото рядко ходя на планина...и не се продават.
    А за крушите, да и за мен са плавния преход към есента, но смокините ми миришат на лято, на изкушение, на сладост... Виж гроздето, и тиквите вече са есен, която е вдигнала яка от лекия повей на зимата.
    Забелязала съм, че когато прецъфтят липите и започва жътвата, за мен това е превала, и всеки ден след приключилата жътва и балираната слама е подарък от лятото.

    ОтговорИзтриване
  11. " Петлето - сърцевината, най-вкусното и без семки място на плода. В живота детството е такова петленце. А сърцето на лятото е от диня." - много ми харесва, Марта.
    Аз съм градско чедо и това с 'петлето" не ми е познато като термин, но пък съм особено голям фен на дините и може би са любимият ми плод.
    Беше ми приятно да ти "гостувам", благодаря за удоволствието,
    поздрави, успешен, слънчев и усмихнат септември, Диана

    ОтговорИзтриване
  12. Горната част на резена - петела, така му казваха моите баби:)


    Радвам се,ч е си била тук, Дианка! Хубав да е ноември! С гроздето, дюлите, тиквите...

    ОтговорИзтриване
  13. Аз пък тази вечер по никое време се заседях тук и шарих нагоре надолу... И толкова неистово ми се прииска да е .лято и да съм дете, и муцунката ми да лепне от сладък динен сок. Благодаря ти за тези събудени желания, Мартичка!

    ОтговорИзтриване
  14. Привет, Гуени! И на мен ми се иска, само как ми се иска да съм на пет...Добре си ми погостувала:)

    ОтговорИзтриване