Да, вече няма как да объркам юли, от седми насам е истински пек. Сега пък ни е горещо. Ама мноого горещо! Истински горещници вече четири дни. От днес си имаме жълт код за жегите, миналата седмица беше за дъждовете, няма лошо, жълтото е подходящ цвят за лятото и инак ни отива, и всякак. Метафорично, поетично и прозаично казано. Дори цинично. Жълто. Жълтък. Жестоко Ж...като Живота.
това е едно мъничко дърво на живота, което си хванах от мама
тук е вече пораснало и си шушне с цвета на кактуса, който изгря през юни, голямо впечатление ми направи, че почти нацели миналогодишната дата на цъфтеж( 12 юни) цъфна на 13-и
това цвете не е точно жълто, но пък си харесвам снимката
и малко юнско крайпътно рапично жълто - класическо, за сметка на това поразмазмазано
и едно момиченце в жълто, което е все още само на десет години
а на седми същото момиченце стана вече на 12-и
и как стават тия бързи работи с порастването все още никак не разбирам...
Пиша си така отвреме-навреме, да не загубя тренинг, както казва Бландиана - скорост му е майката, ама като се засили човек пък ... лелееее...каква инерция, така, че по малко, полеека, за да е по-сладко
Той* е влюбен във мене до смърт,
аз тъкмо до смърт го обичам,
единствен, последен и пръв,
усмихнат, добър и различен.
Той е влюбен във мене така,
че не мога да дишам без него,
носи слънце, небе и земя,
подарява ми своето време.
Той е винаги с мене, до мен,
вътре в мен, обикаля наоколо,
доброволно ме има в плен
и ми връзва-развързва посоките...
Той цял е отдаден на мен,
аз от колко години - все негова
до граничния, залезен ден
и пределната песен на лебеда
( * животът ми)
тук е вече пораснало и си шушне с цвета на кактуса, който изгря през юни, голямо впечатление ми направи, че почти нацели миналогодишната дата на цъфтеж( 12 юни) цъфна на 13-и
и как стават тия бързи работи с порастването все още никак не разбирам...
Пиша си така отвреме-навреме, да не загубя тренинг, както казва Бландиана - скорост му е майката, ама като се засили човек пък ... лелееее...каква инерция, така, че по малко, полеека, за да е по-сладко
Той* е влюбен във мене до смърт,
аз тъкмо до смърт го обичам,
единствен, последен и пръв,
усмихнат, добър и различен.
Той е влюбен във мене така,
че не мога да дишам без него,
носи слънце, небе и земя,
подарява ми своето време.
Той е винаги с мене, до мен,
вътре в мен, обикаля наоколо,
доброволно ме има в плен
и ми връзва-развързва посоките...
Той цял е отдаден на мен,
аз от колко години - все негова
до граничния, залезен ден
и пределната песен на лебеда
( * животът ми)
Горещо е Марта:)))Хубави цветя имаш!Цъфналият кактус е много красив!Поздрави,усмивки и късмет!
ОтговорИзтриванеЖълто... като жега. И като жажда - за хубаво лято! Поздрави, Marta! :)
ОтговорИзтриванеП.П Пращам малко синьо - с дъх на морски бриз! :)
Zvetanka Shahanska - мен не ме бива с цветята, доскоро изобщо не се захващах, за да не уморя някое невинно растение от заплес, но майка, а и свеки, малко по малко ми прехвърлиха едно растително войнство, за което ща не ща се опитвам да полагам грижи, ама още не мога лесно да преживея някое цветенце, ако се съпикяса
ОтговорИзтриванемного се радвам на две цветя, които ми се хванаха от листенца, които си взех от църквата на празници - едното е кралска бегония и засега се държи добре, другото още не знам какво е, но се хвана и цъфтя дори
zebb - жълто като жаба и желва (писала съм неведнъж за ж-то, самата буква е като графема на жаба;)
благодаря за морския бриз, имам нужда!
Мартичка, първо да ти е жива и здрава рожденничката! Красиви снимки ... обичам природата и всички, които я обичат като мен :) И пак красиви стихове ( и из моя живот ... същото :)) Поздрави Марта и хубави, пъстри летни дни :)
ОтговорИзтриванеКрасиво жълто,
ОтговорИзтриванено с кое да започна, Марта...
Много късмет, усмивки и щастие за теб и 12-годишната ти чаровница!
Хубави цветя и снимки,и прекрасни стихове!
А аз някак забелязвам само позитивната страна на жълтия цвят - светлина и радост, идеи и настроение:) желая ги и на теб, Диана
eva bor - благодаря! не са кой знае какво, но пък спомени, сантименти...
ОтговорИзтриванепоздрави и по-цветни редчета из живота ти летен!
di_ani - не стана съвсем жълто, но и животът - шарен, та достоверно юлско огледало;)
благодаря за пожеланито, и аз неглижирам неблагоприятното жълтеене на живота, само жизненото гледам да цъфти
* Скорост
ОтговорИзтриванеАна Бландиана
Скорост
През периодите, в които спирам да пиша, сякаш пръстите ми губят бързината или, както казват днес, спортната си форма. Да бъда във форма за мен означава да тренирам всеки божи ден. Ако не пиша сигурно ще забравя как се прави това ( напразни опасения -моя вметка;) След прекъсване са ми нужни доста дни, за да се възстановя. Започвам тежко и постепенно набирам скорост. И всеки ден така - по този дълъг път, подобен на пътя на детето, което минава през толкова фази и положения, докато е в корема на майката. Не само стилът, но и почеркът ми губят от своята твърдост след всяко прекъсване. Дори ръката без достатъчно упражнение не може да ми служи добре. А какво да кажем за това висше божество - мозъкът, от мощта на което всички ние зависим? Толкова е трудно да установим кога е верен на себе си. Изсъхнал от бездействието, ръждясал от престоя, натежал или пък работил без прекъсване, пулсирал безкрайно...Мисля си: не е ли движението това, дето понякога го наричат талант, друг път интелект, а в случай на пределна скорост и гений?
превод: Огнян Стамболиев
Пожелавам тогава любов/живот/ на бързи скорости )))
ОтговорИзтриванекога забързан, кога в каданс -
ОтговорИзтриванев галоп, във тръс, дори в транс,
живот спокоен - за риболов
и динамичен - живот-любов!
и за теб, Сирма!
Да е жива, здрава и много щастлива Рожденичката ти, Марта!:) Стана ми интересно - и аз тази година снимах това оранжевото цвете - имам го в двора - казва се хемерокалис/крин/царски мустак. Невероятен сървайвър е, т.е. обичат се взаимно с живота - също като тебе!:) Едни работници, незнаещи, че това е цвете, още през май, бяха орязали цялата туфа... Мислех, че тази година няма да цъфне - а то взе че цъфна...:)))
ОтговорИзтриванеMagicktarot - Благодаря, Соня!
ОтговорИзтриванеДа, крин - така го знам. Значи сървайвър - нищо чудно, че расте в градината на село...а за обичанео с живота, ами то си е тъкмо до смърт,още от раждането - самоиронично е стихчето, но и с обич, безспорно